Решение № 946 от 17.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 946 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20211100510217 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 178748 от 24.07.2017 г. по гр. д. № 54324/2010 г. по описа на СРС, 50 състав, съдът e отхвърлил предявеният от Т. М., ЕГН **********, Р. С. М., ЕГН **********, М. К. К., ЕГН **********, М. К. К., ЕГН **********, А. М. Б., ЕГН

**********, иск с правно основание чл.108 ЗС против П. Ц. Я., ЕГН ********** и И.

М. Я., ЕГН **********, иск за предаване на владението върху апартамент с площ от 55 кв.м., находящ се на в гр. София, ул. ****- вътрешна част, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и тоалетна, при съседи:двор, калкан, поликлиника и стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в УПИ XXIV 182 по плана на град София, местност „Центъра“.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство Т. М., Р. С. М., М. К., М. К. и А. Б. (наследници на първоначалните ищци - С. Р. М., ЕГН **********, Ф.А. К.а, ЕГН ********** и М. А.

Б., ЕГН ****. В жалбата се поддържа, че съдът неправилно е определил предявените искове, доколкото с решение по гр.д. № 55174/2009 г. на СРС, ГО, 50 състав, бил отхвърлен с влязло в сила решение предявеният от П. Ц. Я., ЕГН ********** и И. М.

Я., ЕГН ********** първоначално предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, е което техните права върху процесния недвижим имот - апартамент с площ от 55 кв.м., находящ се на в гр. София, ул. ****- вътрешна част, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и тоалетна, при съседи:двор, калкан, поликлиника и стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в УПИ XXIV 182 по плана на град София, местност „Центъра“, били окончателно отречени.

Въззивниците твърдят, че предявеният от тях иск по чл.108 ЗС не е бил поддържан и 1 вече се явява недопустим с оглед окончателното решаване на спора за собствеността на имота, като се поддържало само искането за отмяна на констативен нотариален акт № 110, том II, рег. № 03567, дело 0281, вписан в служба по вписванията акт вх. № 12266, акт № 35, том XXIV, дело 8615 от 17.03.2005 г. Молят съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови отмяна на констативен нотариален акт № 110, том II, рег. № 03567, дело 0281, вписан в служба по вписванията акт вх. № 12266, акт № 35, том XXIV, дело 8615 от 17.03.2005 г.

Въззиваемите- П. Ц. Я., ЕГН ********** и И. М. Я., ЕГН **********, чрез назначения им особен представител, твърдят, че подадената въззивна жалба е неоснователна. На първо място излагат, че доколкото предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС не е бил оттеглен и ищците не са направили отказ от него, то правилно съдът се е произнесъл по него с обжалваното съдебно решение. Освен това излагат, че искането по чл. 537, ал.2 от ГПК правилно не е било уважено, тъй като предявеният иск по чл. 108 от ЗС е бил отхвърлен. Молят съда да потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

С решение № 7950/22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 17291/2018 г. на СГС, Г О , I I „Г“ въззивен състав, образувано по подадената въззивна жалба, първоинстанционното решение е потвърдено.

С решение № 6/27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1468/2020 г. на ВКС, II Г.О., въззивното решение е обезсилено, а производството по делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в резултат на което е образувано настоящото производство.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, но е частично недопустимо.

По отношение процесуалната легитимация на страните в производството:

С молба от 31.01.2022 г., депзориана пред настоящия съдебен състав, Р. С. М., М. К. К., М. К. К. и А. М. Б. са посочили, че Т. М. е починала, като към молбата е представено удостоверение за наследници, издадено от СО на 15.11.2021г., от което е видно, че Т. М. е починала на 12.11.2021 г. и е оставила за единствен законен наследник Р. С. М. /също въззивник по делото/, поради което и производството спрямо нея е прекратено.

С опредЕ.ие № 4019/05.05.2022 г. Е. И. Я., ЕГН **********, е конституирана като ответник в производството на мястото на починалия в хода на производството въззиваем неин баща И. М. Я., ЕГН **********.

С молба от 04.07.2022 г. Е. И. Я. е заявила, че не следва да бъде конституирана 2 като страна в производството, доколкото се е отказала от оставеното й наследство от баща й И. М. Я.. Към молбата е представено и съдебно удостоверение, издаденото СРС, в което е удостоверено, че е подадено заявление от 28.04.2017 г. от Е. И. Я. за отказ от наследство на починалия й баща И. М. Я., което е вписано в специалната книга на съда на 14.09.2017 г.

С опредЕ.ие № 6884/18.07.2022 г. е отменено опредЕ.ие № 4019/05.05.2022 г. в частта, с която на мястото на починалия И. М. Я. на основание чл. 227 ал. 1 ГПК е конституирана дъщеря му Е. И. Я. и производството по делото е спряно.

С опредЕ.ие № 9652/04.10.2022 г. производството по делото е възобновено и на основание чл. 227 ГПК като въззиваем е конституиран К. М. Я., ЕГН ********** /брат на И. Я./, на мястото на починалия И. М. Я., ЕГН **********.

С молба от 16.03.2023 г. К. М. Я. е заявил, че не следва да бъде конституиран като страна в производството, доколкото се е отказал от оставеното наследство отИ.

М. Я.. Към молбата е представено и заявление, входирано в СРС за отказ на К. М. Я. за отказ от наследство на починалия И. М. Я..

С протоколно опредЕ.ие от 17.03.2023 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е указано на ищците и въззивници в настоящото производство на основание чл. 230, ал. 2 от ГПК в 6-месечен срок да посочат правоприемници на ответника И. М. Я..

С опредЕ.ие № 7469/16.06.2023 г. производството по делото е възобновено, а В.

К. Я., ЕГН ********** е конституиран на мястото на починалия в хода на производството въззиваем И. М. Я..

По отношение допустимостта на съдебното решение:

С искова молба от 10.12.2009 г. П. Ц. Я., ЕГН ********** и И. М. Я., ЕГН **********, са предявили против С. Р. М., Ф.А. К. и М. А. Б. установитЕ. иск за собственост на втори жилищен етаж от двуетажна полумасивна жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. **** - вътрешна част, състоящ се от стая, хол, кухня, коридор и тоалетна, при съседи:двор, калкан, поликлиника и стълбище, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, на основание изтекла придобивна давност в периода 17.11.1997 г. – 18.11.2007 г. По предявената искова молба е образувано гр.д. № 55174/2011 г. на СРС, ГО, 50 състав, като с решение от 14.03.2011 г. искът е отхвърлен. С решение № 900/08.02.2013 г., постановено по гр.д.

6343/2012 г. на СГС, ГО, първоинстанционното решение е потвърдено, като и двете решения са влезли в законна сила на 05.04.2013 г.

С отговора на исковата молба С. Р. М., Ф.А. К. и М. А. Б., са предявили насрещен иск по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване на владението върху описания имот, както и искане по чл.537,ал.1 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 110/17.03.2005 г., том II, рег. № 03567, дело 0281, вписан в служба по вписванията акт вх. № 12266, акт № 35, том XXIV, дело 8615 от 17.03.2005 г. Като основание за правото си на собственост същите се позовават на издаден констативен нотариален акт, съставен въз основа на реституция и влязло в сила решение по гр.д. № 8012/99 г. на СРС, 44 състав, както и наследствено правоприемство.

В решение № 6/27.07.2021 г., постановено по гр.д. № 1468/2020 г. на ВКС, II Г.О, 3 с което производството по делото е върнато за ново разглеждане от СГС, касационната инстанция е приела, че въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, проявено в квалифицирана степен. Прието е, че въззивният съд е бил длъжен най-напред да предприеме процесуални действия, посредством които да изясни с какъв иск е сезиран, доколкото с исковата молба от 22.06.2010 г. е заявен ревандикационен иск, но в изявленията в молбите от 23.04.2013 г., от 26.06.2013 г. и в о.с.з. от 12.06.2017 г., както и във въззивната жалба е посочено, че не се поддържа иск по чл. 108 ЗС, а се поддържа само "иск за отмяна" на констативен нотариален акт, което навежда на мисълта за предприето изменение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК - преминаване от осъдитЕ. иск към установитЕ.. Посочено е, че изявленията на ищцовата страна не са недвусмислени, поради което и на основание чл. 7, ал. 1 ГПК и чл. 145, ал. 2 ГПК съдът е бил длъжен да изиска от ищците да уточнят оттеглят ли, отказват ли се от иска по чл. 108 ЗС като цяло или отправят към съда искане да установи със сила на пресъдено нещо техните права върху процесната вещ, последица от което (по силата на чл. 537, ал. 2 ГПК) би било претендираното отменяване на к. н. а. № 110 от 17.03.2005 г., както и че изясняването на този въпрос е предпоставка за даването на надлежни указания относно подлежащите на доказване факти, тъй като в случай, че отправеното до съда искане е само за установяване на правата на ищците, без всякакво значение за изхода от спора е обстоятелството дали ответниците упражняват фактическа власт върху апартамента или не. В решението на ВКС е посочено, че в случай на поддържан положитЕ. установитЕ. иск за собственост, въззивният съд е бил длъжен да съобрази отсъствието на оспорване от страна на ответниците относно идентичността между процесния апартамент и описания в к. н. а.

№ 129 от 05.11.2009 г., том ІІ, рег. № 14239, д. № 301/2009 г. втори етаж от сградата, удостоверена като собственост на наследодателите на настоящите ищци, както и че съдържанието на отговора на исковата молба свидетелства за имплицитно признание относно този факт. В решението на ВКС е посочено, че въззивният съд е бил длъжен да изпълни и задълженията си по чл. 145, ал. 2 ГПК, в зависимост от което да процедира или по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, или съгласно т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

В изпълнение на дадените от ВКС указания, с разпореждане № 759/18.01.2022 г. настоящият съдебен състав е указал на въззивниците – ищци да заявяват дали оттеглят изцяло предявения иск и свързаните с него законни последици по чл. 537, ал. 2 ГПК; дали се отказват изцяло от предявения иск и свързаните с него законни последици по чл. 537, ал. 2 ГПК; дали изменяват предявения иск чрез преминаване от осъдитЕ. иск към положитЕ. установитЕ. иск. С молба от 28.01.2022 г. въззивниците- ищци са заявили, че с подадените молби в рамките на първоинстанционното производство всъщност са завили искане за преминаване от осъдитЕ. иск по чл. 108 ЗС към положитЕ. установитЕ. иск по реда на чл. 124 ГПК, като се поддържа искането за отмяна на констативен нотариален акт по нотариално дело № 281/2005 г. като законова последица на уважаване на предявения иск.С протоколно опредЕ.ие от 14.06.2024 г. е допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на предявения иск, като предявеният иск от чл. 108 ЗС за признаване правото на собственост и за предаване владението на недвижим имот към иск по чл. 124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост върху процесния недвижим, имот, ведно с направеното искане по реда на чл. 537 ГПК отмяна на процесния констативен нотариален акт, издаден в полза на И.

Я. и П. Я..

С оглед становището на страните и съобразно указанията на ВКС, на основание 4 чл.146,ал.1, т.3 ГПК е отдЕ.о за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесният недвижим имот, предмет на констативен нотариален акт № 110, том ІІ, рег.№ 03567, дело № 0281 и предмет на настоящо дело, е идентичен с описания имот в констативен нотариален акт № 129 от 05.11.2009 г., том ІІ, рег.№ 14239, дело № 301/2009 г. по описа на нотариус М.Ш.. С оглед допуснатото изменение на предявения иск и отдЕ.ото за безспорно обстоятелство, е извършено ново разпредЕ.ие на доказателствената тежест.