Решение № 6214 от 16.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6214 гр. София, 16.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100506364 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Г. П. Х. (подадена чрез особен представител – адв. М. В.) срещу решение № 5111/24.03.2025 г. по гр.д. № 66957/2023 г. по описа на СРС, 174 състав, с което е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1667,68 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. „********, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 145,63 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 49,17 лв. – главница за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,99 лв. – лихва за периода от 16.07.2020 до 30.05.2023 г., които вземанията са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32192/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.

Жалбоподателят - Г. П. Х., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че не 1 се явява потребител на топлинни услуги в процесния имот, поради което не дължи плащане на цената им. Освен това, оспорва обстоятелството, че дължи претендираната сума за топлинна енергия, доколкото твърди, че имотът е необитаем. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Г. П. Х. дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми:

1667,68 лв., представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. „********, за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, 145,63 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 30.05.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 49,17 лв. – главница за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 09.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 9,99 лв. – лихва за периода от 16.07.2020 до 30.05.2023 г., които вземанията са предмет на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 32192/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.

С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Във връзка с доводите за неправилност на решението, релевирани от въззивника, въззивният съд намира следното:

Не е спорно по делото, а и съгласно нотариален акт № 50/15.12.1989 г. по н.д. № 6520/1989 г., ответникът Г. П. Х. е придобил собствеността по отношение на процесния имот.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното 2 предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството н а потребител на доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че в периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .

Следва да се посочи също така, че ответникът е подал заявление-декларация за откриване на партида за заплащане на топлинна енергия в процесния имот, което потвърждава обстоятелството, че същият се явява потребител на топлинни услуги в имота.

По делото не е спорно, че ищецът е предоставил топлинни услуги с цена в размер на претендираната сума. Този факт не е оспорен от страна на особения представител на ответника, като е отделен за безспорен в доклада на делото, срещу който не са били налице възражения от процесуалните представители на страните. Ето защо, възраженията на въззивника за недължимост на сумата, доколкото не е доказано потребление на същата, се явяват преклудирани.

Не са налице други твърдения за неправилност на решението, включително в частта, касаеща присъдените мораторни лихви, като въззивната инстанция не може да проверява служебно изводите на първостепенния съд в тази насока (арг. чл. 269 ГПК).

При служебна проверка на първоинстанционното решение не се установява при постановяването му да е нарушена императивна правна норма, обуславяща 3 решаващите изводи на съда. Ето защо, следва да се приеме, че решението е правилно.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само въззиваемото дружество има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 500 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение (100 лв.) и депозит за особен представител (400 лв.).

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5111/24.03.2025 г. по гр.д. № 66957/2023 г. по описа на СРС, 174 състав.

ОСЪЖДА Г. П. Х., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 500 лв. – разноски по производството във въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, на страната на ответника по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4