Определение № 468 от 27.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. Пловдив, 27.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20265000500551 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Обжалвано е определение № 1917, постановено в закрито съдебно заседание на 15.07.2026 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. № 3416/2025 г. , с което е прекратено производството по делото като процесуално недопустимо.

Жалбоподателят И. Г. П. обжалва определението по съображения, изложени в частната жалба с вх. № 27909 от 29.07.2026 г., с искане то да бъде отменено като неправилно и делото да се върне на окръжния съд за разглеждане.

Ответникът по частната жалба Окръжен съд-Кърджали моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор с вх. № 36 605/13.10.2026 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 10.06.2025 г. с вх. № 2739 е подадена в ОС-Кърджали искова молба от И. Г. П. против Окръжен съд-Кърджали (както и срещу Окръжен съд-Стара Загора и Районен съд-Стара Загора) за присъждане на сумата 17 500 лв. В молбата е заявено, че ответникът Окръжен съд-Кърджали в хода на гр.д. № 1

79/2025 г. отказал да осъди Районен и Окръжен съд-Стара Загора за посочени в исковата молба нарушения, задълбочавайки по този начин нарушението на чл.7 и 8 от ХОПЕС и чл.6,8,10 ЕКПЧ, чл.47 от ХОПЕС, извършвайки и самостоятелни съпътстващи нарушения на чл.6 и чл.41 от ЕКЗПЧОС, чл. 47 от ХОПЕ, като несправедливо и пристрастно постановил решение № 81/28.05.2025 г., без да допусне по гр.д. № 79/2025 г. разпит на посочените свидетели, експертиза справка. Твърди, че с това са му причинени вреди от неимуществен тип –психологически неудобства, гняв, съмнения в безпристрастността на съда и във върховенството на закона за периода 3.01.2025 г.-28.05.2025 г.

След постановени отводи на съдии-докладчици, с определение от 16.12.2025 г. апелативният съд определя ОС-Пловдив да разгледа делото.

На 19.12.2025 г. е образувано гр.д. № 3416/2025 г. на ОС-Пловдив. С определение № 978/9.04.2026 г., необжалвано и влязло в сила, окръжният съд прекратява частично производството като процесуално недопустимо по отношение на ответниците Районен съд-Стара Загора и Окръжен съд-Стара Загора. На 12.06.2026 г. е постъпил отговор от ответника Окръжен съдКърджали, с който искът се оспорва като недопустим поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като е преждевременно предявен. Посочено е, че ищецът претендира за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от решение № 81/28.05.2025 г. по гр.д. № 79/2025 г. на ОС-Кърджали, което решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред АС-Пловдив, чието решение е обжалвано пред ВКС и няма постановен акт на касационната инстанция.

На 15.07.2026 г. окръжният съд постановява обжалваното сега определение № 1917, с което посочва, че исковата претенция срещу ОСКърджали се основава на твърденията, че този съд е отказал да осъди ОССтара Загора и РС-Стара Загора по образуваното пред него гр.д. № 79/2025 г., инициирано от ищеца, за допуснати от тях нарушения, изразяващи се в отказа им да осъдят БНР в производството по гр.д. № 211/2023 г. на РС-Стара Загора и в.гр.д. № 193/2024 г. на ОС-Стара Загора за изложени клеветнически и неверни твърдения, засягащи неправомерно личния живот на ищеца и неговите лични данни, които действия породили у ищеца съмнения относно безпристрастността на съдебните състави и така било нарушено правото му на 2 справедлив процес и ефективно правосъдие, гарантирани от ЕКЗПЧОС.

Посочва, че ищецът твърди, че с действията си ОС-Кърджали е допуснал нарушение на следните разпоредби на правото на ЕС: чл.7,чл.8 и чл.47 от ХОПЕС, чл.6,чл.8,чл.10 и чл.41 от ЕКЗПЧОС, както и твърди, че съдът е постановил несправедливо и пристрастно решение без да допусне посочените свидетели и експертиза, с което на ищеца са му причинени следните неимуществени вреди – психологическо неудобство, гняв, съмнение в безпристрастността на съда и върховенството на закона за периода 3.01.2015 г.-28.05.2025 г. Съдът констатира, че постановеното по гр.д. № 79/2025 г. на ОС-Кърджали решение от 28.05.2025 г. не е влязло в сила, тъй като е обжалвано пред АС-Пловдив, който е постановил на 9.03.2026 г. решение по в.гр.д. № 588/2025 г. и от ищеца е подадена касационна жалба, по която е образувано пред ВКС гр.д. № 2158/2026 г., по което дело липсва произнасяне.

Затова окръжният съд приема, че предявеният от ищеца иск против ОСКърджали се явява преждевременно предявен, при липса на правен интерес, тъй като не е налице влязъл в сила съдебен акт, който може да причини посочените от ищеца неимуществени вреди, поради което искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено. Съдът приема, на второ място, че искът срещу ОС-Кърджали за допуснати нарушения на правото на ЕС се явява недопустим и защото според практиката на СЕС отговорност на държавата за вреди, причинени от националната юрисдикция, постановила акт като последна инстанция, възниква само в изключителни случаи, при допуснато очевидно нарушение на приложимото ПЕС, а в случая окръжният съд (ОС-Кърджали) не е последна инстанция по спора, поради което и не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на приложимото право на ЕС (определение № 4406/20.12.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4239/2022 г.). Затова окръжният съд прекратява производството по делото като процесуално недопустимо.

За определението на окръжния съд ищеца П. е уведомен на 23.07.2026 г. и на 28.07.2026 г. подава (изпраща по пощата) частната жалба до апелативния съд, постъпила с вх. № 27 909/29.07.2026 г. в регистратурата на ОС-Пловдив.

С нея жалбоподателят твърди, че определението е неправилно, тъй като неправилно съдът е приел той да няма правен интерес, който довод е оспорим с презумпцията, че описаните в исковата молба вреди вече са налице, независимо дали съдебният акт от 25.05.2025 г. по гр.д. № 79/2025 г. на ОС3 Кърджали ще бъде отменен или не. Заявено е, че според ръководство от 2015 г. от М.С. „Проблеми на съдебната практика по ЗОДОВ“ интересът от осъдителен иск е налице, когато ищецът твърди, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, а дали притезанието съществува е въпрос не по допустимостта, а по основателността на иска и на този въпрос ще се отговори не в началото на процеса, а в края му. Твърди се, че следва да се обезпечи справедлив съдебен процес, който да установи наличието/отсъствието на вредите. Иска се апелативният съд да отмени обжалваното определение и да върне на делото на друг първоинстанционен съд.

С подадения на 13.10.2026 г. отговор ответникът по частната жалба моли тя да бъде отхвърлена, тъй като правилно окръжният съд е приел, че решението на ОС-Кърджали не е влязло в сила и затова не може да бъде прието, че то е увреждащ съдебен акт, пораждащ претендираното от ищеца право на обезщетение по чл.2в,ал.1,т.2 от ЗОДОВ.

Наличието на защитим правен интерес за ищеца от предявен иск е процесуална предпоставка за допустимостта на този иск. В случая окръжният съд е приел, на първо място, че предявеният осъдителен иск е недопустим не защото ищецът по начало няма интерес, който да защити с предявяването именно на осъдителния иск, а защото искът е преждевременно предявен, тъй като не е налице влязъл в сила съдебен акт, който може да причини посочените от ищеца неимуществени вреди. При извършената сега от апелативния съд служебно справка в сайта на ВКС, който е общодостъпен, се установява, че на 6.10.2026 г. от ВКС по неговото гр.д. № 2158/2026 г. е постановено определение № 4759, с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 45/9.03.2026 г. по в.гр.д.№ 588/2025 г. на АСПловдив, поради което производството по обжалването на посоченото от ищеца в исковата молба решение на ОС-Кърджали е приключило и това решение е влязъл в сила съдебен акт. Установява се следователно обстоятелство, което апелативният съд сега трябва да вземе предвид съгласно чл. 278,ал.4 във вр. с чл. 235,ал.3 от ГПК и с оглед на което понастоящем няма основание да се приеме, че искът е недопустим като предявен без да е налице влязъл в сила съдебен акт, който може да причини посочените от ищеца неимуществени вреди.

С обжалваното определение окръжният съд е приел, че е налице и второ 4 основание за прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск, а именно обстоятелството, което е несъмнено, че ОС-Кърджали не е постановил решение като последна инстанция по спора, а той е първата съдебна инстанция и неговото решение е подлежало на въззивно обжалване, съответно, въззивното решение е подлежало на касационно обжалване, съответно, по спора след обжалването на решението на окръжния съд са и постановени съдебни актове от апелативния съд и от касационният съд.

Относно процесуалноправния въпрос за пасивната процесуалноправна легитимация на ответника ОС-Кърджали константната практика на ВКС, съобразена с практиката на СЕС (решение от 28.07.2016 г. по дело С-168/15 на СЕС, решение от 9.09.2015 г. по дело С-160/14 на СЕС, решение от 13.06.2006 г. по дело С-173/03 на СЕС), неизменно приема, че отговорността на държавата по чл.2в от ЗОДОВ за нарушение на правото на ЕС може да бъде реализирана само срещу процесуален субституент-орган на съдебната власт, който действа като последна инстанция в съответното производство (в тази насока – определение № 3450/3.07.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1905/2024 г., 4 ГО, ГК, определение № 1190/14.03.2024 г. на ВКС по ч.гр.д. № 691/2024 г., 4 ГО, ГК, определение № 5421/25.11.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4397/2025 г., 3 ГО, ГК, определение № 4406/20.12.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4239/2022 г., 3 ГО, ГК), поради което производството по делото, образувано по искова молба против Окръжен съд-Кърджали, който не действа като последна съдебна инстанция в съответното производство, е недопустимо и следва да бъде прекратено още с постъпването на исковата молба. Установява се следователно, че правилно окръжният съд е приел с обжалваното определение недопустимост на иска срещу ОС-Кърджали, защото той не е последната съдебна инстанция в производството по неговото гр.д. № 79/2025 г., и е прекратил делото. Правилна е преценката на окръжния съд, че е налице основание за прекратяване на производството по делото, поради което няма основание това определение да бъде отменено, частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1917, постановено в закрито съдебно заседание на 15.07.2026 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. № 3416/2025 г.

Определението може да се обжалва от страните с касационна частна жалба при условията на чл. 274,ал.3, т.1 от ГПК пред Върховния касационен съд– гр. София в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6