Решение № 3456 от 14.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3456 гр. Варна, 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Бояна П. Перчева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Гражданско дело № 20253110109998 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от С. С. К., ЕГН ********** срещу „**** АД, ЕИК ****, с която е предявен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 557,69 лв. (285.14 евро), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.05.2024 г. до 27.08.2024 г. в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 12 961,38 лв. (6627.05 евро), представляваща присъдено с Решение №****/20.05.2025 г. по гр. д. №****/2024 г. по описа на РС – Варна застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.

В исковата си молба ищецът излага, че на 07.05.2024 г. депозирала заявление пред ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, претърпяно на 03.05.2024 г., но не получила необходимото застрахователно обезщетение. С решение по гр. д. №****/2024 г. по описа на РС – Варна ответникът бил осъден да й заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12961,38 лв., ведно със законна лихва от 28.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата. Счита, че ответникът й дължи лихва от датата на уведомяването до 27.08.2024 г. По изложените съображения отправя искане за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

1

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като недопустим. Счита, че по отношение на заявената претенция не били налице предпоставките на чл. 498 КЗ. Признава дължимостта на законната лихва в претендирания размер и за заявения период. Посочва, че с получаването на препис от исковата молба изплатил по сметка на процесуалния представител на ищеца търсената сума.

По изложените съображения отправя искане за прекратяване на производството по делото, евентуално – за присъждане на разноски, като съдът приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковата претенция.

С молба с вх. № ****/09.01.2026г. ищецът признава, че е извършено плащане от страна на ответника на претендираната сума. Поддържа се, че плащането е извършено след депозиране на исковата молба, поради което искът следва да бъде отхвърлен, а ответникът дължи сторените разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото, че с Решение №****/20.05.2025 г. по гр. д. № ****/2024 г. по описа на РС – Варна ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата от 12 961,38 лв., представляваща незаплатено застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, претърпяно на 03.05.2024 г. На 07.05.2024 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно обезщетение, а размерът на дължимата мораторна лихва за периода от 07.05.2024 г. до 27.08.2024 г. върху присъденото обезщетение от 12961,38 лв. е 557,69 лв.

Доколкото ищецът признава, че в хода на настоящото производство ответникът е заплатил претендираната сума, това изявление представлява признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, поради което съдът намира иска за доказан по основание и размер, но поради извършените плащания и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК същият следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Настоящият съдебен състав намира, че следва да се приложи 2 разпоредбата на чл. 78, ал.2 ГПК, като ищецът дължи разноски в полза на ответника. Съгласно цитираната норма, когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Предпоставките са кумулативни, като наличието им се преценява с оглед поведението на ответника преди и след предявяването на иска и дали към момента на сезиране на съда ищецът обективно е бил принуден да търси съдебна защита. В случая липсва презумция за дължимост на лихва за забава, изначално, с депозираното уведомление за настъпилото застрахователно събитие. Не се установява преди завеждането на настоящото дело ищецът да е отправил до застрахователя конкретно искане за заплащане на процесните лихви. Обстоятелството, че съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 КЗ застрахователното покритие обхваща и дължимите от застрахования лихви за забава, не е достатъчно само по себе си, за да се приеме, че ответникът е дал повод за отделния процес. В предходното производство, при липса на отделно предявяване на период на лихвата 07.05.2024 г. до 27.08.2024 г., ответникът не е бил длъжен да предполага, че правоимащият ще упражни самостоятелно и непредявената до този момент претенция. По делото не е представена застрахователна претенция с такова съдържание, нито друго изявление, от което да се установява, че ответникът е бил сезиран с тези вземания и е отказал или е бездействал след получаването на искането. Ответникът е признал изцяло предявения иск още с отговора на исковата молба и е представил доказателства за заплащането на претендираната сума непосредствено след узнаването, поради което съдът намира, че ответникът с поведението си не е дал повод за образуване на настоящото производство /в този смисъл Определение № 3682/15.07.2026г. по в.ч.гр.д. № 1413/2026г. и Определение № 2031/29.04.2025 г. по в.ч.гр.д. № 760/2025 г. на Окръжен съд – Варна/. Доколкото обаче по делото не са представени доказателства за сторени от ответника разноски, такива не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. К., ЕГН ********** срещу „**** АД, 3

ЕИК **** иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 557,69 лв. (285.14 евро), представляваща обезщетение за забава за периода от 07.05.2024 г. до 27.08.2024г. в размер на законната лихва за забава върху главница в размер на 12 961,38 лв. (6627.05 евро), представляваща присъдено с Решение №****/20.05.2025 г. по гр. д. №****/2024 г. по описа на РС – Варна застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, поради плащане.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4