Решение № 710 от 09.04.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 710

Кърджали, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ канд № 20267120600034 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от А. И. А. от [населено място], [община] чрез адвокат М., срещу Решение №196/09.12.2025 г., постановено по анд №495/2025 г. по описа на РС–Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 25-1300-001058 от 19.05.2025 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на А. И. А. от [населено място], [улица], с [ЕГН], за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила правила.

Излага съображения, че издаденото наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение страдали от пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя. В същите не бил посочен видът и категорията на моторното превозното средство, с оглед обстоятелството дали е задължителна неговата регистрация. Сочи също, че действията му следвали да се квалифицират като маловажен случай.

Предвид горното, моли касационната инстанция да отмени Решение №196/09.12.2025 г., постановено по анд №495/2025 г. по описа на РС–Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1300-001058 от 19.05.2025 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали. Претендира разноски по делото за двете инстанции.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касация – началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за правилност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните по делото доказателства, безспорно се установява обстоятелството, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. В молбата са изложени кратки съображения в подкрепа на обжалваното решение. Моли да бъде оставено в сила атакуваното решение на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали. В условията на евентуалност, релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали редовно призована, не изпраща представител.

Административен съд -Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 25-1300-001058 от 19.05.2025 г., издадено от Началник група в сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, както и отнемане на 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, на А. И. А. от [населено място], [улица], за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените и събраните в хода на делото доказателства, след която е приел, че на жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Приел е, че посочената разпоредба предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. За нарушение на този текст административнонаказателната отговорност на А. И. А. е ангажирана на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, в редакцията към процесната дата, гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Прието е за установено, че на 04.03.2025 г. в [населено място] на [улица], жалбоподателят е управлявал мотоциклет [марка] [модел] 250 куб.см., с рама [номер], който не е регистриран по надлежния за това ред. Съгласно §6, т.11 от ДР на ЗДвП „моторно превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни средства. Според §6, т.13 от ДР на ЗДвП „мотоциклет“ е двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с работен обем над 50 cm3.Посочено е още от съда, че към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50 cm3 и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h. Прието е за безспорно, че управляваният от жалбоподателя на процесната дата мотоциклет с мощност 250 куб.см. представлява моторно превозно средство и като такова подлежи на регистрация, за да бъде допуснато по пътищата, отворени за обществено ползване. Според съда, изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. За да е налице административно нарушение е необходимо да има деяние - действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, трябва да е извършено виновно и е да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е искал или допускал настъпването на неговите общественоопасни последици. Докато непредпазливо е това деяние, при което деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването им, но е мислил да ги предотврати. Първоинстанционният съд е извол извод, че в случая жалбоподателят преди да предприеме управление на мотоциклета е могъл и е бил длъжен да се увери, че същият е надлежно регистриран. Изведен е извод, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет не попада сред изброените категории, които не подлежат на регистрация.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на А. И. А. от [населено място], са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция намира за неоснователен доводът на касатора, че издаденото наказателно постановление и актът за установяване на административно нарушение страдали от пороци, накърняващи правото на защита на жалбоподателя, тъй като в същите не бил посочен видът и категорията на моторното превозното средство, с оглед обстоятелството дали е задължителна неговата регистрация.

Моторното превозно средство, видно и от АУАН, и от постановеното наказателно постановление, е описано по марка, модел, мощност и номер на рама, които данни са достатъчни, за да се извърши преценка дали подлежи на регистрация. Освен това, в чл.1, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са изброени изчерпателно моторните превозни средства, които не подлежат на регистрация, като това са тролейбусите; верижните, строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с допълнително монтиран двигател; инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства, предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност; каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства; индивидуални електрически превозни средства по смисъла на §6, т.18б от ДР на ЗДвП. Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет не попада сред изброените категории, които не подлежат на регистрация, поради което този довод на касатора е неоснователен. Правилна е и дадената правна квалификация на деянието, тъй като констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Доказано е нарушението, както от обективна, така и от субективна страна.

За пълнота следва да се посочи, че актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Като е стигнал до същия извод, Районен съд-Кърджали е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от А. И. А. за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като правилно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден А. И. А. от [населено място], да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 евро/130 лв.