Присъда № 129 от 02.09.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 129/02.09.2022 г. по НОХД 1783/2022 г. по описа на РС-Бургас Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Г. Т. П., ЕГН: **********, с който същият е обвинен в това, че на 21.07.2021 г., в гр. Созопол, обл. Бургаска, по ул. ***, управлявал моторно превозно средство мотоциклет марка ***, с per. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,69 на хиляда, установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза № 388/07.09.2021 г. на сектор“БНТЛ“ - ОДМВР - Бургас - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.

Пред съда делото протече по общия ред.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание "Лишаване от свобода" около минимума от 1 година, чието изпълнение да бъде отложен с изпитателен срок от 3 години, както и да се наложи кумулативно предвиденото наказание "Глоба" в размер 800лв., както и лишаване от правоуправление за срок от една година и шест месеца.

Защитниците на подсъдимия – адв.Й. и адв.Д. оспорват така изложената фактическа обстановка. Намират обвинението за недоказано поради липса на обективни признаци от състава на престъплението. Правят собствен анализ на доказателствата и предлагат подзащитният им да бъде оправдан по така повдигнатото обвинение.

Подсъдимият не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

За времето от 20.00 часа на 20.07.2021 г. до 08.00 часа на 21.07.2021 г. полицейските служители Г.Д. и П.К., били на работа, като изпълнявали служебните си задължения на територията обслужвана от РУ Созопол. Във времето след 04.00 часа , на 21.07.2021 г., те се намирали в гр. Созопол, пл. *** , на кръстовището стар - нов град , когато видели мотоциклет марка ***, с per. № ***. Водачът на горепосочения мотоциклет минал покрай полицейския екип и криволичещо продължил движението на МПС, по ул. *** в гр. Созопол.

Полицейските служители се качили в служебния си автомобил и с него последвали мотоциклетиста, по ул.*** в гр. Созопол, без да го изпускат от поглед. Полицейските служители подали светлинен и звуков сигнал на водача на моторното превозно средство, за да спре, което той сторил в района до дом № 8. Управляващ на мотоциклет марка ***, с per.

№ ***, бил подс. Г.П.. Извършващите проверката полицейски служители, при проведения разговор с П., се усъмнили, че той е употребил алкохол и решили да го тестват. Св. Г.Д. изпробвал с техническо средство - “Дрегер 7510”, с фабричен № ARDN-0061, който отчел концентрация на алкохол 1,74 на хиляда в издишания въздух. На подс. Г.П. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GA, № 404204 от 21.07.2021 г. П. възразил срещу показанията на дрегера и изразил желание да му бъде взета кръвна проба за изследване, като той бил отведен в Спешен център при „УМБАЛ - Бургас” ЕАД, където това било сторено от св. А.М., който бил дежурен в спешния кабинет.

Впоследствие при проведен разпит в качеството на обвиняем Г.П. се е възползвал от възможността да поиска назначаването на допълнителна химическа експертиза на вече дадената от него кръв, за контролно изследване. Назначена е допълнителна химическа експертиза за изследване на кръв, за да се докаже наличие или липса на алкохол в изпратените за изследване проби кръв. В заключението на извършената по досъдебното производство химическа експертиза № 388/07.09.2021 г. на сектор“БНТЛ“ - ОДМВР - Бургас 1 е установено етилов алкохол в изследваната проба кръв, взети от подс. Г.П., в количество от 1,69 промила.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателствени средства: от показания на свидетелите Г.Д., П.К., С.С., Я.П., А.М. дадени в с.з., както и от прочетените по реда на чл.281 ал.4 вр. с ал.1 т.1 НПК.

От писмените доказателства: СХЕ, справка за съдимост; АУАН, талон за медицинско изследване; протокол за медицинско изследване; талон за медицински преглед; заповед за задържане; протокол за техническа проверка; справка от ОДМВР-Бургас.

Съдът кредитира всички гласни доказателствени средства, доколкото ги намира за безпротиворечиви, последователни и логични. Двамата полицейски служители убедително пресъздават възприятията си за случая, които напълно кореспондират с описаните по-горе писмени доказателства, поради което и съдът им се доверява изцяло.Няма как да не се зачете и доказателствената стойност на АУАН, като отразените в него констатации не са оспорени и съвпадат с показанията на св. Д. и К.. Показанията на св.С. и П. разкриват ирелевантни обстоятелства, такива предхождащи и следващи проверката.

Съдът кредитира с доверие и изготвените СХЕ, като обективни и съвпадащи с останалия доказателствен материал. След като показанията на дрегера са оспорени в съответствие с Наредба N1/2017г. на подсъдимия е издаден талон за медицинско изследване и в последствие е дал кръвна проба за изготвяне на нужните експертизи. От контролното заключение изготвено също по искане на подсъдимия е видно и каква е била концентрацията на алкохол – 1,69 промила.

Обясненията на подсъдимия са както средство за защита, така и доказателствено средство, чиято истинност и достоверност следва да бъдат проверени. За съда възниква задължението да прецени внимателно и задълбочено това доказателствено средство, успоредно с показанията на останалите свидетели, с другите доказателства и със собствената логичност и вътрешна убедителност. Следва да се посочи, че обясненията на П. касаещи главният факт на доказване, а именно употребил ли е алкохол преди да предприеме действия по управление не се доказаха, напротив противоречат на останалия описан доказателствен материал, поради което се приеха за защитна теза.

Настоящият състав кредитира и всички събрани писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения за това ред, не са оспорени по никакъв начин от страните и напълно кореспондират с вече обсъдените гласни доказателствени средства.

Като цяло в хода на производството не е събран доказателствен материал, който да е противоречив и който да налага съдът да излага подробни мотиви защо кредитира някои доказателства за сметка на други.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК, за което е предаден на съд.

От обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по предвижване на МПСто в гр. Созопол, по ул. *** изпълват със съдържание понятието "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали 2 превозното средство се намира в покой или в движение.На следващо място от обективна страна, няма спор, че мотоциклета, който подсъдимият е управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно средство. За да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил алкохол и то с концентрация в кръвта си – над 1, 2 на хиляда, който факт следва да е установен по "надлежния ред".

Надлежен ред за установяване на употреба на алкохол е този, залегнал в Наредба № 1/2017г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Следователно за да бъде осъществен състава на чл. 343б, ал. 1 от НК се изисква употребата на алкохол от водача да бъде установена при спазване на изискванията на Наредба № 1, който ред гарантира обективност и достоверност на резултата. В конкретния случай се доказа, че след направена проверка с годно и калибрирано техническо средство се е установило, наличие на алкохол у водача П. в концентрация 1.74 на хиляда. В този случай Наредбата задължава длъжностното лице от съответната служба за контрол да издаде талон за медицинско изследване и да придружи водача до медицинското заведение.

След като водача е възразил и спазвайки този ред подсъдимият е бил транспортиран до МБАЛ-Бургас и му е бил издаден талон за медицинско изследване, като по този начин му е била дадена възможност да даде кръвна проба. Подсъдимият е дал кръвна проба, като в последствие са изготвени СХЕ, като контролното заключение е, че концентрацията на алкохол е 1.69 промила.

Въз основа на приетата по–горе фактическа обстановка, съдът счита, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол от водача, поради което и настоящият състав приема, че количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия е надлежно доказано, така както е посочено в обвинителния акт.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина "пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият П. е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е употребил алкохол, както и че с действията си същият привежда в движение мотоциклета и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил алкохол.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок от една до три години и "Глоба" от двеста до хиляда лева, а съгласно чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК и наказание "Лишаване от право".

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл. 55, ал.1 т.1 НК, тъй като намери, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Това е така, доколкото в полза на подсъдимия следва да се отчете факта, че към датата на извършване на престъплението той е бил с чисто съдебно минало, без каквито и да е данни за извършени до момента противоправни прояви, оказвал е пълно съдействие на полицейските органи и има примерно процесуално поведение, като не е станала повод за излишно отлагане на делото и има критично отношение към деянието. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимия е лице с ниска степен на обществена опасност, като настоящето деяние е инцидентна проява в живота му. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се констатираха.

С оглед горното съдът счита, че следва да определи наказание от пет месеца "Лишаване от свобода". Наред с това, съдът счита, че на подсъдимия следва да се наложи и кумулативно предвиденото наказание "Глоба", като ръководен отново от горните съображения съдът счита, че конкретния й размер следва да бъде определен на 200 лева.

Съдът счита, че така индивидуализираното наказание в пълнота би могло да постигне целите 3 по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно ще способства за поправянето и превъзпитанието на П. и наред с това ще му въздейства предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с така определеното наказание биха се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото.