Решение № 1894 от 15.12.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. Варна, ……….

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен състав в публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДИМИТЪР МИХОВ

ЙОРДАН ДИМОВ при участието на прокурора Силвиян

Иванов и секретаря Анна Димитрова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 2054 / 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. № 11230/16.09.2020г. на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.Варна, чрез процесуалния представител В.Д.В.-младши експерт срещу Решение № 260027/17.08.2020г., постановено по н.а.х.д. № 1156/2020г. на Районен съд гр. Варна, тридесет и шести състав.

С обжалваното решение районния съд е отменил

Наказателно постановление № 23 - 0000734/11.12.2019г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.32, § 3, изр.2, предл.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 и на основание чл.104, ал.9 от Закона за автомобилните превози на „БГ груп бетон 13“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Твърди се, че първоинстанционния съд неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил материалния закон. Иска съдът да отмени първоинстанционното решение и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – „БГ груп бетон 13“

ООД с депозиран отговор на касационна жалба от 15.09.2020г., изразява доводи за нейната неоснователност.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В атакуваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна следното: На 11.10.2019г. при извършена комплексна проверка на дружеството „БГ груп бетон 13“ ООД св. Калоянчев констатирал, че на 03.10.2019г. в с.Тополи, дружеството, което притежава лиценз за превоз на товари № 10670/03.07.2013г., валиден до 02.07.2028г. е представило за проверка тахографски лист, който е използван в едно превозно средство на дружеството, а именно товарен автомобил марка „Астра“ от категория N3, с рег. № В8286НА, който попада в обхвата на Регламент 561 с монтиран аналогов тахограф марка „VDO Kienzle“, тип 1318.24, сер. № 8201108, който тахографски лист бил с манипулирани данни, като манипулацията се изразявала в това, че били въведени неверни данни за начало на използвания тахографски лист и крайния километропоказател на този тахографски лист. Тези грешни данни св. К. възприел, че били вписани с цел да не се констатират изминатите километри, за да не се извърши съответна проверка на тахографските листи на този автомобил и на съпровождащите ги документи. Посоченото несъответствие било констатирано чрез съпоставка на официалните документи от системата за техническите прегледи и протокол от извършен първичен преглед, в който се отразяват километрите, които превозното средство е преминало по време на прегледа, като те не съответствали на тези от тахографския лист. Разликата в километрите от крайния километропоказател – на 03.12.2018г. до този отразен в техническия преглед, извършен на 04.06.2019г. била 2177км., а дружеството твърдяло, че превозното средство не се движело изобщо в рамките на изследвания период.

Предвид констатациите на контролните органи, на дружеството е съставен АУАН № 266720/11.10.2019г., а въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление.

След извършена преценка на събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е отменил обжалваното наказателно постановление. Съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с разпоредбата на чл.57 от ЗАНН. Съдът е приел за установено по отношение на дружеството, че същото е извършило нарушението, за което е наказано, като описаното в наказателното постановление извършено нарушение е индивидуализирано в степен, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице. Приел е също, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

За да отмени наказателното постановление въззивния съд е приел, че в настоящия казус неправилно е била определена датата на извършване на нарушението. Позовавайки се на приобщените по делото доказателства, съдът е приел, че дружеството-жалбоподател е осъществило манипулацията на данните на дата 04.06.2019г., когато е констатирана и действителната разлика в километропоказателя, а не както е приел административнонаказващият орган на 03.10.2019г.

Настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение е неправилно. Изводът на районния съд относно датата на извършване на нарушението не съответства на доказателствата по делото. Категорично установено по делото е, че датата 04.06.2019г. е посочена във връзка с извършен технически преглед и установяване на реалния пробег от километропоказателя. Нарушението е извършено на 03.10.2019г., когато от страна на дружеството е бил представен манипулирания тахографски лист, в който са били вписани неверни данни с оглед извършваната комплексна проверка. В подкрепа на това и в противовес на констатациите на контролните органи е и представената към административната преписка от 03.10.2019г. декларация от управителя на дружеството, с която декларира, че товарен автомобил с рег. № В8286НА за проверявания период от 01.10.2018г. до 30.06.2019г. не е извършвал обществен или превоз за собствена сметка на товари.

Налице е съставомерно деяние, за което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Водим от горното и на осн. чл. 221 , ал.2 от АПК във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 260027 от 17.08.2020г. на Районен съд гр.Варна постановено по н.а.х.д. № 1156/2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23 -

0000734/11.12.2019г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ в Главна дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.32, § 3, изр.2, предл.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 и на основание чл.104, ал.9 от Закона за автомобилните превози на „БГ груп бетон 13“ ООД, ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: