Решение № 750 от 12.04.2021, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 750 град Пловдив, 12.04. 2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - Пловдив, XXIV състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЛАДИМИР

ВЪЛЧЕВ

СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия Матеева КАНД № 392 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.208 и следв. от АПК във връзка чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП - Пловдив чрез юрисконсулт В.П.против Решение № 260005/04.01.2021 год., постановено по АНД № 3775/2020 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХI н.с., с което е отменено наказателно постановление № 512010-F543906/14.05.2020 г. на заместник директора на ТД на НАП - Пловдив, с което на „МЕГЗ 18“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Раковски, ул. „Владая 2“, за административно нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена санкция в размер на 3000.00 лева“.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се посочва, че решението на ПРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска се отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на ответника.

Ответникът по касационната жалба –„Мегз 18“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. И.Н., оспорва жалбата като неоснователна. По същество в писмени бележки излага съображения, че, като такава, тя следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение като законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък по чл.80 от ГПК.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218 ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законовоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните за това съображения:

Производството пред Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на „Мегз 18“ ЕООД против НП № 512010-F543906/14.05.2020 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, издадено въз основа на АУАН № F543906 от 14.04.2020 г., съставен от свидетеля Г.К.Б., с което е привлечен като нарушител за административно нарушение на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че във връзка с подадено Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000105374/15.01.2020 г., органите по приходите на ТД на НАП Пловдив извършили проверка за установяване на наличие на основания за регистрация по ЗДДС. В хода на нейното провеждане се е установило, че дружеството, като данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажби в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби чрез електронен магазин, от датата на започване на дейността на 07.06.2019 г. Същите обстоятелства били документирани в протоколи по чл.50 от ДОПК с № **********/29.01.2020 г. и № **********/07.04.2020 г. Констатирано е, че дружеството извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари, като не е монтирало, въвело в експлоатация и регистрирало в компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършваните продажби. От представени от лицето документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица се установява, че първата продажба, свързана с дейността на дружеството, е направена на 70.06.2019 г., като е приета от лицензиран пощенски оператор „Спиди“ АД, въз основа на сключен на 21.08.2017 г. договор между оператора и жалбоподателя, като при предаването й не е издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. За полученото плащане чрез наложен платеж не е издаден фискален бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

При така съставения АУАН, наказващият орган приел, че нормативно установеното задължение за проверявания субект е възникнало на основание разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г на МФ (Изм. - ДВ, бр. 49 от 2010 г., в сила от 29.06.2010 г., доп. - ДВ, бр. 40 от 2013 г., в сила от 30.04.2013 г.), предвиждаща, че „лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта“. Прието е, че нарушението е извършено на 70.06.2019 г. в гр. Пловдив и е довело да неотразяване на приходи, а констатирането му е станало на 14.04.2020 г. в ТД на НАП Пловдив, при преглед на предоставени справки и документи в хода на извършване на проверка, документирана с Протокол № **********/29.01.2020 г. и Протокол № **********/07.04.2020 г. От извършена справка в информационната система на НАП е видно, че за „МЕГЗ 18“ЕООД липсва регистрирано в НАП ФУ.

Органите по приходи приели, че с оглед спазване на нормативните разпоредби, извършените продажби, свързани с основната дейност на дружеството - продажби чрез електронен магазин, е следвало да бъдат отчитани чрез използването на монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта /в случая-първата изпратена по куриер пратка/, а именно на 07.06.2019 г. При така съставения АУАН за констатирано нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС е издадено и процесното НП, с което на „МЕГЗ 18“ ЕООД, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.

За да отмени атакувания пред него административен акт, първоинстанционният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правили при съставяне на АУАН и издаване на НП. В тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл.3 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. Приел, че, за да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, следва да възникне задължение за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно и да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

ПРС е обсъдил разпоредбата на чл.3 от Наредбата и е стигнал до извода, че в тази хипотеза на изключение и в зависимост от вида плащане на стоката или услугата, отпада задължението на правния субект да монтира и въвежда в експлоатация фискално финансово устройство, щом липсва и задължение за издаване на фискална касова бележка. Допълнително в мотивите си приел, че описанието на нарушението в АУАН и НП е непълно и липсва изложение на съставомерни факти и обстоятелства, относно вида на заплащането на стоката, за да се направи преценка, има ли задължение жалбоподателят да издаде фискален бон, а от там и да носи отговорност за немонтирано и нерегистрирано фискално устройство. От всичко това обосновал извода си, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, въведени с разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, които рефлектират върху правото на защита на наказаното лице.

Решението на първоинстанционния съд е правилно.

Касационният състав възприема изцяло фактическите констатации и правните изводи на районния съд. Според разпоредбата на чл.7 ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Съгласно нормата на чл.3 ал.1 от същата наредба /в приложимата редакция/, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От посочените разпоредби, следва извод, че лицата нямат задължение да регистрират и отчитат извършваните от тях продажби на стоки и услуги, съответно и да монтират въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД в две хипотези: 1) когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи; и 2) когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. От твърде общото описание на установеното в съставения АУАН и от издаденото въз основа на него НП, не става ясно какво точно неизпълнение, вменява на търговеца наказващия орган. Отделно от това от събраните по делото пред районен съд доказателства се установява, че между „МЕГЗ 18“ ЕООД и „Спиди“АД е сключен Договор № 90196/21.08.2017г., в чийто чл.12 е договорено, че възложителят може да използва услугата наложен платеж за пратки на територията на РБ при следните условия, сред които е и това по чл.12.5, а именно: изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж както следва: суми, изплащани по банков път: сумите от наложен платеж се изплащат в деня на доставка на пратките за пратки, доставени до 12,30 часа и на следващ работен ден за пратки, доставени след 12,30 часа; суми, изплащани в брой от офис на „Спиди“: суми до 1000 лв. се изплащат в рамките на работното време на офиса на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката; суми над 1000 лв. се изплащат в периода от 14,00 часа до 17,00 часа на следващ работен ден след деня на доставката на пратката; суми, изплащани в брой на адрес на клиента: изплащането се извършва на следващия работен ден, след деня на доставка на пратката, като за всички случаи изпълнителят изплаща на възложителя сумите, съгласно разпоредбите на чл.12.5.1.. Съгласно чл.12.5.1 от договора предвижда, че изпълнителят изплаща на възложителя събраните суми от наложен платеж по банков път, като са посочени реквизити на банковата сметка с титуляр „МЕГЗ 18“ ЕООД. Договорено е също така, че изпълнителят се задължава непосредствено с всеки превод да уведомява възложителя за номерата на товарителниците, по които изплаща сумите от наложен платеж на посочен електронен адрес. Договорено е между страните „Спиди“АД да изплаща на „МЕГЗ 18“ ЕООД събраните суми от наложен платеж по банков път по посочена банкова сметка *** „МЕГЗ 1“ ЕООД. Представен е и договор от 31.08.2017 г., сключен между „Мегз1“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, като изпълнител, и „Мегз 18“ ЕООД, като доверител, като в чл.1 т.1 от същия, са описани подробно дейностите, които доверителят се задължава да осъществява. Съгласно §1 т.9 ДР от Закона за пощенските услуги /съкр. ЗПУ/, „пощенски паричен превод“ е пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран по чл.39 т.3, подателят подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка. Няма спор, че в конкретния случай „Спиди“АД е куриер и изпълнител по договора от 21.08.2017 г. с предмет – международни куриерски и транспортни услуги и куриерски и транспортни услуги на територията на РБ, от врата до врата, съответно възложителят -“МЕГЗ 18“ ЕООД, има право да използва услугите на изпълнителя при експедицията на своите пратки. „Спиди“АД е вписан и в регистъра по чл.59 ал.5 ЗПУ за извършване на следните услуги: 1. Приемане на съобщения, подадени във физическа или електронна форма от подателя, предаването им чрез електронни съобщителни средства и доставяне на тези съобщения на получателя като пощенски пратки; 2. Куриерски услуги. В тази връзка по делото е представено и Удостоверение № 0062/03.11.2009г. Действително, по делото няма доказателства, „МЕГЗ 18“ ЕООД да е договорило със „Спиди“АД извършването на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, тъй като пощенският паричен превод е самостоятелна услуга, но и такова обстоятелство не е описано в издаденото НП.

Разпечатката съдържа 23 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9112dac4-2479-4985-8fc3-d94d9738bed0