Решение № 347 от 27.05.2019, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 347 / 27.05.2019 година, гр. Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар Ваня

Кирева

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 1976 по описа за 2018 година, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 32 ал.2, вр. чл.31 ал.1 от Закона за собствеността ЗС/ от И.Ж.И. с ЕГН ********** ***; Д.Ж.С. с ЕГН ********** ***; и Ж.И.Ж. с ЕГН ********** ***; против И.Т.К. с ЕГН ********** и Х.Г.К. с ЕГН **********,***.

Ищците твърдят, че с ответницата са собственици по наследство от Т. И. ***, починал на 15.07.1985 г., и в резултат на сделки, на следния недвижим имот: поземлен имот /ПИ/ с идентификатор *** с площ 300 кв.м, с адрес на имота: гр. Х., ул. *** № **, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план: 669, квартал: 165, парцел: 1, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ***, както и на сгради, построени в поземления имот, и на самостоятелни обекти на собственост в построената в имота жилищна сграда ***. Ищците били собственици на описаните недвижими имоти на основание наследствено правоприемство от С. Т. Ж., починала на 12.09.2016 г., дъщеря на общия наследодател Т. И. Д. и съпругата му Г.И.Д.а, починала на 14.08.1995 г. Ищецът Ж. бил неин преживял съпруг, а останалите ищци - техни деца. Ответницата също била дъщеря на Т. И. Д. и наследила неговата собственост. На 12.07.2017 г. ищците се снабдили с нотариален акт /НА/ № 44 том III peг. 4547 дело № 329/ 2017 г. на нотариус с peг. № 352, за собственост по наследство от С. Т. Ж., която наследила недвижимите имоти на баща си Т. И. Д., констатиращ техни права в обем на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда /СОС/ с идентификатор № *** и на 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор *** с площ 300 кв.м. Констатациите в този НА относно обема на притежаваната от ищците собственост били неверни, поради следните обстоятелства:

- в

НА № 119 от 07.07.1970 г. том II дело № 811/1970 г. на Хасковски народен съдия било констатирано придобито по завещание право на собственост на общия наследодател Т. И. Д. относно 1/2 ид.ч. от урегулиран парцел I в кв. 165 по плана на гр. Хасково, утвърден със заповед № 853/1957 г., целият с площ 613 кв.м., заедно с цялата къща със застроена площ 72 кв.м., находяща се в ъгъла на парцела между улиците „***" и „****". В действащата КК на гр. Хасково ½ ид.ч. от този урегулиран парцел бил заснет като самостоятелен ПИ с идентификатор *** с площ 300 кв.м.;

- с

НА № 133 от 28.09.1977 г. том III дело № 1151/1977 г. на ХРС, Т. И. Д. учредил на дъщерите си И.Т.К. и С. Т. Ж. правото да построят по един жилищен етаж върху досегашния първи етаж на учредителя на правото на строеж, съгласно одобрен градоустройствен план за триетажна жилищна сграда, като етажите ще се определят при съставяне на разпределителния протокол след завършване на къщата. В действащата КК на гр. Хасково построената в парцел I в кв. 165 по плана на гр.

Хасково сградата била заснета като сграда с идентификатор *** със застроена площ 115 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна.

- с договор за доброволна делба от 08.05.1981 г., вписан в СВ - Хасково на 08.05.1981 г. под № 46 том I на парт. книга том 107 стр. 244 peг. № 456, била поделена жилищната сграда с идентификатор *** между Т. И. Д., И.Т.К. и С. Т. Ж., както следва:

. Т. И. Д. получил в дял целия първи етаж от 55 кв.м, складово помещение до санитарния възел от 9,3 кв.м., средно складово помещение от 7,4 кв.м., източно складово помещение от 11,6 кв.м., северозападно таванско помещение от 18,2 кв.м., югозападно таванско помещение от 24,5 кв.м, както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. В действащата КК на гр. Хасково този имот бил заснет като СОС с идентификатор ***, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 55 кв.м;

. И.Т.К. получила в дял целия втори етаж от 102 кв.м., северно таванско помещение от 13 кв.м., южно таванско помещение от 9,3 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата;

. С. Т. Ж. получила в дял целия трети етаж от 102 кв.м., таванско помещение до стълбището от 7,46 кв.м., таванско помещение срещу стълбището от 17,3 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.

Т. И. Д. починал на

15.07.1985 г. и оставил за наследници съпругата си Г.И.Д.а, починала на 13.08.1995 г., и двете си дъщери И. и С.. Поради липса на разпореждания от негова страна със собствеността на ПИ *** с площ 300 кв.м, след смъртта му бил наследен от съпругата си и двете си дъщери при квоти по 1/3 ид.ч. за всяка една от тях, съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗНасл. След смъртта на С. Ж. на 12.09.2016 г., ищците придобили по наследство собствеността върху нейната 1/3 ид.ч. от наследството на баща й, или по 1/9 ид.ч. за всеки един. С НА № 38 от 07.10.1993 г. том VIII дело № 2113/1993 г. на нотариус с peг. № 081, Г.И.Д.а прехвърлила на ответницата, през време на брака й с ответника, срещу задължение за издръжка и гледане собствеността върху 4/6 ид.ч. от първи етаж от 55 кв.м /СОС с идентификатор ***/, и прилежащите му складови и тавански помещения, както и 4/6 ид.ч. от дворното място от 261 кв.м /ПИ ***/.

За разликата над 1/3 ид.ч., Г.И.Д.а се разпоредила с права, които не притежава, поради което в тази част договорът бил нищожен, на основание чл. 26 ал. 1 ал. 2 предл. 1 - во от ЗЗД, поради липса на предмет, и не породил права за ответниците.

Предвид изложеното, ищците искат, съдът да приеме, че констатацията в НА № 44 том III peг. 4547 дело № 329/2017г. за притежавано от ищците право на собственост по наследство върху 1/6 ид.ч. от ПИ *** е невярна, тъй като действителните им права били в обем общо на 1/3 ид.ч. от ПИ *** с площ 300 кв.м. Останалите 2/3 ид.ч. от собствеността се притежавали от двамата ответника, на основание наследство от Т. Д. /1/3 ид.ч. лично за ответницата/ и договора, сключен с НА № 44 том III peг. 4547, дело № 329/2017 г., въз основа на който двамата ответника като съпрузи получили общо 1/3 ид.ч. В действащата КК на гр. Хасково в ПИ *** били заснети следните сгради: сграда *** - жилищна сграда - еднофамилна със застроена площ 115 кв.м, сграда *** - хангар, депо, гараж, със застроена площ 18 кв.м, и сграда *** - хангар, депо, гараж, със застроена площ 23 кв.м. Собственик на сграда *** била наследодателката на ищците С. Т. Ж., получена въз основа на договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 06.06.1989 г., а след смъртта й ищците придобили собствеността върху тази сграда по наследство - по 1/3 ид.ч. всеки един от тях. Ищците не оспорвали правото на собственост на ответницата върху сграда *** с площ 23 кв.м - хангар, депо, гараж.

На западната граница на ПИ *** с ПИ ***, както и до източната и северната граница на сграда ***, ответницата ползвала второстепенни по характер сгради - тоалетна, лятна кухня, навес, втори навес и кокошарник, които не били заснети в КК на гр. Хасково, и били незаконни по характер, но заемали площ от дворно място, която ищците не можели да ползват.

От около една година между страните бил налице спор относно ползването на незастроеното дворно място от ПИ ***, поради отказ на ответницата да даде възможност на ищците да ползват част от дворното място и да обслужват гаража си, който имал вход и от двора. Ищците се опитали да разрешат спора доброволно, като изпратили на ответницата нотариална покана за среща с цел доброволно да се разпредели ползването на двора и на първия жилищен етаж от сграда ***, който бил съсобствен между страните, но се ползвал изцяло от ответницата. На проведената на 20.12.2017 г. среща споразумение не се е постигнало, видно от протокол peг. № 3335 акт 153 том II на нотариус с peг. № 081. След срещата отношенията между страните се влошили още повече, което довело и до сезиране на РП - Хасково с жалба вх. № 1254/18 от 05.07.2018 г., подадена от съпругата на ищеца И..

Така създаваните от ответниците пречки, ищците да ползват незастроеното дворно място, съобразно правото си на собственост върху него в обем общо на 1/3 ид.ч., обосновавало правния им интерес да предявят настоящия иск. Ето защо, ищците искат, съдът да разпредели между страните ползването на незастроената част от съсобствения им недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** с площ 300 кв.м, с адрес на имота: гр. Х, ул. ****, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план: 669, квартал: 165, парцел: 1, при съседи: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ***, съобразно притежаваното право на собственост - общо 1/3 ид.ч. за ищците и 2/3 ид.ч. за ответниците, като им присъди и направените по делото разноски. В допълнително писмено становище по делото ищците оспорват ответното възражение за нищожност на договора за доброволна делба от 06.06.1989 г., на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. Алтернативно заявяват, че ищецът И. бил добросъвестен приобретател на процесния гараж, владеел го непрекъснато и несмущавано от никого, считано от 23.12.2009 г., поради което го придобил, на основание чл.79 ал.2 от ЗС, с изтичане на 5-годишната давност.

Ищците поискали да получат правото на ползване върху 1/3 ид.част от дворното място в общ дял, поради което едноличната собственост на ищеца върху гаража била без значение за спора. В открито съдебно заседание тримата ищци се представляват от пълномощник, а вторите двама от тях се явяват и лично, като поддържат предявения иск изцяло и искат уважаването му. Допълнително оспорват ответното твърдение за наличие на СИО между общия наследодател Т. Д. и неговата съпруга, от което ответната страна извеждала довода за 4/6 ид.ч. собственост върху дворното място. По делото се доказала ищцовата теза, че са собственици на 1/3 ид.ч. от дворното място, като оборена била ответната, че правата на ищците се разпростират само върху 1/6 ид.ч. от дворното място. По отношение на дадените от вещото лице варианти на разпределение, ищците се обединявали от първите два варианта, които отговаряли на претенция им за право на 1/3 ид.ч. от двора, при което искат да получат разпределение на ползване съгласно вариант № 1. Този вариант бил по-удачен, предвид влошените отношения между страните.

Алтернативно, ако съдът разпредели дворното място при квоти 1/6 ид.ч. към 5/6 ид.ч., ищците претендират за вариант № 4.

Ответниците - съпрузи депозират отговори на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорват предявения иск изцяло. Ищците сами оспорвали собствените си права, които определяли в размер на 1/3 ид.ч. от ПИ, а не 1/6 ид.ч., в какъвто обем сами са се снабдили с документ за собственост - констативен нотариален акт по документи. Исковата молба била недопустима, т.к. не били изпълнени предпоставките на чл. 32 ал. 2 ЗС - съсобствениците да не могат да образуват мнозинство или решението на мнозинството да е вредно за общата вещ. На проведената при нотариуса среща за уреждане на спора им, от която ищците черпели права, не участвали всички съсобственици на дворното място, респ. на първия етаж, а именно не участвал ответникът, до него не била отправяна нотариална покана и той не взел становище, как да се разпредели правото на собственост между страните. Затова искът бил недопустим и ответниците искат прекратяване производството по делото, като им се присъдят направените разноски. На следващо място, ответниците сочат, че в исковата молба, наред с обстоятелствата, обосноваващи претенцията по чл. 32 ЗС, ищците излагали и обстоятелства, свързани с правата им на собственост върху ПИ, предмет на иска, и първия етаж от сградата, които следвало да бъдат в размер на 1/3 ид.ч., а не 1/6 ид.ч. За тези си права обаче те не предявявали иск и не формулирали петитум. Но изложените в исковата молба с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС обстоятелства, установяващи различни от документите за собственост права на собственост на ищците върху имота, чието ползване се разпределя, не следвало да бъдат предмет на съдебна преценка в настоящото производство. Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК, въпрос на лична преценка на всяка от заинтересованите страни било, по какъв процесуален ред да търси съдебна защита на правата си - чрез заявяване на такова възражение в рамките на производството по чл. 32 ал. 2 ЗС, чрез предявяване на инцидентен установителен иск за собственост в същото производство (чл. 212 ГПК), чрез предявяване на установителен иск за собственост като първоначално обективно съединен (с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК) с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно исково производство на установителен или осъдителен иск за собственост. Характерът и целта на производството за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения по чл. 32 ал. 2 ЗС налагали, в рамките на същото да не бъдат допускани за разглеждане такива възражения на страните, чрез които те упражнявали свои потестативни права и уважаването на които налага постановяване на конститутивно съдебно решение, водещо до промяна на съществуващите права на страните в съсобствеността. Такива възражения, чрез които страните упражняват свои субективни преобразуващи права, водещи до промяна в съсобствеността, било допустимо да бъдат направени срещу иск за собственост, било когато той се разглежда в отделно исково производство, било когато е предявен като обективно съединен с иска по чл. 32 ал. 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствена вещ. В настоящият случай, твърденията на нищожност на НА № 38/07.10.1993 г. и евентуалната им основателност, щели да доведат до промяна на съществуващите права на страните в съсобствеността, тъй като с тях ищците упражнявали свои потестативни права. Иск за собственост не бил предявен в настоящото производство с правно основание чл. 32 ЗС, поради което всички възражения свързани с правата на страните в съсобствеността, се явявали ирелевантни и не следвало да се разглеждат в настоящото производство. Наред с горното, ответниците възразяват, че ищците нямат правен интерес, да повдигат чрез възражение въпроса за притежаваните от тях права върху съсобствения имот, като твърдят, че издаденият по тяхна молба констативен нотариален акт № 44/2017 г. е неверен. Евентуално, ако съдът приемете за допустими и подлежащи на разглеждане твърденията в исковата молба, че НА № 38/ 07.10.1993 г. е нищожен и правата на собственост общо на ищците са в размер на 1/3 ид.ч., а не 1/6 ид.ч., както е посочено в НА № 44/2017 г. – ответниците оспорват същите изцяло. Действително по силата на нотариално завещание, наследодателят на страните Т. Д. получил от баща си ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 607 кв.м., а останалата ½ ид.ч. била завещана на другия син Д. Д.. След смъртта на бащата И. Д. през 1966 г., наследодателят на страните Т. Д. се снабдил с НА № 119/1970 г., с който бил признат за собственик на ½ ид.част от урегулиран парцел 1, целият с площ от 613 кв.м. След откриване на наследството, братята Т. и Д. Д.и разпределили помежду си завещаното им дворно място, като Т. се установил в западната му част /понастоящем ПИ ***/, а Д. - в източната му /понастоящем ПИ ***/. Така всеки един от двамата владял и ползвал своята реална част от общия имот, считано от момента на смъртта на наследодателя им и придобил собствеността върху тази реална част по давност.