Определение № 20971 от 27.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 11368/2025
- Вид
- Определение № 20971
- Подписан
- 27.10.2025
- В сила
- 27.10.2025
- Състав
- Красимир Мазгалов, Златка Чолева, Цветелина Александрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411,ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26,ал.1,предл.3 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20971 гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Красимир Мазгалов
Членове:
Златка Чолева
Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно частно гражданско дело № 20251100511368 по описа за 2025 година
ГПК.
Производството е по реда на чл.274-чл.279 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 Образувано е по частна жалба, подадена от „А 1 България“ ЕАД срещу разпореждането с рег.№ 142149 от 13.09.2025г., постановено по гр.дело № 37868/2025г. на СРС, ГО, 182 състав, с което е отхвърлено заявление вх.№ 223380/25.06.2025г., подадено от „А1 България“ ЕАД в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Фурнъ“ ЕАД за: 1/ сума в общ размер от 17 783,04лв., претендирана като компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с ID 6549214 от 24.06.2020г., включваща следните суми: 4 800,00лв.- сбор от стойността на 20 месечни такси за номер ****, сумата от 12 000,00лв.- сбор от стойността на 20 месечни такси за номер ****, сумата от 983,04лв.- сбор от стойността на 20 месечни такси и индексация за номер ****; както и 2/ за сумата от 395,19лв.- сбор от начислена лихва за забава върху претендираните неустойки за периода 05.04.2025г.- 24.06.2025г., както и в частта за разноските за сумата над 55,37лв.- до размера на сумата от 363,88лв.- за държавна такса и за разликата над 207,40лв.- до сумата от 1 363,00лв.- адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател поддържа доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното разпореждане. Твърди, че неправилен е изводът на първата инстанция, с който е прието, че клаузата за неустойка е нищожна, като противоречаща на добрите нрави. Твърди, че непранилно от първата инстанция е обоснована нищожност на неустоечните клаузи, с позоваване на критерий, какъвто липсва приет с ТР № 1/2009г. на ВКС. Счита, че неприложима по аналогия е разрешението, прието с решение № 110/ 21.07.2016г. по т.д. № 1226/ 2015г. на 1 ТО на ВКС, без да е съобразена спецификата на процесния договор за предоставяне на електронни услуги.
1
Позовава се на практика на ВКС, с която поддържа, че е прието разрешението, че прекомерността на договорената неустойка не обосновава във всеки случай извод за нищожност. Жалбоподателят счита, че от първата инстанция не е съобразен и правно – релевантния факт, че клиент по договора е търговец.
Позовава се на решение на СЕС от 22.11.2018г. по дело № С- 295/2017. С изложените доводи, подробно развити в жалбата заявителят мотивира искането си за отмяна на обжалваното разпореждане и вместо него – постановяването на друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за горепосочените суми.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредба на чл.410, ал.2 ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 ГПК, т.е необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането и последното трябва да е точно индивидуализирано.
Освен редовност на заявлението, нормата на чл.411,ал.2, т.2 от ГПК поставя допълнителни изисквания към заявлението, като едно от тях е съответствие на заявеното с него искане с императивните законови норми и добрите нрави.
В конкретния случай в подаденото заявление по чл.410 от ГПК заявителят „А1 България“ ЕАД поддържа твърдението, че в рамките на съществуващо договорно правоотношение между него и длъжника за последния са възникнали: 1/ задължение за заплащане на предоставени мобилни услуги по договор с ID 6549214 от 24.06.2020г. в общ размер 2 898,13лв. и 2/ задължение за заплащане на неустойка , представляваща сбор от стандартните месечни абонаментни такси за мобилни планове без отстъпка, считано от датата на прекратяване на договора, поради неизпълнение от длъжника- до датата на изтичане на срока на договора, посочен в него в общ размер на 17 983,04лв. и 3/ лихва за забава в размер на 523,61лв. , начислена върху горепосочените две главници.
С разпореждане от 11.07.2025г. от съда са дадени указания на заявителя за уточнение на претендираното вземане за неустойка, като се посочи за какво договорно неизпълнение от страна на длъжника се претендира, как е формирана сумата, при какви обстоятелства и предпоставки е дължима и по какъв начин е начислена .
С молба от 21.07.2025г., подадена в срока за изпълнение на дадените от съда указания с горепосоченото разпореждане, заявителят е уточнил, че претендираната от него неустойка е с компенсаторен характер и е дължима във връзка с прекратяване на договора с длъжника, поради виновно неизпълнение от страна на последния за заплащане на ползваните мобилни услуги по договора и за предоставено оборудване на пакетна услуга за фиксиран интернет номер и телевизия-индивидуализирани поотделно.
Уточнено е , че неустойката е дължима, съгласно клаузите на приложимите в правоотношението ОУ, а размерът й е формиран от всички стандартни 2 месечни абонаментни такси, без отстъпки, дължими от датата на прекратяване на договора – до изтичане на първоначално договорения му срок на действие.
С обжалваното разпореждане заявлението по чл.410 от ГПК в частта на искането за издаване на заповед за изпълнение за вземането за неустойка е оставено без уважение, с мотива, че договорните клаузи , с които е договорена претендираната неустойка са нищожни, като противоречащи на добрите нрави, доколкото установения размер на неустойката излиза извън законово регламентираната й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Прието е, че така, както е договорена претендираната неустойка получаването й би довело до неоснователно обогатяване на заявителя- кредитор. Ето защо и на основание чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК относно вземането за неустойка е оставено без уважение.
Настоящият съдебен състав напълно споделя правните изводи на първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в частта за вземането за претендираната компенсаторна неустойка при прекратяване на договора за мобилни услуги, в резултат на упражненото право за разваляне за в бъдеще /прекратяване/ на договора от заявителя-кредитор, поради виновното неизпълнение от длъжника. Законосъобразно с обжалваното разпореждане е прието, че клаузата на ОУ, на която се позовава заявителят и с която е установена тази компенсаторна неустойка, е нищожна, като противоречаща на нормата на чл.26,ал.1,предл.3 от ЗЗД /на добрите нрави/. Законосъобразно и в съответствие със задължителната съдебна практика - т.3 от ТР № 1/ 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, първоинстанционният съд е приел, че така както е договорена с ОУ, процесната неустойка излиза извън присъщите и установени със закона- обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. С договорената процесна неустойка кредиторът цели да получи реално изпълнение от страна на длъжника за тази част от първоначално установения период от време на действие на договора, през която правоотношението не обвързва страните, поради прекратяването му в резултат на неизпълнението на длъжника и без в този период от време в резултат на прекратяването кредиторът да престира изпълнение. Договореното заплащане на всички останали абонаментни такси/такси за ползвано оборудване – до крайния срок на договора – за времето след прекратяване на договора като форма на неустойка, води до неоснователно обогатяване на кредитора, който би получил пълната цена на услугата, независимо от това, че тя няма да бъде ползвана от клиента, което е нарушение на принципа за справедливост и на забрана на неоснователното обогатяване. Без правно значение в конкретната хипотеза на нарушение на добрите нрави с договорената неустойка, целяща заместването на реалното пълно изпълнение по договора, е обстоятелството, че длъжникът е търговско дружество ,а не юридическо лице, тъй като нарушението на закона с така договорената неустойка е налице независимо от качеството на длъжника/клиент.
3
Неоснователно е възражението на заявителя-кредитор за действителност на договорната клауза за процесната неустойка, обоснована с решението на СЕС от 22.11.2018г. по дело № С-295/2017г. , постановено по преюдициално запитване по приложение на Директива 2006/112/ ЕО. Тълкуването на СЕС по това дело касае разпоредбите от посочената директива , относими към начисляването и облагане с ДДС на обезщетения и неустойки , които се начисляват при предсрочно прекратяване на договор за услуги. Това тълкуване е неотносимо към дължимата от националния съд преценка относно действителността , респ.нищожността на конкретна договорна клауза, установяваща дължима от клиента на услугата неустойка в случаите на прекратяване на договора. Като последица от така установената нищожност относима към вземането за главницата, неоснователно се явява и искането за издаване на заповед за изпълнение и за акцесорното вземане за мораторна лихва върху тази главница.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане , с което е отхвърлено заявлението по чл.410 от ГПК в частта на претендираното вземане за неустойка и мораторни лихви върху нея следва да бъде потвърдено като законосъобразно, а частната жалба срещу него- оставена без уважение, като неоснователна.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „А 1 България“ ЕАД срещу разпореждането с рег.№ 142149 от 13.09.2025г., постановено по гр.дело № 37868/2025г. на СРС, ГО, 182 състав, с което е отхвърлено заявление вх.№ 223380/25.06.2025г., подадено от „А1 България“ ЕАД в частта, с която е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Фурнъ“ ЕАД за: 1/ сума в общ размер от 17 783,04лв., претендирана като компенсаторна неустойка за предсрочно прекратяване на договор с ID 6549214 от 24.06.2020г., включваща следните суми: 4 800,00лв.- сбор от стойността на 20 месечни такси за номер ****, сумата от 12 000,00лв.- сбор от стойността на 20 месечни такси за номер ****, сумата от 983,04лв.- сбор от стойността на 20 месечни такси и индексация за номер ****; както и 2/ за сумата от 395,19лв.- сбор от начислена лихва за забава върху претендираните неустойки за периода 05.04.2025г.- 24.06.2025г., както и в частта за разноските за сумата над 55,37лв.- до размера на сумата от 363,88лв.- за държавна такса и за разликата над 207,40лв.- до сумата от 1 363,00лв.- адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5