Решение № 6062 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6062 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20241100500815 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЕТ „Ц.Е.“ срещу решение от 27.11.2023 г. по гр.д. №23794/2022 г. на Софийския районен съд, 61 състав, с което е уважен предявеният от жалбоподателя срещу Държавен фонд „З.“ осъдителен иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 15 529,87 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2018 г. до 20.11.2019 г. върху сумата от 92 715,68 лв., която сума е получена от ответника по изпълнително дело №20169120402218 на ЧСИ Г. С., образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.09.2016 г. по ч.гр.д. №1728/2016г. по описа на РС – Разград, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, за дължимостта на което вземане е налице влязло в сила на 20.11.2019 г. решение по иск по чл.422 ГПК, с което искът е отхвърлен, като ищецът е осъден да заплати на разноски в производството.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, и необосновано. Сочи, че първоинстанционният съд не е определил правилната квалификация на спора – за извършеното принудително изпълнение без наличие на изпълняемо право взискателят отговаря по реда на общата деликтна отговорност по чл.45 ЗЗД, като вредите се презумират и са в размер на законната лихва за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД, която лихва се дължи от момента на увреждането. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Държавен фонд „З.“ в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни 1 изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно.

При осъществената дължима служебна проверка въззивният съд приема, че решението на СРС е недопустимо, поради следните съображения:

Първоинстанционният съд е сезиран от ЕТ „Ц.Е.“ с искова молба, с която срещу Държавен фонд „З.“е предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 15 529,87 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата 92 715,68 лв. за периода 28.03.2018 г. – 20.11.2019 г., която главница е изплатена по реда на принудителното изпълнение по изпълнително дело №20169120402218 по описа на ЧСИ Г.

С., въз основа на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 02.09.2016 г., издадено по гр.д. №1728/2016 г. по описа на Районен съд – Разград, установителният иск по чл.422 ГПК за които вземания е отхвърлен с влязло в сила решение по т.д. №259/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

По делото не е спорно, че с заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 02.09.2016 г., издадени по гр.д. №1728/2016 г. по описа на Районен съд - Разград, ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 56 322,04 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.09.2016 г. до окончателното изплащане, и сумата от 16 229,09 лв., представляваща лихва за забава, както и разноски по делото.

Не е спорно и че за вземанията по описания по-горе изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20169120402218 по описа на ЧСИ Г. С..

Видно от представеното решение №227/12.10.2018 г., постановено по т.д. №259/2018 г. по описа на Апелативен съд – Варна, влязло в сила на 20.11.2019 г., предявеният от Държавен фонд „З.“ срещу ЕТ „Ц.Е.“ установителен иск с правно основание чл.422 ГПК за сумата от 56 322,04 лв. – главница, ведно със законната лихва от 01.09.2016 г. до окончателното изплащане, и сумата от 16 229,09 лв., представляваща лихва за забава, е отхвърлен, като неоснователен, за което по делото страните също не спорят.

По делото не е спорно също, а и се установява от представеното удостоверение от 22.11.2019 г., издадено по цитираното по-горе изп. дело, че по същото от страна на длъжника са постъпили суми в общ размер на 92 715,68 лв.

Не е спорно и че на 06.01.2020 г. на ищецът по т.д. №109/2016 г. е издаден обратен изпълнителен лист срещу Държавен фонд „З.“ за сумата от 92 715,68 лв., изплатена от длъжника на взискателя по изпълнително дело №20169120402218 по описа на ЧСИ Г. С., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. №1728/2016 г. по описа на Районен съд – Разград.

Съгласно ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при отхвърляне изцяло или частично на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, поради невъзникване на вземането; недействителност на основанието, от което произтича вземането, или поради погасяване на вземането по давност, на ответника се издава обратен изпълнителен лист съгласно чл.245 ал.3 изр.2 ГПК за сумата, предмет на отхвърлената част на иска, но само ако има получени от взискателя за удовлетворяването му суми чрез осъществено принудително събиране на вземането по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес, и до размер на тези суми.

Вземането за законната лихва върху дължимата за възстановяване от взискателя сума до окончателното и заплащане е безспорно като основание и размер, и не се налага установяване в отделно производство - аргумент от чл.499 ГПК /чл.397 ГПК отм./. Лихвата не попада сред вредите от предварителното изпълнение, които следва да бъдат установявани 2 в отделен процес. Същата, наред с недължимо платените суми и вещи получени от мнимия кредитор и сумите за такси и разноски, платени от длъжника в изпълнителното производство, има безспорен характер, в резултат на което не се налага установяването и в отделен исков процес. Мораторната лихва е дължима по силата на закона, а размерът и е нормативно определен, т.е. тя също има безспорен характер. В случая, същата се дължи на извъндоговорно основание /деликт/, поради което не е необходима покана за връщането и – лихвата се дължи от момента на увреждането - незаконното принудително събиране на сумите до момента на възстановяване на същите. Съгласно трайната практика на ВКС /напр. решение №60247/29.11.2021 г. по гр.д. №3137/2020 г. на IV ГО, определение №347/17.08.2022 г., постановено по гр.д. №2415/2022 г. на ІІІ ГО и др./, липсва правен интерес от нарочно исково производство за законната лихва върху незаконосъобразно събраните от длъжника суми, тъй като длъжниковият интерес да получи законната лихва върху тях е защитен в производството по издаване на обратен изпълнителен лист.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира предявения пред СРС иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за процесуално недопустим, поради което на основание чл.270 ал.3 изр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски във настоящето въззивно производство в размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА изцяло реш е н и е №19487/27.11.2023 г., постановено по гр.д.

№23794/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №23794/2022 г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.

ОСЪЖДА ЕТ „Ц.Е.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр. Разград, жк.

****, да заплати на Държавен фонд „З.“, ЕИК ****, седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. ****, на основание чл.78 ал.4 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство, и на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4