Определение № 1577 от 21.04.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1577 гр. Варна, 20.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина М. Събева

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско дело № 20213100501954 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4303/21.02.2022 г., подадена от СВ. Т. Й., чрез адв.

Т.Б., в която е обективирано искане за изменение на постановеното по делото Решение № 88/21.01.2022 г. в частта за разноските. В молбата се излага становище за дължимост на направените от молителя в производството разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата на Цветан Й. Х. и се претендира присъждането им съобразно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна Цветан Й. Х., чрез адв. Г.Я., изразява становище за неоснователност на молбата. В евентуалност поддържа направеното в открито съдебно заседание възражение за прекомерност.

За да се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по въззивни жалби против решение № 261251/09.04.2021г., постановено по гр.д.№ 16091/2019г. на Районен съд-Варна, както следва:

1.Въззивна жалба от СВ. Т. Й., представляван от упълномощен процесуален представител- адвокат Т.Б., АК-Русе, срещу решението в частта, в която е осъден да заплати на ЦВ. Й. ХР. сумата 500лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени на 10.08.2018г. от противоправно поведение на Й., със законната лихва от 10.08.2018г., до окончателното й изплащане, на основание чл.

45 ЗЗД, и направени по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 157.50лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК.

2.Насрещна въззивна жалба от ЦВ. Й. ХР., чрез процесуалния представител адв. Г.Я., срещу решението в частта, в която е осъден да заплати на С.Т. Й. сумата 1000лв.обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, вследствие нанесен на ищеца побой на 09.08.2018г., със законната лихва от датата на увреждането -09.08.2018г., до окончателното й изплащане, на основание чл.45 ЗЗД; и в частта, в която е отхвърлен насрещния иск за разликата над присъдения размер от 500лв. до 1 претендирания размер от 2000лв.

С Решение № 88/21.01.2022 г. съставът на ВОС се е произнесъл, като е потвърдил обжалвания съдебен акт в частта, в която на основание чл. 45 от ЗЗД СВ. Т. Й. е осъден да заплати на ЦВ. Й. ХР. сумата 500лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, резултат от непозволено увреждане на 09.08.2018г., със законната лихва върху посочената сума от 10.08.2018г., до окончателното й заплащане.

Решение № 261251/ 09.04.2021г. постановено по гр.д.№ 16091/ 2019г. на Районен съд-Варна, е отменено в частта, в която е отхвърлен иска на ЦВ. Й. ХР. срещу С.Т. Й. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди- болки и страдания, вследствие на нанесен от ответника побой на 09.08.2018г., за разликата над 500лв. до 740лв., и и вместо това СВ. Т. Й. е осъден да заплати на ЦВ. Й. ХР. сумата 240лв. / общо 740лв./, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, резултат от непозволено увреждане на 09.08.2018г., със законната лихва върху посочената сума от 10.08.2018г., до окончателното й заплащане.

Първоинстанционното решение е отменено за разликата над 700лв. до 1000лв., в частта, в която на основание чл. 45 от ЗЗД ЦВ. Й. ХР. е осъден да заплати на СВ. Т. Й., сума представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, резултат от непозволено увреждане на 09.08.2018г., със законната лихва върху посочената сума от 09.08.2018г., до окончателното й заплащане, и в частта на присъдените разноски, за разликата над 308лв. до 440лв., вместо това е отхвърлен предявения иск на СВ. Т. Й. срещу ЦВ. Й. ХР., за сумата 300лв., на основание чл. 45 от ЗЗД.

Решението на ВРС е потвърдено в частта, в която е отхвърлен иска на ЦВ. Й. ХР. срещу СВ. Т. Й., за разликата над 740лв. до претендирания размер от 2000лв., като неоснователен, на основание чл.45 от ЗЗД.

В резултат на това произнасяне са присъдени разноски в полза на ЦВ. Й. ХР. в размер на 88лв., на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски. Като същите следва да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от СВ. Т. Й., чрез адв. Т.Б., с въззивната му жалба. В открито съдебно заседание, проведено на 18.10.2021 г. е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с който се претендира присъждането им в размер на

728лв., от които 28лв. платена държавна такса, 300лв. адвокатско възнаграждение за въззивната жалба и 400лв. адвокатско възнаграждение за защита по насрещната въззивна жалба.

Извършването на разноски за адвокатски възнаграждения в претендираните размери е удостоверено посредством приложен по делото договор за правна защита и съдействие № 173630/30.08.2021 г. (л. 43 от делото).

Материалния интерес на насрещната въззивна жалба е в общ размер на 2500 лв., от които 540 лв. са уважени. Отхвърлената част възлиза на 1960 лв. Направените разноски по насрещната въззивна жалба от молителя са в размер на 400 лв. Дължимите разноски съобразно отхвърлената част се определят като се умножат направените разноски по отхвърлената част върху предявения размер (400 лв. x 1960 лв./ 2500 лв. = 313.60 лв.).

Настоящият състав приема за неоснователно възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за защита срещу въззивната жалба на ЦВ. Й. ХР., доколкото същото е в размер, под установения минимум с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на СВ. Т. Й. следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на отхвърлената 2 част от жалбата на Цветан Й. Х., възлизащи в размер на 316,60лв .

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът .

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 88/21.01.2022 г., постановено по в. гр. дело № 1954/2021 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА ЦВ. Й. ХР., ЕГН- **********, да заплати на СВ. Т. Й., ЕГН-********** , сумата от 313.60лв. (триста и тринадесет лева и 60 стотинки), представляваща направените разноски в производството пред ВОС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3