Определение № 5352 от 27.11.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5352 гр. Варна, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100502492 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано по частна жалба вх.№88696/23.10.2025г., предявена от З. В. А. и В.

М. Р., и двамата представлявани от адв. С., срещу протоколно определение № 5774/20.10.2025г., постановено по гр.д.№ 2242/2025г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по делото, образувано по искoве на частните жалбоподатели срещу „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД за установяване в отношенията между страните, че всеки един от ищците не дължи на ответника следните суми: сумата 1533.01 лв., представляваща ½ част от сумата в общ размер от 3066.02 лв., съставляваща дължимата главница за ползвани ВиК услуги в обект на потребление, находящ се в *****************************, партида с абонатен № *******, за периода 05.04.2013 г. – 21.12.2021 г., както и сумата 1575.27 лв., представляваща ½ част от сумата в общ размер от 3150.54 лв., съставляваща обезщетение /лихва/ за забава, начислена върху главницата за периода 05.04.2013 г. – 21.12.2021 г., съобразно квотата на всеки от ищците – по ½ ид. ч. от наследството, останала от З. С. Р., починала на 23.10.2023 г., поради изтекла погасителна давност.

Обжалваното определение се намира за неправилно. Жалбоподателите обосновават, че правният интерес от завеждане на иска следва да е налице единствено към дата на предявяване на иска. Ето защото считат, че последващите действия на ответника по счетоводното отписване на задълженията нямат отношение към интереса от иска. „Отписването“ представлява едностранно действие на ответника и не изключва бъдеща претенция. Въз основана на изложеното настояват за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД изразява становище за нейната неоснователност.

Обосновава се, че правен интерес от защита на ищците е липсвал дори към датата на 1 сезирането. Това е така, тъй като между страните никога не е възниквал спор относно погасяването на процесните вземания по давност. Сочи, че до иницииране на исковото производство ищците са нямали качеството на наследници на З. С. Р.- абонат по договора за ВиК услуги. Наследството страните са приели едва с депозиране на исковата молба, поради което не са могли да претендират за отписване на дълга.

Съдът преценява частната жалба за редовна и производството по нея за допустимо. Жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок и при съобразяване изискванията към редовността.

За да се произнесе по жалбата, съдът намира следното:

Варненски районен съд е сезиран с отрицателен иск на ищците, наследници на починал абонат на ВиК услуги, за установяване, че задълженията в наследството спрямо ответника „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД са погасени по давност.

В исковата молба ищците са се позовали на отправено устно възражение пред служител на ответника за погасяване вземанията по давност. Твърдяло се е още, че при справка в сайта на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД вземанията са отразени като изискуеми.

С отговора ответникът изрично е оспорил допустимостта на иска. Посочил е, че ищците не са приели наследството, не са подали заявление за прехвърляне на партидата, не са предприели извънсъдебно уреждане на спора, нито са се позовали валидно на изтекла давност преди сезирането. Съгласно чл. 57 и чл. 58 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД заявленията, жалбите и сигналите се подават писмено. На свой ред дружеството не е претендирало заплащане на процесните суми.

С нарочна молба вх.№86155/14.10.2025г., депозирана преди първото по делото съдебно заседание, ответникът представя доказателства –справка за недобора на частен абонат и протокол от 18.09.2025г. за това, че е описал процесните вземания.

При така изложените от страните твърдения и представените доказателства, настоящият състав намира, че предявеният пред Варненски районен съд установителен иск е недопустим.

Интересът от търсената защита представлява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на исковата претенция. Този интерес е винаги конкретен и се извлича от наведените в исковата молба твърдения за нарушено материално право или за неоснователно претендирано от ответника (несъществуващо) право. Общ постулат на процесуалната теория е, че за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. Всяка от двете форми на правен спор поражда нужда от защита чрез установителен иск, защото смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.

Погасителната давност, на която ищците основат иска си, не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 ЗЗД. Освен това давността на е се прилага служебно, а е необходимо лицата, разполагащи с интерес за това нарочно да се позоват пред кредитора на изтеклия давностен срок , на осн. чл.120 от ЗЗД.

2

В оглед изложеното относно правния интерес от предявяване на отрицателен иск за вземания, погасени по давност, настоящият състав на съда намира, че за да е допустим такъв иск ответникът следва извънсъдебно да е предявил претенция по отношения на погасените по давност вземания, например като изпрати покана, съдържаща искания за плащане или прекъсване на водоподаването за имота на потребление (съгласно възможността по чл. 40, ал. 1 от ОУ). Тъй като давността не се прилага служебно, до подаване на нарочно искане кредиторът няма задължение нито да сторнира счетоводно дълга, нито да заличи задълженията от системата, чрез която абонатите извършват проверка за начислените суми за ВиК услуги. Едва след валидното позоваване на изтекла давност вземането се трансформира в естествено.

В случая ищците не представят доказателства, че са поискали преди датата на сезирането отписване на дълга, нито, че по друг начин са известили кредитора, че считат задълженията за изсрочени по давност. Общите условия на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД съдържат нарочни правила в чл. 58 и чл. 59 за сезиране на оператора с такова искане, поради което и добросъвестното упражняване на права е изисквало да уведомят писмено ответника за позоваването си на давност. Дори и нарочната форма да не е спазена, необходимо за доказване интерес от търсената защита е да се установи, че ищците по някакъв начин са поискали отписване, а ответникът е бездействал в обичайно необходим срок за заличаване на дълга, или пък че е отправил сериозна извънсъдебна претенция. Само в такъв случая предявяването на нарочен иск може да се квалифицира като надлежна и добросъвестно упражнена форма за защита на накърнено право. В случая не само че посочените условия не са налице, но по делото се установява, че ответникът е сторнирал дълга е кратък срок след получаване на исковата молба. Именно това е и първият момент, в който се установява операторът да е уведомен за позоваването на давност.

Аргументацията, че в бъдещ момент ответният оператор може да предяви претенция за погасените по давност вземания, е неотносима към обосноваване на интереса от предявения понастоящем иск. Едва при възникване на подобна хипотеза, за ищците ще възникне интерес от иска.

При горните аргументи, на ищците следва да се отрече интерес от търсената защита.

Определението, основано на аналогични съображения, е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 5774/20.10.2025г., постановено по гр.д.№ 2242/2025г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по делото, образувано по иска на частните жалбоподатели срещу „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД за установяване в отношенията между страните, че всеки един от ищците не дължи на ответника следните суми: сумата 1533.01 лв., представляваща ½ част от сумата в общ размер от 3066.02 лв., съставляваща дължимата главница за ползвани ВиК услуги в обект на потребление, находящ се в *****************************, партида с абонатен № *******, за периода 05.04.2013 г. – 21.12.2021 г., както и сумата 1575.27 лв., представляваща ½ част от сумата в общ размер от 3150.54 лв., съставляваща 3 обезщетение /лихва/ за забава, начислена върху главницата за периода 05.04.2013 г. – 21.12.2021 г., съобразно квотата на всеки от ищците – по ½ ид. ч. от наследството, останала от З. С. Р., починала на 23.10.2023 г., поради изтекла погасителна давност.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4