Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 159 от 12.06.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 560/2023
Вид
Решение № 159
Подписан
12.06.2024
В сила
03.08.2024
Състав
Галатея Ханджиева Милева, Станимир Тодоров Ангелов, Анна Великова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. гр. Добрич, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. А. при участието на секретаря Румяна Ив. Р. като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20233200500560 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Д. Б. С. и А. Б. С., двамата от гр. В., срещу решение №260001/01.03.2023г. по гр.д.

№709/2020г. на Балчишкия районен съд, с което между двамата въззивници , В. А. С. и Д. Р. С. при определени с решението квоти е допусната съдебна делба на поземлен имот с площ от 1 545 кв.м., с идентификатор *** по кадастралната карта на с.К., ведно с построените в него: 1. жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор; 2. заведение за обществено хранене - ресторант градина със застроена площ от 341 кв.м., съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори *** и ***; 3. заведение за обществено хранене „пицария" със застроена площ от 73 кв.м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори *** и ***, както и е отхвърлено искането на Д. Б. С. и А. Б. С. за осъждане на В. А. С. и Д. Р. С. да им заплащат обезщетение в размер на по 500 лева месечно всеки от тях за едноличното ползване на съсобствения имот, съобразно правата им в съсобствеността, считано от 05.07.2019г.

/датата на изготвяне на нотариалната покана/ до 22.12.2020г. /датата на подаване на 1 исковата молба/, на осн. чл.344 ал.2 от ГПК.

Въззивниците не са съгласни с дяловете от по 1/12 за всеки един от тях и дела от 4/12 за въззиваемия В. А. С., при които с първоинстанционното решение е допусната делбата. Посочено е в жалбата, че всеки от въззивниците притежава дял от по 1/8, а делът на въззиваемия В. А. С. е 2/8, като определящо за тези им права е влязлото в сила решение по гр.д.№153/2015г. на Окръжен съд – Добрич, което решение не било правилно съобразено от първоинстанционния съд. Въззивниците не са съгласни и с отхвърлянето на исканията им, всеки един от тях да бъде обезщетен с по 500 лева месечно от ответниците за това, че периода 05.07.2019г. – 22.12.2020г. са били лишени от възможността да ползват съсобствения имот, тъй като ответниците са го ползвали изцяло. Приетото от първоинстанционния съд, че не било доказано в процесния период ответниците да са ползвали сами съсобствения имот, било необосновано, предвид събраните по делото доказателства, от които следвал обратният извод. Иска се решението в обжалваните части да бъде отменено и, съответно на поддържаното от тях, да бъдат определени дяловете, с които въззивниците и посоченият въззиваем да участват в допуснатата съдебна делба, както и претенциите им за обезщетения да бъдат удовлетворени.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите В. А. С. и Д. Р. С., двамата от гр.В., чрез адвоката си, оспорват жалбата като неоснователна и настояват за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.

След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните по делото доказателства и провери служебно и по посоченото в жалбата, съобразно чл.269 от ГПК, първоинстанционното решение, въззивният съд намира за установено следното:

Съдебното производство е образувано по искова молба на Д. Б. С. и А. Б. С. срещу В. А. С. и Д. Р. С..

Предявен е иск за допускане на съдебна делба на съсобствен между страните недвижим имот в с.К., общ.Балчик, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** с площ 1 545 кв.м. и построените в него - жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор; - заведение за обществено хранене - ресторант градина със застроена площ от 341 кв.м., съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори *** и ***; - заведение за обществено хранене „пицария" със застроена площ от 73 кв.м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори *** и ***.

2

Посочено е от ищците, че те притежават по 1/8 идеална част от описания недвижим имот, за който искат съдебна делба, като правата им произтичат от влязлото в сила решение по гр.д.№153/2015г. по описа на Окръжен съд – Добрич. Двамата ответници притежавали в режим на съпружеска имуществена общност 4/8 идеални части от имота, придобити по договор за покупко-продажба от 2013г., а само ответникът, лично притежавал 2/8 идеални части, придобити по договор за дарение от 2003г.

В исковата молба е посочено още и, че съсобственият имот се ползва изцяло само от ответниците. С нотариална покана от 05.07.2019г. ищците поискали ответникът В. А. С. да им заплаща обезщетение, но той не се отзовал. Поради това ищците са заявили искане ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 500 лева месечно за периода от нотариалната покана до подаването на исковата молба /22.12.2020г./. Трябвало да се съобрази и, че през лятото имотът бил отдаван под наем.

Оветниците В. А. С. и Д. Р. С., чрез адвоката си, са поддържали, че посоченият от ищците недвижим имот действително е съсобствен и исканата съдебна делба следва да бъде допусната, но са оспорвали размера на дяловете на ищците и на ответника В.

А. С. в съсобствеността. Посочили са също и, че ищците не са възпрепятствани на ползват съсобствения недвижим имот, съобразно правата си и претенциите им за парично обезщетение са неоснователни, освен това, те били и твърде завишени по размер.

От съвпадащите твърдения и обяснения на двете насрещни страни се установява, че ищците Д. Б. С., А. Б. С. и ответникът В. А. С. са законни наследници на А. С. В. и Д.В. С.. Ищците са низходящи – деца на починалия преди наследодателите техен син Б.

А. С., а ответникът В. А. С. е другият син на наследодателите. Ответниците В. А. С. и Д. Р. С. са съпрузи.

С договор от 11.11.2003г., сключен с нотариален акт №160 т. VI рег.№4390 д.

№875/2003г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, А. С. В. и Д.В. С. дарили на синовете си Б. А. С. и В. А. С. недвижим имот – дворно място с площ от 1 545 кв.м., представляващо УПИ VIII – 345 в кв.18 по регулационния план на с.К., общ.Балчик, ведно с построените в него жилищна сграда с приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор, заведение за обществено хранене „ресторант – градина“, състоящо се от търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, построено в западната част на имота и заведение за обществено хранене „пицария“, построено в източната част на имота, състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения.

С договор от 16.08.2003г., сключен с нотариален акт №191 т. IХ рег.№4181 д.

№562/2013г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, Б. А. С. продал на В. А.

3

С. за цена от 15 000 лева 1/2 идеална част от поземлен имот – дворно място, цялото с площ от 1 545кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ 1 582 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, който имот е със стар идентификатор 345, кв.18, парц.VIII, ведно с 1/2 идеална част от жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор, с идентификатор ***, заведение за обществено хранене „пицария" със застроена площ от 73 кв.м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори *** и *** и заведение за обществено хранене „ресторант градина“ цялото със застроена площ от 341 кв.м., съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори ***, *** и ***. Не е спорно, че при сключване на този договор купувачът В. А. С. бил в граждански брак с Д. Р. С..

С влязло в сила решение №100/09.05.2018г., поправено с решение №260007/21.03.2024г. по гр.д.№153/2015г. на Окръжен съд – Добрич, е отменена 1/2 идеална част от дарение, извършено от А. С. В. и Д.В. С., заместени по реда на чл. 227 от ГПК от А. Б. С. и Д. Б. С., в полза на В. А. С. на 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ дворно място, цялото с площ от 1 545 кв. м., с идентификатор № ***, ведно с 1/2 ид.част от построените в него: жилищна сграда със застроена площ от 90 кв. м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор, която сграда е с идентификатор ***, заведение за обществено хранене - ресторант „Градина” със застроена площ от 341 кв. м., съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори с №№ *** и ***, заведение за обществено хранене „Пицария“ със застроена площ от 73 кв. м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори *** и ***, което дарение е обективирано в нотариален акт

№160 т.VІ рег.№ 4390 д.875/ 2003г. на нотариус под № 109 и район на действие БРС.

От изложеното следва, че, както и не е спорно, страните притежават в съсобственост недвижим имот в с.К., общ.Балчик, включващ дворно място и построените в него сгради, а именно - поземлен имот с идентификатор ***, ведно с жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор, с идентификатор ***, заведение за обществено хранене „ресторант градина“ цялото със застроена площ от 341 кв.м., съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори ***, *** и

4

*** и заведение за обществено хранене „пицария" със застроена площ от 73 кв.м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори *** и ***.

Съделителите В. А. С. и Д. Р. С., притежават в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №191 т.9 рег.№4181 д.№562/2013г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, 1/2 идеална част от имота, която 1/2 идеална част продавачът по договора Б. А. С. придобил преди това въз основа на договора за дарение, сключен с нотариален акт № 160 т.6 рег.№4390 д.№875/2003г. на нотариус с рег. №109 и район на действие БРС.

Спорът е за останалата 1/2 идеална част от недвижимия имот, която била придобита от В. А. С. по силата на договора за дарение, сключен с нотариален акт №160 т.6 рег.№4390 д.№875/2003г. на нотариус с рег. №109 и район на действие БРС.

Отмяната на това дарение е била предмет на предявени от дарителите А. С. В. и Д.В.

С. искове по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, разгледани по гр.д.№153/2015г. по описа на ДОС. В хода на производството ищците били заместени по реда на чл.227 от ГПК от А.

Б. С. и Д. Б. С., низходящи на починалия по-рано техен син Б. А. С. - в частта по исковете за отмяна на 1/2 от дарението на 1/2 идеална част от недвижимия имот в полза на В. А. С.. С решение №100/09.05.2018г., поправено с решение №260007/21.03.2024г. по гр.д.№153/2015г. на ДОС исковете са уважени, като съдът е отменил 1/2 от извършеното в полза на В. А. С. дарение на 1/2 идеална част от недвижимия имот /дворно място и построените в него сгради/. Въз основа на влязлото в сила решение, удовлетворяващо исковете по чл.227 ал.1 от ЗЗД, надареният ответник В. А. С. е загубил 1/4 идеална част от недвижимия имот /поземлен имот и сградите/. Същият продължава да притежава останалата 1/2 от дарената му 1/2 от имота, т.е. 1/4 идеална част от имота.