Решение № 988 от 13.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 988 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Дора З. Илиева Въззивно гражданско дело № 20251100506537 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от името на Ц. Ш., чрез адв. Н. М., срещу решение № 752 от 15.01.2025г., постановено по гр. дело № 2755/2023 г. по описа на СРС, 145-ти състав, с което е отхвърлен, предявеният по реда на чл.

422 ГПК иск от Ц. Ш. срещу „Аламида“ ЕООД, с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че „Аламида“ ЕООД дължи на Ц. Ш. заплащне на сумата в размер на 0,06 лв., представляваща дължима неустойка за забава на доставка на врата 030 W80, по договор за покупко-продажба, обективиран в клиентска поръчка от 22.07.2021г. за периода от 27.09.2021г. до 29.09.2021г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение от 15.03.2022г., по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. № 7487/2022г. по описа на СРС 26 състав.

В жалбата се посочва, че съобразно договора за поръчка, доставката на стоката следва да се извърши от продавача в срок от 20 работни дни след пълното заплащане на цената, но само ако артикулите са налични към момента на изготвяне на поръчката, а в случай, че стоката не е налична - 35 работни дни за поръчкови артикули и 45 работни дни за турски врати. Сочи, че при забава се дължи неустойка: 0.1% на ден за налични и 0.01% за поръчкови артикули. Сочи, че в случая поръчаната врата е китайско производство, поради което приложимият срок е 35 работни дни, който следвало да изтече на 10.09.2021 г., а в хипотезата на турско производство — срокът следвало да е до 24.09.2021 г. Твърди, че монтажните дейности обаче са започнали едва на 30.09.2021 г. и завършени на 26.10.2021 г., към който момент, били изтекли уговорените срокове за доставка.

1

Оспорват се изводите на съда, че стоката била получена в деня на поръчката, с твърдение, че изявленията в договора са предефинирани и не представлявали изричното волеизявление на купувача. Поддържа се, че подписът, в конкретния случай удостоверявал само фактът на плащането.

С тези доводи, намира първоинстанционното решение за неправилно и моли за неговата отмяна.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от името на „Алмида“ ЕООД, чрез пълномощника – адв. Т., с който се оспорва изложеното във въззивната жалба. Сочи, че от приобщения по делото договор за покупко-продажба безспорно се установява, че купувачът е удостоверил с подписа си, че е получил стоката в пълен комплект и без забележки. Насочва вниманието на съда, че подписът „за клиент“ не е оспорен, поради което няма основание да се отрича авторството или валидността на документа. С тези доводи, моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба и отговора на въззивна жалба, след като се запозна с приобщените по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Настоящият състав намери, че обжалваният съдебен акт е валиден, допустим, а по същество е и правилен. В мотивите на своето решение СРС е приел фактически положения и достигнал правни изводи, които въззивният съд споделя, поради което и на основание чл. 272 ГПК не намира за нужно да повтаря. В отговор на възраженията на въззивника, настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно тяхното доказване. Задължението за неустойка има аксесорен характер и става изискуемо при неизпълнение на друго обуславящо възникването му главно задължение.

За да бъде ангажиранаотговорността на ответника по иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки: наличието на облигационна връзка – двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение; неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение; че между страните е била валидно уговорена по размер неустойка; кредиторът да е изпълнил задължението си или да бил готов да го изпълни.

От представения по делото Договор за покупко-продажба, обективиран в „Клиентска поръчка от 22.07.2021г., ведно с Условия за продажба“ се установява, че между страните са възникнали облигационни правоотношения 2 по договор за покупко-продажба, по силата на който, въззиваемият „Аламира“ ЕООД, се задължило да продаде стоки на въззивника Ш..

В чл. 4 от договора е уговорено, че продавачът е длъжен да достави в свой обект стоката, описана в клиентската поръчка в срок от 20 работни дни след датата на заплащане на пълния размер на цената й, като същият срок се отнася за артикули, които са налични на склад към момента на изготвяне на клиентската поръчка. Посочено е, че ако даден артикул е изчерпан или не е наличен, то се счита, че същият е поръчков, като срокът на доставка се променя на 35 работни дни. Уговорено е, че за поръчкови турски врати срокът е 45 дни. Посочено е, че при забава на доставката на налични врати в уговорения срок продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 0,01% от стойността на забавените артикули за всеки работен ден забава.

Според чл. 6 от Договора, приемането на стоката се осъществява в обект на продавача, с подписването на приемо-предавателен протокол.

В чл. 10 от Договора е посочено, че продавачът не извършва монтажна дейност и не осъществява куриерски услуги, организацията на транспорт и монтаж на стоките се инициира от купувача, като продавачът се ангажира да съдейства за това на купувача според възможностите си.

В представената по делото клиентска поръчка е посочено, че стоката, предмет на договора е получена в пълен комплект и без забележки, последвано от подпис на купувача, с изписването на двете му имена – Ц. Ш..

По делото са представени 2 броя Протокола за приемане на монтажни дейности, обл. София, съответно от 30.09.2021г. и от 26.10.2021г.

Като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено обстоятелството, че помежду им е налице валидно облигационно правоотношение, възникнало по Договор за покупко-продажба на врати, обективиран в „Клиентска поръчка от 22.07.2021г.“, по силата на който ДЗЗД „Нинел -42“, задължил се да продаде и достави на ищеца врати на спалня 030 W 80. За безспорно е отделено и обстоятелството, че „Аламида“ ООД участва в ДЗЗД „Нинел 42“ с 99,9%.

Както правилно е посочено в ревизирания съдебен акт, от доказателствата по делото не се установява, дали стоката, предмет на договора е била налична при продавача, дали е била поръчкова, както и в случай, че би била поръчкова, коя е държавата на произход на стоката /в контекста на диференциирания срок за доставка от различни държави/. От друга страна, от представената от ищеца – въззивник клиентска карта се установява, че стоките, предмет на договора са получени в пълен комплект и без забележки.

За пълнота, следва да се отбележи, че представените Протоколи за приемане на монтажни дейности, не свидетелстват за обстоятелство, че стоките, предмет на договора са били доставени на дататите, посочени в тях – така както се твърди в исковата молба. Представените протоколи касаят единствено и само дейността по монтаж на вратите. В протоколът от 30.09.2021г., за лице, извършили монтажа са посочени П.И. и П.А., за които отсъстват каквито и да било доказателства, сочещи на обвързаност с ответното дружество, а впрочем – липсват и такива твърдения.

Нещо повече, предвид изричната договореност меду страните, че продавачът по договора не извършва монтажна дейност и не осъществява куриерски услуги, организацията на транспорт и монтаж на стоките се 3 инициира от купувача, настоящият състав приема, че представените протоколи са неотносими към облигационното правоотношение, предмет на настоящото производство.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба възражения, касаещи твърденията за предефинитивно вписано съдържание в договора, досежно изявлението за получаване на стоката. В тази връзка следва да се посочи, че представената „Клиентска поръчка“, представлява частен свидетелстващ документ и като такъв, не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а подлежи на преценка съвкупно с останалите доказателствени материали. В процесния случай, при носена от въззивника ищец доказателствена тежест, последният е следвало при условията на пълно и главно доказване, да установи твърдението си, за неточно изпълнение в темпорално отношение от страна на ответното дружество, което не е сторил в настоящото производство. По тези причини и при липсата на други доказателства, касаещи датата на предаване на стоката, първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, ползвайки с доверие обективираното волеизявление за получаване на стоката.

При съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемият, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. На последния следва да се присъдят разноски в размер на 400 лв., определени при съобразяване на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото така определеното възнаграждение е актуално спрямо икономическия, контекст, в който се вписва и не възпрепятства конкуренцията.

Така мотивиран, Софийски градски съд, II-Д въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 752 от 15.01.2025г., постановено по гр. д.

№ 2755/2023 г. по описа на СРС, 145 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Ц. М. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, да заплати сумата от 400 лв., на „Аламида“ ЕООД, ЕИК 206471349, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„Младост 4“, бл. 445, вх. 1, ет. 3, ап. 6, представляваща разноски във въззивното производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4