Решение № 425 от 21.10.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. С.З., 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С.З., I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Александра Н. Танева като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20255530201855 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *** от 02.04.2025г. издадено от Началник група в ОД на МВР - С.З., сектор „ПП“ С.З., с което на жалбоподателя И. Б. Н. на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева, за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител моли съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира разноските по делото за адвокат в размер на 500 лева.

В съдебно заседание наказващият орган е редовно призован, не изпраща представител. Представя писмено становище от пълномощник, като моли за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума предвиден в наредбата.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Жалбата е основателна.

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории В и М.

Жалбоподателят на 15.03.2025 година, около 17.13 часа, в град С.З., по 1 бул. „***“ до ***, в посока изток – запад, управлявал собствения си лек автомобил „Ш.О.“ с регистрационен номер *** и е спрян за проверка от свидетеля Х. Х. и колегата му М. М., младши автоконтрольори при ОД МВР С.З., които по същото време били на смяна и изпълнявали своите служебни задължения.

При проверката проверяващите установили, че спряното за проверка МПС е със затъмнени предни странични стъкла /фолио/. Проверяващите преценили на око, че е ограничена видимостта на предните странични стъкла (затъмнени) с фолио на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.

Жалбоподателят още в хода на проверката лично е свалил фолиото от страничните стъкла на предните врати на автомобила си.

На място М. М., в присъствието на колегата си свидетелят Х., съставил и връчил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение № *** от 15.03.2025 година, за нарушение на чл.105 ал.1 от ЗДвП - ограничена видимост през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта.

С атакуваното НП на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приети с определение в съдебно заседание - НП № *** от 02.04.2025г., АУАН серия GA с № ***/15.03.2025г., справка за нарушител/водач; Заповед № ***/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и показанията на свидетеля Х., Свидетелят сочи, че затъмнението на предните странични стъкла от процесния автомобил се изразявало в поставено фолио и че замерване на затъмняването на стъклата при проверката не е било правено, тъй като не било нужно.

На жалбоподателя е вменено нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП, което визира забрана за ограничаване на видимостта през челното стъкло и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя.

Съгласно чл.105 ал.3 от ЗДвП – намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН /Правило №43/.

Забраната по чл.105 ал.1 от ЗДвП, под която норма е подведено нарушението, не е абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по аргумент на чл.105 ал.3 от ЗДвП, като законодателят не 2 държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1. 1. 1. от него общата светлопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената пропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е необходимо да се извърши тест със специално техническо средство. Очевидно, нито едно от тези обстоятелства не е описано в АУАН и в НП. Напротив, по отношение на техническо средство, изрично се установи, че в случая не е било направено замерване с такова.

Не е извършено замерване на пропускливостта на стъклата на мястото на проверка към 15.03.2025г., нито било изземвано фолио /или част от такова/, което е било поставено върху стъклата към 15.03.2025г. с цел последващото му изследване. Всяко поставяне на фолио върху обзорно стъкло би ограничило пропускливостта на светлината, но дали това ограничение ще бъде извън границите на стойностите въведени с Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации е необходимо да бъде преценяно със съответната техническа обезпеченост към всеки отделен случай и момент, а за процесния това не е било сторено или поне доказателствата по делото не сочат за такова. Измерване на око, за светлопропускливост не се допуска според Приложение № 21 към Правило № 43 на Икономическата комисия на Европа на ООН. Липсата на доказателства за стойностите на намаляване на прозрачността на стъклата на предните врати на лекия автомобил управляван от жалбоподателя на 15.03.2025 г. и въведената от законодателя възможност за такова намаляване на прозрачността до определени гранични стойности /ал.3 на чл.105 ал.1 от ЗДвП/ мотивират съда да приеме, че наказателното постановление следва да бъде отменено, поради недоказаност осъществяването на обективната съставомерност на нарушението.

По гореизложените мотиви, наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Видно от договора за правна помощ защитникът е получил възнаграждение в размер на 500.00 /петстотин/ лева, платено в брой на 07.10.2025 г.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс.

В случая делото е с много ниска фактическата и правна сложност, проведено е едно заседание с участие на защитника, ето защо на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 400.00 /четиристотин / лева.

Водим от горните мотиви, съдът

3

РЕШИ:

О Т М Е Н Я Наказателно постановление № *** от 02.04.2025г. на Началник група в ОД на МВР - С.З., сектор „ПП“ С.З., с което на И. Б. Н., ЕГН **********, на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 /двадесет/ лева, за нарушение по чл.105 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД на МВР - С.З. да заплати на И. Б. Н., от село Х., ул.“***“***, ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокат по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд – С.З. пред Административен съд - С.З. в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – С.З.: _______________________ 4