Акт от 16.06.2022, Административен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80 16.06.2022 г. град Търговище

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд -

Търговище пети състав

На седми юни година 2022

В публично заседание в следния състав:

Председател: Иванка

Иванова

Секретар: Гергана Бачева

Като разгледа докладваното от председателя Иванка Иванова

АД № 54 по описа за 2022 година за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 215 и чл. 149 от ЗУТ, във вр. с чл. 91, ал. 1 от АПК.

Делото е образувано по жалбата на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ)“ХИРАМ“, ЕИК *********, представлявано от В. В., със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ***, вх. Б, ет. 2, ап. 3, чрез а.. Пл. М. ***, със съдебен адрес:*** против Заповед № РД-3-216/ 14.03.2022 г. на гл. архитект на община Търговище, с която е оттеглено разрешение за строеж № РС-30/ 28.02.2022 г. по заявление № 26-00-158/ 22.02.2022 г. на жалбоподателя за строеж: „Преустройство на обществена сграда с идент. № *** в „Клуб на сдружение „Хирам“ в УПИ II, кв. 32, ПИ

№ ***, ***, гр. Търговище.

Жалбоподателят сочи, че оспорената заповед е неоснователна, необоснована и противоречаща на материалния и процесуалния закон. Отзивът по чл. 91, ал. 1 от АПК е правомощие на органа, което може да бъде осъществено само при наличието на редовна жалба срещу издадено разрешение за строеж от заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.

Жалбоподателят е собственик на ПИ с иден. № ***, но не е съсобственик на сградата на СНЦ“Хирам“ с иден. № *** , за която е внесено искането за ремонт и модернизиране, без промяна на предназначението за обществено ползване, без промяна на квадратурата, с която да се наруши отстъпеното право на ползване и да навлезе в чужд имот. Поради това лицето подало жалба не е засегнато от Разрешението за преустройство и няма правен интерес да оспорва същото и не притежава надлежна процесуална легитимация да оспорва Разрешение за строеж № РС-30/ 28.02.2022 г. на гл. архитект на община Търговище. Според ЗУТ гл. архитект няма правомощия да оттегля, отменя и/ или изменя, издаден от него ИАА. Отсъствието на жалба, подадена от заинтересованото лице по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ сочи на липса на компетентност у органа, осъществил правомощието по чл.

91, ал. 1 от АПК и всяко такова решение би било нищожно. Когато е подадено оспорване от заинтересовани лице против РС и гл. архитект не упражни правото на отзив, АО е длъжен да изпрати жалбата заедно със заверено копие от преписката по компетентност на съда, съгласно чл. 152, ал. 2 от АПК. С отмяната на чл. 216 от ЗУТ (ДВ. бр. 25/ 2019 г.) разрешенията за строеж подлежат на директно обжалване пред съда, както и акта, който отменя или оттегля Разрешението за строеж в случая лицето подало жалба не е адресирало същата пред надлежен орган АС в законово установения 14-дневен срок и същата се явява неоснователна съгласно АПК.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, а се представлява от а.. Пл. М. ***, редовно упълномощен, който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт, както и присъждането на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – гл. архитект на община

Търговище, редовно призован не се явява, а се представлява от ст. ю.. Ж., редовно упълномощен, който счита жалбата за неоснователна. Пледира за присъждането на разноски по делото.

Заинтересованата страна – „РЕ“ООД, редовно призована, се представлява от а.. И. И. ***, който изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановения съдебен акт. пледира за присъждането на разноски.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата са подадени от надлежна страна и в срок, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледани по същество е неоснователни при следните съображения:

От фактическа страна съдът приема, че жалбоподателят

СНЦ „Хирам“ е собственик на обществена сграда с идент. № *** находяща се в УПИ II, кв. 32, ПИ № ***,

***, гр. Търговище, за която сграда е било издадено Разрешение за строеж (РС) № РС-30/ 28.02.2022 г. на гл. архитект на община Търговище, с което е било разрешено нейното преустройство (стр. 11 от делото) На 14.03.2022 г. заинтересованата страна, чрез своя управител е изпратила до началника на РДНСК гр. Търговище и гл. архитект на община Търговище писмено становище по повод на издаденото РС (стр. 35 от делото), в което е посочила, че теренът върху който се намира процесната сграда е нейна собственост, че за издаденото РС не е била уведомена, че преустройството на сградата на жалбоподателя СНЦ“Хирам“ ограничава правото и да осигури необходимия брой парко- места в собствения ѝ имот, както и че не е учредявала право на преминаване през имота с иден. № ***.

На същата дата 14.03.2022 г. гл. архитект на община Търговище е издал процесната Заповед № РС-З-216 (стр. 36 от делото). В заповедта АО посочил, че на основание чл. 91, ал. 1 от АПК оттегля свое РС№ РС-30/ 28.02.2022 г. за строеж:“Преустройство на обществена сграда с идент. № *** в Клуб на сдружение „Хирам“ в УПИ II, кв. 32, ПИ с идент. № ***, ул.

„Възраждане“ № 1, гр. Търговище, поради мотивите от жалбата на заинтересованата страна, а именно неизяснени обстоятелства, относно учредено право на преминаване и паркиране на СНЦ“Хирам“, собственик на сграда с идент. № *** през ПИ с идент. № ***, собственост на заинтересованата страна „РЕ“ООД.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза в вещо лице – архитект. На първия поставен въпрос вещото лице е отговорило, че се засягат права на заинт. страна „РЕ“ ООД и на останалите съсобственици в УПИ II с РС. Те се състоят в засегнато право на обжалване на издадената виза за проектиране в нарушение на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Засегнато е и правото на обжалване на РС № 30/ 28.02.2022 г., тъй като не е било обявено по съответния ред на заинтересованите собственици на ПИ с идент. № ***, *** и ***.

Вменено е било задължение за проектанта с издадената виза за проектиране да се осигурят необходимия брой места за паркиране, съгласно нормите, което не задължава проектанта да покаже места за паркиране задължително в границите на УПИ II или ПИ с идент. № ***, тъй като такова изискване има само за нови сгради, съгласно чл. 43 от ЗУТ и само за жилищни сгради, съгласно чл. 38, ал. 9 от ЗУТ, каквато не е процесната сграда.

Засегнато е правото на собственост на „РЕ“ООД по отношение на липсата на договор за прокарване на нови ВиК (външен канал) и външен газопровод, захранващ процесната сграда, какъвто е задължителен според чл. 193 от ЗУТ. Това не е свързано с правото на използване на постройката според нейното предназначение, а е ново строителство в чужд имот. (разпореждане с имота) без да са спазени специалните правила за това по чл. 193 от ЗУТ.

На втория и третия поставени въпроси съдебният експерт е дал отговор, че необходимият брой паркоместа за процесната сграда е регламентиран в Наредба № РД-02-20-2/ 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (Наредбата). Няма изрично изискване на закона тези места да са в границите на УПИ (чл. 43, ал. 1, чл. 39, ал. 9 от ЗУТ). За съществуващи нежилищни сгради, на основание чл. 43, ал. 1 от Наредбата тези паркоместа се осигуряват на територията на съответната зона с предвиждане на паркиране в публични и частни паркинги, напр. в съседния УПИ XVIII, отреден за паркинг.

На четвъртия поставен въпрос вещото лице е дало отговор, че в застроената площ на приземно ниво на процесната сграда не са включени външните стълби и стълбищни площадки и рампи с височина до 1,2 м. от средното ниво на прилежащия терен. В случая тя е 0, 7 м. За нея не е необходимо учредяване на правото на строеж. Освен това съществуващите товарни рампи се премахват и се предвижда нова рампа, която е задължителна, съгласно чл. 169, т. 4 от ЗУТ. Законът предвижда облекчен режим за изграждане на достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. За тези съоръжения дори не се изисква съгласие на собствениците на земята, съгласно чл. 184, ал. 3 от ЗУТ.

Това е свързано с нормалното използване на постройката според нейното предназначение, съгласно чл. 64 от ЗС.

На пети поставен въпрос съдебният експерт е дал отговор, че сградата е изпълнена със самостоятелна функция и конструкция и представлява самостоятелен обект – сграда, съгласно чл. 23 и т.

1б от § 1 от ДР на ЗКИР.

На шестия поставен въпрос вещото лице е дало отговор, че не е необходимо учредено право на строеж за нова рампа, защото тя не е по-висока от 1,2 м. и не се включва в застроената площ на сградата. Не се изисква съгласие на собствениците на земята за нейното изграждане. Дори и да беше по-висока от 1,2 м. , то площта на товарните рампи, които се премахват съответства на площта на новопредвидената рампа.

На седмия поставен въпрос съдебния експерт е дал отговор, че посочените паркоместа в проекта на жалбоподателя са указани от проектанта по искане на община Търговище, отразено в издадената виза за проектиране (стр. 77). Не е било необходимо по закон тези паркоместа за процесната сграда да са в границите на УПИ II. Това не пречи те да бъдат на посочените места в проекта, но за това би следвало да има необходимото съгласие от собственика на земята, отразено в съответната форма. СТЕ счита, че за нормалното ползване на земята около сградата съгласно чл. 64 от ЗС е това ползване, което е нормативно определено – достъпност на сградата (чл. 169, ал. 4 от ЗУТ), пешеходна и автомобилна (свързано със зареждане на сградата с продукти) и за хора с увреждания.

На последния поставен въпрос вещото лице е отговорило, че на основание чл. 149 от ЗУТ във връзка с прокарване на нови ВиК (външен канал) и външен газопровод, захранващ процесната сграда е било необходимо да се уведомят собствениците на земята и носителите на ограничени вещни права в УПИ-II по съответния ред.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и непротиворечащо на останалите писмени доказателства поради което го приобщава към същите.

При тази фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът счита процесният адм. акт - заповед № РД-З-216/ 14.03.2022 г. на гл. архитект на община Търговище, с която е оттеглено разрешение за строеж № РС-30/ 28.02.2022 г. по заявление № 26-00-158/ 22.02.2022 г. на жалбоподателя СНЦ „Хирам“ за строеж: „Преустройство на обществена сграда с идент. № *** в „Клуб на сдружение „Хирам“ в УПИ II, кв. 32, ПИ № ***, ***, гр. Търговище за законосъобразен адм. акт, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени в чл. 91, ал. 1 от АПК.

Издаденият адм. акт е мотивиран и съдържа всички реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотиви се съдържат както в адм акт, така и в представената адм. преписка.

Съдът намира, че в издадената заповед не е налице съществено нарушение на административно-производствените правила и нарушение на материалния закон поради следното:

Съдът приема, че процесното РС № РС-30/ 28.02.2022 г. на гл. архитект на община Търговище като адм. акт влиза в сила в 14-дневен срок след издаването му. Поради това същото не е било влязло в сила към момента на подаване на жалбата на заинтересованата страна „РЕ“ООД гр. Търговище. Тук е мястото да се посочи, че съдът приема депозираното на 14.03.2022 г. до гл. архитект на община Търговище писменото становище на заинтересованата страна по делото за жалба, макар и да не съдържа всички реквизити за такава по чл. 150, ал. 1 от АПК, тъй като същото има основните реквизити на жалба, но по-скоро с бланкетен характер.

Според допуснатата по делото СТЕ съгласно действащия ПУП за УПИ № II „За търговски комплекс и жилищно застрояване“, в кв. 32 по плана на гр. Търговище е одобрен със Заповед № З-0-80/ 17.09.2007 г. и № З-05/ 28.01.2013 г. и УПИ II е в съсобственост между собствениците на ПИ с идент.

№ ***, *** и ***, като жалбоподателят е собственик на самостоятелна сграда с идент. № *** и идеални части от сграда с идент. № *** заедно със съответното право на строеж върху ПИ с идент. № *** според постановление за възлагане на недвижим имот. На жалбоподателя е била издадена виза за проектиране на основание чл.