Решение № 287 от 14.04.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Добрич, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Б. П. при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Д. Б. П. Гражданско дело № 20253230100472 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, ап.3, представлявано от управителите П. В. и Х. М. М., чрез ю.к. К. Х. /надлежно упълномощен/, с която против Г. В. Г. с ЕГН ********** от град Д. , улица „ ***" , блок *** , вх. *** етаж *** , ап. *** са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл.

422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.

№1484/2024г. на ДРС заповед по чл. 41 0 от ГПК №719 от 20.05.2024г. , а именно: -1832.96 лева , представляващи главница по договор за кредит № 893211 сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД на дата 17.06.2017 г., погасена от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 03.08.2023 г. до окончателно изплащане на сумата; -580.48 лева, представляващи договорна лихва по договора за кредит, начислена за периода от 17.06.2017 г. 31.12.2018 г. -1026.92 лева, представляваща обезщетение за забава по договора за кредит за периода от 17.06.2017 г. – 01.08.2023 г .

1

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: На 17.06.2017г. ответникът е сключил договор за потребителски кредит №893211 със „Кредисимо“ ЕАД. По силата на съглашението, дружеството е предоставило на Г. Г. сумата от 2000 лева, а последният се е задължил да я върне на 18 бр. вноски по 150,84 лв. всяка в срок до 31.12.2018 г. при възнаградителна лихва в размер на 41. 24 % и ГПР 50 %. Горепосоченият договор е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Според ищеца, дори и съдът да прецени, че договорът е сключен по електронен път, то следва да се приеме, че доколкото договорът е реален, то той се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Ответникът е в забава. Дължими са следните суми: -1832.96 лева - главница по договор за кредит № 893211, сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД на дата 17.06.2017 г., погасена от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД; -580.48 лева, представляващи договорна лихва по договора за кредит, начислена за периода от 17.06.2017 г. 31.12.2018 г. и -1026.92 лева, представляваща обезщетение за забава по договора за кредит за периода от 17.06.2017 г. – 01.08.2023 г . Ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия. Ако съдът намери, че уведомяването не е извършено надлежно преди образуване на делото, то счита, че с получаването на ИМ ответникът е уведомен за прехвърлянето на вземането.

С писмена молба, подадена преди първото открито съдебно заседание, 2 ищцовото дружество пояснява, че сумата по процесния договор за кредит е изплатена на ответника чрез„ИзиПей“ АД, като по договора има постъпили плащания в размер на 390,50 евро, счетоводно отразени по пера, както следва:

85,40 евро частично погасяване на главница, 68,84 евро частично погасяване на договорна лихва, 66,58 евро частично погасяване на мораторна лихва върху главницата, 134,47 евро частично погасяване на възнаграждение по договор за поръчителство, 35,21 евро частично погасяване на лихва за забава по договор за поръчителство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от редовно чрез особен представител, с който се настоява за отхвърляне на предявените искове в цялост на осн. чл. 26 от ЗЗД поради наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит. В открито съдебно заседание ответникът не взема участие.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл.

430 от ТЗ вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ вр. чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Исковете са предявени като установителни в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК, след връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане, уважаването на иска е обусловено от наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за потребителски кредит, по който е изправна страна; настъпил падеж за плащането на цялата сума по него; размера на претендираното обезщетение за забава - главница върху която се изчислява, период и стойност на лихвения процент. В тежест на ищеца е да установи сключването на договор за цесия с твърдяното съдържание, както и факта на съобщаване на процесния договор за цесия на длъжника от страна на цедента. Респективно следва ответникът да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за 3 връщане на заетата сума по правопогасяващи обстоятелства. договора или наличието на други

Установява се, че договорът за потребителски кредит № 893211 е сключен по електронен път на 17.06.2017 г. По силата на съглашението "Кредисимо" АД се е задължило да предостави на ответника сумата от 2000,00 лева, а последният се е задължил да върне сумата от 2000 лева на осемнадесет вноски. В тази сума е включена главницата и възнаградителната лихва в размер на 41,24 %.Ответникът се е задължил да представи обезпечение на кредита. В тази връзка, на основание чл. 4, ал. 1, б. (ii) от договора, ответникът се е задължил да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.На същата дата - 17.06.2017 г., ответникът е сключил "договор за предоставяне на поръчителство" с "Ай Тръст" ЕООД. По силата на този договор ищецът се е задължил да сключи договор за поръчителство с "Кредисимо" АД и да отговаря като поръчител за задълженията на ответника по договора за потребителски кредит. От своя страна ответникът се е задължил да плаща месечно възнаграждение за срока на договора - видно от приложение № 1 към договора. В изпълнение на договорните си задължения "Ай Тръст" ЕООД е сключило договор за поръчителство с "Кредисимо" АД и по този начин се е задължило да отговаря солидарно с ответника за задълженията му по договора за потребителски кредит.

Видно от разписка № 2000000128907207 от 17.06.2017 кредитодателят "Кредисимо" АД е изпълнил задължението си и е превел на ответника сумата от 2000 лева чрез каса на"Изи Пей" АД.

По делото не е спорно, че по договора има постъпили плащания в размер на 390,50 евро, счетоводно отразени по пера, както следва: 85,40 евро частично погасяване на главница, 68,84 евро частично погасяване на договорна лихва, 66,58 евро частично погасяване на мораторна лихва върху главницата, 134,47 евро частично погасяване на възнаграждение по договор за поръчителство, 35,21 евро частично погасяване на лихва за забава по договор за поръчителство.

Процесните вземания са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия .

Извършеното прехвърляне е потвърдено писмено от цедента на основание чл.

99, ал. 3 от ЗЗД. Уведомлението за извършената цесия е било съобщено на 4 длъжника чрез електронната му поща , посочена в договора за кредит. Следва да бъде добавено, че изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД се счита за изпълнено и в момента на получаване на книжата по делото от особения представител на ответника. В този смисъл е Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 на Първо т. о. ВКС, в което е прието, че "Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на договор за потребителски кредит № 893211 , сключен по електронен път на 17.06.2017 г. Установи се, че кредиторът "Кредисимо" ЕАД е изпълнил основното си задължение по договора и ответникът е усвоил сумата от 2000,00 лева.В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г. о. на ВКС.В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията по договора. Същият обаче не ангажира доказателства в тази насока, поради което следва да бъде направен категоричен извод за неплащане на процесното вземане. Изискуемостта му е настъпила на 31.12.2018 г., когато е падежът на последната вноска.

Възраженията на ответната страна за нищожност се явяват неоснователни, доколкото се претендира остатък от неплатена главница, мораторна и възнаградителна лихва. Съдът не е сезиран с искания за присъждане на възнаграждение за поръчителя.Посоченият в договора ГПР в размер на 50,00% не надвишава максимума от 50%, установен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва към момента на сключване на договора. Съгласно чл. 1 от ПМС № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е определен в размер на основния 5 лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към 17.06.2017 г. ОЛП на БНБ е 0,00%, т. е. законната лихва възлиза на 10%.

Предвид изложеното, предявените искове следва да бъдат уважения в цялост , в заявените размери и за посочените периоди.

Относно отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по заповедното производство разноски, както следва: 68.81лева държавна такса и 26.30 лева юрисконсултско възнаграждение, както и по настоящото установително производство: 63,91 евро заплатена държавна такса; 100 евро юрисконсултско възнаграждение , определено от съда, съобразно фактическата и правна сложност на делото, и 306,78 евро - депозит за особен представител.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК в отношенията между ищеца „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.