Решение № 2226 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2226 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20221100509196 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №7706/07.07.2022г., постановено по гр.д. №51971/2021г. по описа на СРС, 163 състав, е признато за установено в отношенията между ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, и ответниците М. М. А., и М. И. А., че двамата ответника дължат при условията на разделност на ищеца, следните суми - обща сума от 1469,44 лева, представляваща сбор от следните суми - 1259,02 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 2.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 169,06 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 20.8.2020 г., както и сумата от 41,36 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.7.2017 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 2.9.2020 г. до изплащане на вземането. Сумите се разпределят по ½ ид.част за всеки от двамата длъжника както следва: 1/ за М. М. А., обща сума от 734,72 лв., представляваща сбор от следните суми - 650,19 лв. главница за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 2.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за ТЕ в размер на 84,53 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 1

20.8.2020 г.; 2/ за М. И. А. обща сума от 734,72 лв., представляваща сбор от следните суми - 650,19 лв. главница за ТЕ и ДР, ведно със законна лихва от 2.9.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за ТЕ в размер на 84,53 лв. за периода от 15.9.2018 г. до 20.8.2020 г., като сумите са начислени за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. ****, инсталация 4000215959/аб.№ 232400, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД № 41828/2020г. по описа на СРС, на основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК, чл.150 и сл. ЗЕ и чл.79 и чл.86 ЗЗД, като са отхвърлени исковете като неоснователни и недоказани за мораторна лихва за ДР в размер на 8,29 лв. за периода от 31.8.2017г. до 20.8.2020г., дължима от двамата длъжника, и са осъдени ответниците да заплатят на ищеца разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба срещу решението от ответницата М. И. А., чрез пълномощника адв. Ю. Г., като се излагат оплаквания, че същото е недопустимо и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Във въззивната жалба се посочва, че ответникът М. М. А. е починал на 09.11.2021г., преди размяната на книжата по делото. Поради това делото е продължило и е решено срещу процесуално неправоспособна страна, което обуславяло недопустимост на процеса. Налице била и недопустимост на решението, тъй като първоинстанционният съд се произнесъл по непредявено основание. В исковата молба било посочено, че ищецът насочва претенциите си спрямо ответниците в качеството им на ползватели на недвижимия имот, а същевременно ищецът ангажирал доказателства за установяване правото на собственост на ответниците върху имота, а не учредено вещно право на ползване. Съдът преценил собствеността без да е направено искане за това.

При условията на евентуалност счита, че решението е неправилно. Не било доказано, че ответницата е клиент на топлинна енергия в качеството на ползвател на процесния топлоснабден имот. Недоказана била и собствеността върху имота. Не било доказано, че през процесния период са били монтирани средства за дялово разпределение, нито ищецът да е публикувал на интернет страницата си данни за дължими суми за топлинна енергия за процесния период. Не били ангажирани и доказателства за извършен реален отчет на индивидуалните средства за измерване на топлинна енергия. Не следвало да бъдат кредитирани и заключенията на СТЕ и ССчЕ, тъй като били изготвени 2 въз основа на документи, съставени от ищеца, удостоверяващи изгодни за него факти. Неоснователна била и претенцията за обезщетение за забава, тъй като не се доказвало публикуването на изравнителните сметки. Поддържа направеното възражение за изтекла погасителна давност.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт Р.М., с който се заявява становище за неоснователност на жалбата и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

С определение №10576/24.10.2022г. на мястото на починалия в хода на производството ответник М. М. А. са конституирани наследниците му по закон М. И. А., Ц. М. А. и М. М. А.. Новоконституираните страни не са изразили становище по жалбата.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно, но е частично недопустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. М. А. и М. И. А. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №41828/2020г. на СРС, 163 състав.

Видно от представения препис-извлечение от акт за смърт №1120/09.11.2021г., издаден от СО, район Подуяне, ответникът М. М. А. е 3 починал на 08.11.2021г. преди проведеното на 24.06.2022г. последно открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания в първата инстанция.

Практиката на ВКС е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното решение обаче е недопустимо, когато е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания. Такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 от ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните й правоприемници (така решение № 14 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 997/2021 г., ІІІ ГО на ВКС и цитираната в него друга практика на ВКС).

В случая ответникът М. М. А. е починал преди даване ход на устните състезания в първата инстанция, поради което решението в частта му по предявените спрямо него искове е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване, а делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане с участие на надлежните страни в процеса (които са конституирани вече в производството), като се повторят извършените след смъртта на починалата страна процесуални действия с участие на правоприемниците.

В останалата част решението е допустимо и правилно.

Въззивната инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че ответницата е битов клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, аб.№232400 като собственик на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот .

Обстоятелството, че ответниците М. И. А. и М. М. А. са собственици на 4 процесния топлоснабден имот се установява от представената молба за вписване на законна ипотека, както и от представения списък на етажните собственици, приложение към протокол за проведено общо събрание на 21.09.2002г., в който списък ответницата М. И. А. е вписана като титуляр на аб.№232400, удостоверено с подписа , който не е оспорен в настоящото производство. Неоснователни са доводите за недопустимост на решението, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по спорното право така, както същото е индивидуализирано с исковата молба, и диспозитивът на решението съответства на петитума на исковата молба.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответницата е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището, съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.

Съобразно становището, възприето в мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС поради естеството на етажната собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия. Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.

5

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за установено, че за ответника е възникнало задължение по силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.

За установяване доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото писмени доказателства и е изслушано и прието в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза, от което се установява стойността на доставената топлинна енергия през исковия период, която възлиза общо на 1259,03 лева. Вещото лице е посочило, че в имота е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани три топлоразпределители, а в банята е имало отоплително тяло без монтиран УДР, за което служебно са начислени дялови единици. За имота не е начислена ТЕ за подгряване на вода за БГВ. В имота и СЕС не се ползва топла вода от централна инсталация за БГВ. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати, пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.