Акт от 09.11.2018, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер 681 /09.11. Година 2018 Град Перник

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав

На шести ноември Година 2018

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Светослава Алексиева

Съдебни заседатели:

Секретар: Божура Антонова

Прокурор: като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 01757 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

С електронен фиш, серия К, №2166950 на ГД „Национална полиция“, София, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т.4 от ЗДвП на А.М. С. с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от А.С., с която моли да бъде отменен, оспорвайки материално-правната и процесуално-правната му законосъобразност. Излага възражения, че не е извършил вмененото му нарушение, че отговорността му за него е ангажирана в нарушение на изискванията в чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и че електронният фиш не съдържа данни за органът, който го е издал. Релевират се и възражения за изтекла давност за административнонаказателно преследване.

В съдебно заседание А.С. – редовно призован, не е участвал лично и не е представляван от пълномощник.

Въззиваемата страна -

ГД“Национална полиция“, в съпроводителното писмо към преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като издаден при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава и неоснователност на възражението за изтекла давност за административнонаказателно преследване. В съдебно заседание, представител не е участвал..

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 23.09.2015 г., в 10.19 часа, на АМ „Люлин“, в района на тунел Голямо Бучино, на територията на Община Перник, в посока София - Перник се движело МПС - т.а. “Нисан Траде100“, с рег. №857Н082. В същия район с автоматизирано техническо средство 3М „Система за измерване на средна скорост”, с идентификационен номер 388, се извършвал контрол на скоростта на движещите се моторни превозни средства. Измерването се осъществявало чрез два броя камери, разположени на две контролни точки /в случая в началото и края на тунела/, като скоростомерът автоматично измервал средната скорост на преминаващите МПС чрез разделяне на разстоянието между тях /0,57858 км, измерено и маркирано при първоначалния монтаж на системата/ на измереното време, за което разстоянието е изминато от съответния автомобил.

В 10.19 часа през обсега на системата преминал и гореописания лек автомобил. Впоследствие, при снемане на записаната информация от стационарно позиционираното автоматизирано техническо средство се установило, че преминаването е осъществено за времето от 10:18:47 часа до 10:19:05 часа, като при измерването на скоростта са фиксирани първично време на преминаване 112.93 км/ч. и вторично време на преминаване 113.658 км/ч. След съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /в случая от 1% за над 100 км/ч./, системата отчела скорост на движение 111 км/ч., което превишавало с 31 км/ч. разрешената за пътния участък от 80 км/ч., въведена с

ПЗ В 26.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „Докат“ ЕООД, представлявано от управителя и едноличен собственик Васил Ташков Докатанов. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2, предл.1 от ЗДвП срещу законния представител на дружеството бил издаден електронен фиш, серия К №1212637, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, му била наложена глоба 150 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на 22.06.2018г.

В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП Васил Докатанов депозирал в СДВР – О“ПП“ декларация, вх. №433200-59983/02.07.2018г., в която посочил, че на датата отразена в електронния фиш товарен автомобил “Нисан Траде 100“, с рег. №857Н082 не е бил в негово владение, тъй като на 20.09.2015г. го е предоставил за ползване на А.М.С., и до датата на подаване на декларацията превозното средство не е върнато.

Въз основа на декларацията и на основание чл.189, ал.5 ЗДвП, издаденият ЕФ срещу Васил Ташков Докатанов бил анулиран, а на 17.07.2018г. бил издаден процесния – серия К, №2166950 срещу жалбоподателя.

Електронният фиш бил връчен на А.С. на 31.08.2018 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства справка от централна база данни – КАТ, разписки, разпечатки на данни за издаване и връчване на ЕФдекларация вх. №433200-59983/02.07.2018г., , анулиран ЕФ серия К, № 1213637, снимков материал от 3М Система за измерване на средна скорост, №388, удостоверение за одобрен тип №14.09.5064, изд. от Български институт по метрология и приложение към него, писмо от производителя на системата, протокол от първоначална проверка №388-ФМИ/30.09.2014 г. на отдел „ИТСИ“ при ГДМИУ - БИМ, заповеди, рег. №Iз-1745 и №Iз-1741 от 28.08.2012 г, заповеди №№ 8121з-47 и 8121з-48 от 16.01.2015 г., всички на министъра на вътрешните работи, пълномощно, заверени копия на заповеди № Iз-305/04.02.2011г., №8121з-172/29.02.2016г. и №8121з-931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец на електронен фиш, както и писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015 г. на А „ПИ“ ведно с приложени към него писмо, изх. № 24-00-1004 от 22.11.2011 г. на А“ПИ“, писмо вх. № 311/09.03.2012 г. от RM MM FORCE, заповед №РД-11-343/29.03.2012 г. на А”Пътна инфраструктура”, схема на организация на движението по АМ „Люлин“ в участъка от км.14+206 до км. 15+237, посока София-Перник. протокол за извършен монтаж на ПЗ Е-24, рег. № УРИ115800-3329/05.06.2015г..

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна..

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с АТСС - скоростомер, тип ЗМ Система за измерване на средна скорост, което е стационарно автоматизирано техническо средство и извършва заснемане автоматично, без намесата на човешки фактор, а не мобилно, както се поддържа в жалбата. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.

Приетото като писмено доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 14.09.5064 /01.09.2014 г., издадено от Български институт по метрология и приложението към нето, безспорно доказват, че процесното средство за измерване, представляващо скоростомер, тип 3М Система за измерване на средна скорост, състоящо се 2 броя 3М камери за средна скорост, тип Р397, 3М сървърен софтуер за средна скорост и софтуерен модул РМ ММ Форс, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5064 и е със срок на валидност 01.09.2016 г. Видно от протокол № 388-ФМИ от 30.09.2014 г., при извършената първоначална проверка на системата е установено съответствие с одобрения тип, като грешките не превишават максимално допустимите грешки за първоначална проверка. От същия протокол се установява, че към 16.09.2014 г. системата е била трайно монтирана на АМ „Люлин”, 3-ти тунел, посока София - Перник. Въз основа на това съдът приема, че именно с това АТС е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, че същото е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Същевременно, условията и редът за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, са спазени. На първо място, доказано е изпълнението на изискването участъкът от пътя, в който е осъществяван видеоконтрол със стационарното автоматизирано техническо средство, да е предварително обозначен, произтичащо от разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП /приложима към датата на нарушението/ и чл.7, ал.1 от Наредбата. Видно от доказателствата по делото, пътният участък е бил обозначен с пътен знак Е24 "Контрол с автоматизирани технически средства или системи", поставен преди мястото за контрол, чието разположение и дата на монтиране безспорно се установяват от приетите като писмени доказателства по делото протокол № УРИ №1158 – 3329/

05.06.2015г., писмо, изх. № 24-00-2676 от 09.11.2015г. на А„Пътна инфраструктура“, приложенията към него и приложената схема на организацията на движение по АМ „Люлин“ в участъка от км.14+206 до км. 15+237, посока София - Перник /обхващащ отсечката преди и след края на тунел Голямо Бучино/. Видно е, че пътният знак е разположен на км.14+471, отстоящ на 180 м. преди началото на тунела, където е разположена първата камера на АТС и на 766 м преди линията на заснемане от втората камера, след края на тунела.

Отделно от това, на км. 14+433, преди пътен знак Е24 е съществувала и поставена табела Т17 „RADAR“, която допълнително дава информация за извършващия се след нея контрол на скоростта.

Същите доказателствени материали доказват и наличието на въведено ограничение на скоростта до 80 км/ч. с поставен ПЗ В 26 на км 14+610, в обхвата на който попада и визираното в електронния фиш място на нарушението /отменянето на забраната относно скоростта е сигнализирано с ПЗ В34 на км.15+237 след края на тунела/.

В този аспект събраните доказателствени материали позволяват формиране на несъмнен положителен извод относно означената във фиша пътна структура /извън населено място/ и установения скоростен режим, а оттук, че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Приобщения снимков материал от записа, извършен със стационарното АТС №388, удостоверява с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Възражението на жалбоподателя, че е получил единствено електронния фиш, не и доказателства /в частност снимков материал/ в подкрепа на описаното в него нарушение, не сочи на нарушение на процесуални правила, тъй като в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е разписано задължение единствено за изпращане на електронния фиш на лицето по чл.188, ал.1 или 2 от с.з. На това лице са предоставени достатъчно законови гаранции за осъществяване на защита, както по реда на чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, така и в хода на съдебното производство в т.ч. да се запознае с всички материали, съдържащи се в преписката, с доказателствата, събрани в подкрепа на обжалвания електронен фиш и да направи съответни възражения и искания.

На следващо място, безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на извършеното нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП. Същият е посочен от законния представител на ЮЛ – собственик на преводното средство, като лице, в чието владение се е намирал автомобила, с който е извършено нарушението, поради което законосъобразно и обосновано именно отговорността на А.С. е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.