Определение № 779 от 07.11.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 779 гр. Шумен, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500463 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба вх.№ 4204/07.10.2024 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.К., срещу разпореждане № 1008/30.09.2024 г. по ч.гр.д. № 661/2024 г. по описа на ВПРС, в частта, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника З. С. С. за следните суми: 1019,70 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.08.2023 г. до 03.07.2024 г.; 382.38лв лихва за забава за периода от 02.09.2022 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.07.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ и законната лихва в размер на 206,46лв. считано от 03.07.2024 г. – /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024 г. /датата на подаване на заявлението в съда/. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно. Заповедния съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. В случая не била налице неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП.

Неправилно заповедния съд не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. По отношение договорното възнаграждение сочи, че кредиторът е предоставил необходимата преддоговорна информация, изготвил е погасителен план, относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Жалбоподателят излага също, че уговореният годишен лихвен процент не противоречал на законовите ограничения и на добрите нрави. ГПР също бил уговорен в законовите граници. Клаузата за лихва не била нищожна, с оглед разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като не надвишавала петкратния размер на законната лихва, поради което не 1 можело да се приеме, че кредиторът е недобросъвестен, съответно договорната лихва не представлява неравноправна клауза /по арг. от чл.145, ал.2 ЗЗП/. Уговореното договорно възнаграждение не противоречало и на добрите нрави, уговорено било в съответствие с принципа на добросъвестност, еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена, в съответствие със законовите ограничения и изисквания. По отношение на законната лихва сочи практика на ВКС, в т.ч. ТР № 3/2017 г. ОСГТК на ВКС. По отношение лихвата за забава сочи, че кредиторът имал право на възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Лихвеният процент по кредита не бил обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и се начислявало само върху невърната част от главницата във вноската. Поради действителност на договорното възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор бил изцяло действителен и е породил своите правни последици и за двете страни. Предвид изложеното моли въззивният съд да отмени разпореждането в обжалваната част, като постанови издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 15лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът установи от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 661/2024 г. на ВПРС е образувано по депозирано от „Профи Кредит България” ЕООД гр. София, ЕИК 175074752, гр. София, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника З. С. С.. Със заявлението заявителят е претендирал сума в общ размер на 7503.59 лева, включваща сумата от 2773.45 лв., представляваща главница; сумата от 1019.70 лв. договорно възнаграждение за периода от 01.08.2023 г. до 03.07.2024 г.; сумата от 953.30 лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; сумата от 1668.30 лв. неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 500 лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава с повече от 90 календарни дни, начислени на 05.10.2023 г.; 382.38 лв. лихва за забава за периода от 02.09.2022 г. до 03.07.2024 г.; 206.46 лв. законна лихва от 03.07.2024 г. до 26.09.2024 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението – 26.09.2024г. до изплащане на вземането, както и разноски по заповедното производство.

Заявителят е посочил, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №40010983893 от 26.07.2022 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД – кредитор и З. С. С. – длъжник.

С разпореждане № 1008/30.09.2024 г. по ч.гр.д. № 661/2024 г. заповедният съд отхвърлил частично заявлението, досежно договорното възнаграждение в размер на 1019.70 лв. за периода от 01.08.2023 г. до 03.07.2024 г.; възнаграждението за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 953.30 лв.; възнаграждението за закупена услуга Флекси в размер на 1668.30 лв.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземане при забава с 2 повече от 90 календарни дни - 500 лв. начислени на 05.10.2023 г.; лихва за забава в размер на 382.38 лв. за периода от 02.09.2022 г. до 03.07.2024 г.; законна лихва в размер на 206.46 лв. от 03.07.2024 г. до 26.09.2024 г., както и за разноски в размер над 105.47 лв.

В останалата част заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 339/30.09.2024 г. в полза на заявителя, а именно: за сумата от 2773.45 лв. главница, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 26.09.2024г. до изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство в размер на 105.47 лв.

За да отхвърли заявлението за посочените суми, заповедния съд е приел, че уговорената цена на пакета допълнителни услуги представлява по естеството си скрита лихва над определената с договора. Така размерът на ГПР излиза извън рамките на ЗПК.

Противоречи на чл.10а, ал.2 ЗПК, поради което клаузата се явява нищожна на основание чл.21, ал.1 ЗПК. С оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК това обосновава недействителност на целия договор, поради противоречие с императивни норми на закона и предвид чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не дължи лихви и други разходи по кредита.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.

3, на чл. 411, ал. 2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на §13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 ЗПК за договора за потребителски кредит се прилага и чл. 143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая жалбоподателят атакува разпореждането в отхвърлителната му част, само досежно сумите1019,70 лв. неплатено договорно възнаграждение за периода от 01.08.2023 г. до 03.07.2024 г.; 382.38 лева лихва за забава за периода от 02.09.2022 г. /датата на изпадане на длъжника в забава/ до 03.07.2024 г. /датата на предсрочна изискуемост/ и законната лихва в размер на 206,46лв. считано от 03.07.2024 г. – /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.09.2024 г. /датата на подаване на заявлението в съда/.

Настоящия въззивен състав, намира разпореждането за правилно. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл.

3

128, т. 1 и 2 от ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да съдържа твърдение за изискуемостта му. Разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, задължават съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя - физическо лице, по своята правна характеристика това правоотношение представлява договор за потребителски кредит, за който са приложими общите правила на Закона за задълженията и договорите, правилата на специалния Закон за потребителския кредит, както и предвид качеството на кредитополучателя на "потребител" - нормите на Закона за защита на потребителите.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Последиците от тази недействителност е уредена в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая това изискване не е спазено.

Видно от представения договор за кредит потребителят се е задължил да заплаща за предоставените му допълнителни услуги сума в размер на 100,84 лв. месечно за срок от 36 месеца, съвпадащ със срока на договора за заем, във връзка с който се предоставят услугите, като общата цена на договореното възнаграждение за допълнителните услуги се равнява на 3630 лв. (1320 лв. за допълнителна услуга Фаст и 2310 лв. за допълнителна услуга Флекси), при размер на кредита 3300 лв. Съгласно договора, препращащ към ОУ, същите са: допълнителна услуга „Фаст“ /чл. 15.1/ приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи кредит България“ ЕАД и допълнителна услуга „Флекси“ /чл.

15.2/ – всеки КЛ, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изискания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3.

Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора 4 за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните – например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение. Посочените по-горе услуги имат характер на действия, свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК забранява заплащането на такси. Следователно клаузите заобикалят изискванията на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК, поради което са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Следва да се отбележи също, че съгласно клаузите, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги, се налага извода, че ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което потвърждава извода, че не се касае за допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя, а за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 3 от ЗЗП. С оглед горното е налице хипотезата по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК.