Решение № 94 от 18.04.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр. Лом, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следН. състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20231620100026 по описа за 2023 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046 против Л. Р. С. с ЕГН ************, в която се твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и че за периода от м.15.09.2019г. до м.04.2021г. не е погасила своите задължеН. към ищцовото дружество за процесН. топлоснабден имот, находящ се в гр. София, като начислената за този период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на 1667,00 лв.главница, мораторна лихва за периода 15.09.2019-15.06.2022 г в размер на 253,27 лв., както и сума за дялово разпределение в размер на 30.52 лв. – главница за периода 05.2019 – 04.2021г., и 5,81 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2019 – 15.06.2022г., начислена върху главница за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, както и претенция за направените по делото разноски- ДТ и ю.к. възнаграждение.

Сочи се, че сумите били изчислявани по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, в която се намира имота – „НЕЛБО“ ЕАД – гр. София на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Навеждат се доводи, че съгласно предвиденото в раздел VII от приложимите Общи условия 1 дължимите месечни суми за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Излага се, че процесните суми били претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№797/2022г. по описа на ЛРС, в което била издадена заповед за изпълнение за следните суми:

- главница – 337,37 лв. за периода м.05.2019-м.04.2021г. и лихва за забава върху тази главница – 5,76 лв. за периода 31.08-2019 – 01.08.2022г. главница за дялово разпределение в размер на 29,38 лв., за периода м.07.2019 – м.04.2021т. и лихва за забава върху тази главница – 5.76 лв., за периода 31.08.2019 – 01.08.2022г. ведно със законната лихва върху главниците, считано от 10.08.2022 г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/, до окончателно изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство – 75,00 лв./общ размер/, но срещу нея постъпило писмено възражение от длъжника в законоустановеН. срок.

Отправя се искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответницата за процесната сума, представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за посочеН. в ИМ период. Претендират се и направените деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът , чрез пълномощника си по делото адв.М. Д. САС е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, оспорва исковите претенции с основен аргумент, че същите са неоснователни, аргументирайки се, че липсва идентитет между сумите, периодите и абонатН. номер на топлоснабдеН. имот.

С определение е конституирано на основание чл.219 от ГПК в „НЕЛБО СЪРВИСИС” ЕАД-гр.София. Същото е ангажирало становище по исковите претенции.

Копие от отговора на ответника е изпратен на ищцовото дружество, което прави изменение на иска по чл.214 ГПК.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Исковете са предявени в законоустановеН. едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указаН. от заповедН. съд по ч.гр.д.

№1797/2022г. по описа на ЛРС, поради което се явяват допустими.

Между страните не е налице спор, че ответника е собственик на процесН. апартамент. За същия имот при ищеца е открита партида .

Безспорно е, че третото лице-помагач „Нелбо” ЕАД е лицето, извършващо услугата дялово разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се намира процесН. имот. Това е видно и от приложеН. представенитие по делото изготвените месечни справки за потребление за процесН. период от 2 време, касаещи имота на ответника.

Ищцовото дружество е ангажирало и др.доказателства в подкрепа на исковата си претенция, като препис-извлечение от сметка за задължеН.та за консумирана топлинна енергия от ответника,като потребител, които кореспондират на претенцията.

Т.е. няма спор по фактическата обстановка описана в ИМ.

Спора е за правно-релевантни факти, имащи съществено значение по делото, а именно допустимо ли е в исково производство по чл.422 ГПК, да се прави изменение на иска от ищеца по чл.214 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът счита, че от събраните доказателства по делото следва извод, че ответника през процесН. период е бил потребител на топлинна енергия, доставена до имот в гр. София. Безспорно е, че той е бил собственик на този имот през релавантН. период от време. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. При това процесН. имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответника като физическо лице, собственик на топлоснабден имот е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на потребител на ТЕ.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумеН., установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/.

От друга стана пък в случаите на чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задължеН.та на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителН. резултат в края на съответН. отчетен период, а имат самостоятелен характер. ИзравнителН.т резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане е самостоятелно и различно от вземаН.та на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от Топлофикация София , одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесН. период (до приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези 3 задължеН. са срочни като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

В откритото съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се представлява. Постъпила е молба с която чрез процесуален представител поддържа ИМ и допълнителното такава. Счита отговора на ответната страна за неоснователен. Моли да се приеме заключението на вещото лице.

В откритото съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява.

Представлява се от адв. Д., който с нарочна молба до съда поддържа отговора по чл.131 ГПК. Претендира присъждане на разноски, за които представя и списък по чл. 80 от ГПК.

Настоящият съдебен състав намира следното :

Установява се по делото, че пред заповедН. съд ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, в което е изложил основаН.та, на които претендира вземането си, а именно: претендирани по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№797/2022г. по описа на ЛРС, в което била издадена заповед за изпълнение за следните суми:

Главница – 337,37 лв. за периода м.05.2019-м.04.2021г. и лихва за забава върху тази главница – 5,76 лв. за периода 31.08-2019 – 01.08.2022г.

Главница за дялово разпределение в размер на 29,38 лв., за периода м.07.2019 – м.04.2021т. и лихва за забава върху тази главница – 5.76 лв., за периода 31.08.2019 – 01.08.2022г.

Ведно със законната лихва върху главниците, считано он 10.08.2022 г./датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК/, до окончателно изплащане на вземането, както и разноските по заповедното производство – 75,00 лв./общ размер/.

За тези суми по цитираното ч. гр. д. по описа на Районен съд - Лов съдът е издал в негова полза Заповед № 1098/3.10.2022 г. за изпълнение на парично по чл. 410 от ГПК .

В срока по чл. 414. ал. 2 от ГПК длъжникът е подал писмено възражение срещу Заповед № 1098/3.10.2022 г. по чл. 410 от ГПК.

В срока по чл. 415. ал. 1 от ГПК заявителят – ищец предявил процесН. иск по чл. 422 от ГПК за съществуване на вземането, с който твърди, ответницата дължи следните суми :

1667,00 лв.-главница за периода м.05.2018-м.04.2021, мораторна лихва за периода 15.09.2019-15.06.2022 г в размер на 253,27 лв., сума за дялово разпределение в размер на 30.52 лв. – главница за периода 05.2019 – 04.2021г.,

- 5,81 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2019 – 15.06.2022г., начислена върху главница за извършена услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите, както и претенция за направените по делото разноски- ДТ и ю.к. възнаграждение.

4

При тези констатации, съдът намира следното:

Предмет на делото по установителН. иск е съществуването на вземането по заповедта за изпълнение, като вземането на кредитора съответства на задължението, което длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл.412, т.6 ГПК.

В тази насока специалН.т установителен иск по чл.422 от ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. ПравН.т интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеН.т установителен иск е недопустим. С предявяване на този иск, при подадено възражение от длъжника, се цели със сила на пресъдено нещо да се установи наличието на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, тъй като подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение представлява пречка за влизането й в сила.

При извършената проверка за допустимостта на настоящия иск се установява, че въз основа на подаденото заявление по реда на чл.410 от ГПК е издадена редовна заповед за изпълнение на парично задължение, и че в рамките на законоустановеН. двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника е подадено възражение по чл.414 от ГПК, както и че е спазен едномесечН.т срок по чл.415 от ГПК за предявяване на установителН. иск за съществуване на вземането.

Съдът е длъжен служебно да изследва и въпроса налице ли е идентичност между заповедното и исковото производство от субективна и от обективна страна / предмета на заповедното и исковото производства/.

Недопустимо е след като е отпочната проверка за оспорването на едно вземане в заповедното производство, впоследствие да се допуска исково производство /като продължение на съответното заповедно производство/ по чл.422 от ГПК между същите страни относно друго вземане. В този смисъл, всеки иск по чл.422 от ГПК, който по основание или размер се различава от заявеното пред съда по заповедното производство, би се оказал недопустим поради липса на правен интерес.