Присъда № 49 от 28.02.2025, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ към

Присъда № 49/28.02.2025г. по НОХД № 1144/2025г. по описа на Районен съд гр.Пловдив

След проведено бързо производство № 62/2025г. по описа на РУ гр.Ст. при ОДМВР Пловдив, с внесен в Районен съд гр.Пловдив обвинителния акт на Районна прокуратура гр.Пловдив е подвигнато обвинение против Ф. М. С. с ЕГН ********** и предаден на съд за това, че на 13.02.2025г. в гр. К., обл. П., при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не помалко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК, чрез използване на техническо средство – ключ за входна врата, е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 723 лева от владението на М. М. К., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК.

В съдебно заседание, подсъдимия Ф. С. направи пълно самопризнание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изрази съгласие за установяването на тези факти и обстоятелства да не се събират доказателства. Във връзка с това и с оглед съгласието на страните, съдът проведе съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2, вр. чл.370 от НПК.

Съдът прецени, че самопризнанието на подсъдимия Ф. С. по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия Ф. С. за деянието, описано в обвинителния акт.

В хода на процеса, прокурора поддържа обвинението, което счита, че е доказано по несъмнен начин. Пледира на подсъдимия С . да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер към законодателно определения минимум, който на основание чл.58А от НК да бъде намален с 1/3 и което наказание да изтърпи при първоначален строг режим.

Направи се искане за произнасяне от съда за направените разноски по делото и приложените по делото веществени доказателства.

Защитникът на подсъдимия адв.И. Д.-М. пледира на подзащитния и да бъде наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер.

Подсъдимият Ф. С. се признава за виновен по повдигнатото обвинение и 1 изказва съжаление при последната си дума.

Моли съда за минимално наказание.

След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Ф. М. С. е роден на 19.02.2000г. в гр.Пловдив, с постоянен и настоящ адрес гр. К., обл. П., ул.“Р.“ № **, б., б. гражданин, начално образование, не женен, безработен, осъждан, ЕГН **********.

От приетата по делото справка съдимост (лист 38 – 42 от ДП) на подсъдимия Ф. М. С. се установи, че същия е осъждан многократно – с 13 влезли в сила съдебни актове и че са му налагани наказания лишаване от свобода над една година, повече от два пъти, и които е търпял ефективно.

На 14.01.2025 година подсъдимият Ф. С. е бил освободен от Затвора гр.Пловдив след изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца.

Подсъдимият С. живее в гр. К., обл. П., с постоянен и настоящ адрес гр.

К., ул.“Р.“ № **.

Свидетелят М. М. К. живее заедно със съпругата си в имот, находящ се в гр. К., обл. П. на ул.“Г. Г.“ № 31, представляващ дворно място с двуетажна къща. В двора на имота се влиза през метална врата на метални фигури, между които има достатъчно разстояние да се бръкне с ръка и така отвън да се достигне до ключ поставен в ключалка, от вътрешната страна на вратата.

Пътната врата се заключвала към инкриминирания момент с обикновен ключ.

Входната врата на къщата е дървена.

Срещу дома на свидетел К., на адрес гр. К., обл. П., ул.“Г. Г.“ № 28 живее свидетел Д. Ц. К. който стопанисвал магазин на същиая адрес. Къщата и магазина на свидетел К. имат поставени камери за видеонаблюдение, с обхват към улицата и външната част на имота на съседа К., откъм пътя.

На дата 13.02.2025г. свидетел К. имал в тефтерче на масата в хола, на първия етаж в къщата сумата от 723 лева, от които 523 лева пенсия и 200 лева за данък. Около 13:50 часа същия ден – 13.02.2025г. – докато съпругата му спяла в спалнята на първия етаж, свидетел К. разговарял със съсед на тротоара пред имота си, след което влязъл в двора си, заключил дворната врата и оставил ключа в ключалката от вътрешната страна. Входната врата на къщата не била заключена. След това свидетел К. отишъл зад къщата, за да напълни една кофа с дърва за печката.

По същото време покрай имота на свидетел К. минал подсъдимият Ф. М.

С., като последният се приближил до дворната заключена врата, проврял ръката си между металните фигури и достигнал поставения от вътрешната страна ключ.

Подсъдимият С. отключил дворната врата, минал през двора и влязъл в къщата през незаключената врата. Подсъдимият Ф. С. влязъл в хола на къщата, 2 където намерил оставените от свидетел К. пари в размер на 723 лева в тефтерчето на масата в хола, които взел и тръгнал да излиза от къщата.

По същото време свидетел К. напълнил дърва в кофата и се насочил към входната врата на къщата, при което забелязал, че дворната врата на имота е отворена, а ключът й е на земята пред нея. След това свидетел К. видял, че и вратата на къщата била отворена и тръгнал да влиза в къщата, за да провери какво става.

На самата врата се засякъл с подсъдимия Ф. С., който излизал, попитал го какво прави вътре в къщата му, на което подсъдимият С. му отговорил, че го търсел за работа, след което избягал.

При това свидетел К. влязъл в къщата и започнал да проверява подред всички стаи за липсващи вещи, като нямало разхвърляни вещи и предмети, но забелязал, че тефтерчето на масата в хола било преместено и като го отворил установил, че парите му които бил оставил в него, в размер на 723 лева, липсвали.

След това свидетел К. събудил и съпругата си и казал да провери и на втория етаж, но нищо друго не липсвало.

Около 14:10 часа на 13.02.2025год свидетел К. посетил приемната на МВР в гр. К., в която бил свидетел Д. Т. П., полицейски служител на длъжност **. п. инс. в РУ гр.Ст. при ОДМВР гр.Пловдив и съобщил за извършената му кражба.

Свидетел П. се обадил на колегата си свидетел Сл. А. К. да отива към дома на пострадалия, като и той самият тръгнал към мястото. В района на местопроизшествието, полицейските служители П. и К. забелязали наличието на охранителните камери срещу дома на пострадалия - а именно на къщата и магазина на свидетеля Д. К.. При преглед на записите от охранителните камери, свидетелят П. и колегата му К. разпознали излизащото от имота на пострадалия лице - а именно подсъдимия Ф. С., когото знаели, тъй като бил криминално проявен и осъждан.

Във връзка с установяване и задържане на извършителя, се включил и свидетел М. К. Т., полицейски служител на длъжност **. п. и. при РУ гр.Ст.

ОДМВР гр.Пловдив.

Извършителят на инкриминираното деяние, а именно подсъдимият Ф.

С. бил установен и задържан около 17:00 часа на 13.02.2025год, от полицейските служители Т., П. и К. в двора на училище „П. Р. С.“ в гр. К., до оградата.

Подсъдимият Ф. М. С. бил задържан за срок от 24 часа по ЗМВР, със Заповед за задържане на лице per.№333зз-21/l3.02.2025год, считано от 17.00 часа. Във връзка със задържането му по ЗМВР, полицейският служител Сл. К. извършил личен обиск на подсъдимия С. по ЗМВР, в присъствие на свидетеля Д. П., за което изготвил протокол per.№333р-2316/13.02.2025г. При обиска в подсъдимия Ф. С. била установена парична сума в размер на 440 лева, вписана в протокола, за които подсъдимия С. заявил, че са част от парите, които бил откраднал от дома на свидетел К., като останалите бил изхарчил.

3

На 13.02.2025год, М. М. К. при условията на неотложност бил разпитан в качеството на свидетел, а на местопроизшествието бил извършен оглед, с което било инициирано досъдебното наказателно производство.

В хода на разследването било извършено разпознаване на лице по реда на НПК, при което пострадалият К. разпознал категорично извършителя на деянието, а именно подсъдимия Ф. М. С..

В хода на разследването, полицейският служител Сл. А. К. предал с протокол за доброволно предаване на водещия разследването - пари в размер на 440 лева, която сума била открита при извършването на личен обиск по ЗМВР във връзка със задържането за срок от 24 часа на подсъдимия С. и се установило, че е част от открадната сума.

Впоследствие парична сума в размер на 440 лева била върната на пострадалия М. М. К. с приемо - предавателен протокол /лист 85 от досъдебното/.

В хода на разследването свидетелят Д. К. предал с протокол за доброволно предаване на служителя К. 1 брой компактдиск марка „Verbatim“, съдържащ запис относим към инкриминираното деяние от камера на къщата му.

В хода на разследването свидетелят Д. К. предал с протокол за доброволно предаване на водещия разследването 1 брой флаш памет, съдържаща записи от охранителните камери на къщата /съдържащ се и на компактдиска марка „Verbatim“/ и от магазина му - относими към инкриминираното деяние, на която бил извършен оглед на ВД.

Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Ф. С. направено в хода на разглеждане на делото по реда на особените правила, на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът намира, че самопризнанието на подсъдимия С. по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК – показанията на свидетелите М. М. К., Д. Т. П., М. К. Т., Д. Ц.

К., от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, от протоколите за оглед на ВД и приложените към тях фотоалбуми, протокол за разпознаване на лице, протоколи за доброволно предаване, справка съдимост, характеристична справка.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда по следните правни съображения.

Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност приема, че подсъдимият Ф. М. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, пр.2-ро, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, защото:

4

-обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи;

-от обективна страна подсъдимият Ф. С. чрез своите действия е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 723 лева от владението на М. М.

К., без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, прекратил е фактическата власт върху вещите, която до момента се е упражнявала от свидетел К. и е установил своя фактическа власт върху вещите.

Отсъствието на съгласие липсва винаги, когато лицето, което владее или държи вещта, не е направило изрично волеизявление, че е съгласно субектът да установи фактическа власт върху предмета;

-квалификацията по т.4 на чл.195 ал.1 от НК е налице, тъй като за осъществяване на съответните деяния е ползвал техническо средство, ключ за входна врата, за да я отключи и да влезе в имота на пострадалото лице.

-субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице, което не е имало фактическа власт върху движимите вещи предмет на престъплението и не е бил техен собственик;