Решение № 57 от 11.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. гр. Д., 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Десислава Б. Николова

Галина Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20213200500637 по описа за 2021 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „Теленор България“ ЕАД-гр.София срещу решение №260447/30.06.2021 г. по гр.д.№2661/2020 г. на Д.кия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу ЗЛ. ИЛ. АТ. с настоящ адрес гр.Д., *** установителни искове за постановяване на решение,по силата на което да се признае в отношенията на страните,че ответникът дължи на ищеца сумата от 409,13 лв,за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1458/2020 г. по описа на РС-Д. ,представляваща неустойка за предсрочното прекратяване на договорен абонамент за мобилни услуги,от които:

-218,74 лв за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 28.04.2018 г. за мобилен номер ***;

-190,39 лв за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.06.2018 г. за мобилен номер ***.

Въззивникът намира обжалваното

1 решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.Сочи се,че изводът на районния съд за липса на доказателства за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори,е необоснован.Изразява се несъгласие със становището на съда,че договорите не са прекратени надлежно или изобщо не са прекратени,тъй като нямало отправено от въззивника предизвестие в подходяща форма,а едностранно прекратяване не настъпвало автоматично при забава на потребителя.В случая не ставало въпрос за разваляне на писмен договор,а за прекратяване на същия съгласно условията,при които било уговорено между страните да бъде прекратен.С уговорката,предоставяща на оператора право едностранно и без предизвестие да прекрати договора,правата на потребителя не били накърнени и тази клауза дерогирала общото правило на чл.87 ал.1 от ЗЗД.ОУ не предвиждали особена форма,в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника,поради което волеизявлението за прекратяване можело да бъде и конклудентно-с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.Основанията за предсрочно прекратяване били налице,тъй като длъжникът преустановил плащането на дължимите суми за мобилни услуги.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на исковете.Претендират се сторените в двете инстанции разноски.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемата ЗЛ.

ИЛ. АТ. чрез особения й представител адв.И.С. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Сочи,че възраженията на въззивника за неправилно приложение на материалния закон са неоснователни.Не можело да се сподели становището му,че ОУ предвиждали автоматично прекратяване на договорите при неизпълнение на задълженията по тях от ответника без да се дължи нарочно уведомление.Тълкуването на ОУ не водело до извод за дерогиране приложението на чл.87 във връзка с чл.88 от ЗЗД.Дори и да се приемело обратното,то въззиваемата не дължала претендираната неустойка поради нищожност на клаузата на чл.11 от договорите за мобилни услуги като противоречаща на добрите нрави и поради нарушаване на императивната потребителска закрила.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

2

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 07.07.2021 г.,а жалбата му е подадена чрез куриер на 21.07.2021 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 21.07.2021 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по допустими установителни искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

По ч.гр.д.№1458/2020 г. на ДРС е издадена по повод заявление по чл.410 от ГПК на кредитора „Теленор България“ ЕАД-гр.София заповед за изпълнение на парично задължение №574/09.07.2020 г.,с която е разпоредено длъжникът ЗЛ. ИЛ. АТ. от гр.Д. да заплати на кредитора следните суми:

-190,39 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.06.2018 г.,от които 62,46 лв стойност на 3 месечни абонаментни такси и 127,93 лв-неустойка за предоставено за ползване устройство NOKIA 2Black;

-218,74 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 28.04.2018 г.,от които 62,46 лв стойност на 3 месечни абонаментни такси и 156,28 лв-неустойка за предоставено за ползване устройство LENOVO Moto С 4G Gld;

-сумата от 25 лв държавна такса в заповедното производство и сумата от 180 лв адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника А. при условията на чл.47 ал.5 от ГПК при залепване на уведомление,тъй като същата не е открита на адреса.С разпореждане от 21.08.2020 г. ДРС указва на заявителя,че може да предяви иск за съществуване на вземането си в едномесечен срок.Разпореждането е връчено на заявителя „Теленор България“ ЕАД-гр.София на 02.09.2020 г.,а исковата молба,с която са предявени исковете за установяване съществуване на вземанията по заповед за изпълнение на парично задължение 3

№574/09.07.2020 г.,издадена по ч.гр.д.№1458/2020 г. на ДРС,е подадена в съда по пощата на 01.10.2020 г.,т.е. в рамките на указания едномесечен преклузивен срок,изтекъл на 02.10.2020 г.Вземанията-предмет на исковете са идентични с вземанията-предмет на заповедното производство.Следователно предвид изложеното исковете са процесуално допустими.

Гр.д.№2661/2020 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.

№262713/05.10.2020 г.,уточнена с молба вх.№264475/29.10.2020 г.,с която са предявени от „Теленор България“ ЕАД-гр.София срещу ЗЛ. ИЛ. АТ. с ЕГН ********** от гр.Д. искове на основание чл.415 ал.3 предл.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,чл.79 и сл. от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за установяване съществуването на вземанията на кредитора-ищец от длъжникаответник по заповед за изпълнение на парично задължение №574/09.07.2020 г.,издадена по ч.гр.д.№1458/2020 г. на ДРС,както следва:

-190,39 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 19.06.2018 г.,от които 62,46 лв стойност на 3 месечни абонаментни такси и 127,93 лв-неустойка за ползване на устройство NOKIA 2Black;

-218,74 лв-неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 28.04.2018 г.,от които 62,46 лв стойност на 3 месечни абонаментни такси и 156,28 лв-неустойка за ползване на устройство LENOVO Moto С 4G Gld.

Изложено е в исковата молба,че между „Теленор България“ ЕАДгр.София и ЗЛ. ИЛ. АТ. са сключени следните договори за предоставяне на мобилни услуги:

1./договор за мобилни услуги от дата 28.04.2018 г.,с клиентски номер №006145680,за мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лв,с уговорен срок на действие за 24 месеца до 28.04.2020 г.При възползване от преференциални условия на мобилния оператор абонатътответник сключил и договор за лизинг от същата дата 28.04.2018 г.,по силата на който взел мобилно устройство марка LENOVO модел Moto С 4G Gld на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 2,99 лв всяка съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор,както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 2,99 лв да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1 ал.2 от договора за лизинг/.С оглед качеството абонат на дружеството на ответника било предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора за 4 мобилни услуги,както следва:стандартна цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/-329,90 лв;цена в брой или обща лизингова цена с избраната от абоната програма-94,26 лв;отстъпка от стандартната цена-235,64 лв.

2./договор за мобилни услуги от дата 19.06.2018 г. с предпочетен мобилен номер *** с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 лв,с уговорен срок на действие 24 месеца до 19.06.2020 г. Абонатът сключил и договор за лизинг от същата дата 19.06.2018 г.,по силата на който взел мобилно устройство марка NOKIA 2 Black на изплащане посредством 23 месечни вноски в размер на 4,39 лв всяка съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор,както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 4,39 лв да придобие собствеността върху лизинговата вещ /чл.1 ал.2 от договора за лизинг/.С оглед качеството абонат на дружеството на ответника било предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора за мобилни услуги,както следва:стандартна цена на мобилното устройство /в брой,без абонамент/309,90 лв;цена в брой или обща лизингова цена с избраната от абоната програма-132,86 лв;отстъпка от стандартната цена-177,04 лв.

Сочи се,че за отчетния период на потребление от 05.06.2018 г. до 04.09.2018 г. абонатът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти съобразно използваните от него услуги в размер на 247,64 лв.При наличието на неплатени месечни задължения на абоната операторът го уведомявал по реда на чл.31а от Общите условия.След изтичането на срока за плащане,указан във всяка от издадените месечни фактури,и при нерегистрирано плащане на дължимата сума последователно се ограничавали първо изходящите обаждания,впоследствие и входящите обаждания на абоната,като операторът няколкократно пращал смс-напомняне за налична незаплатена месечна фактура.При нерегистрирано плащане въпреки напомнянията от страна на оператора ползваният телефонен номер се спирал двустранно,за което абонатът се уведомявал с поредно смсизвестяване.Поради неизпълнение на задълженията операторът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.С оглед незаплащането от страна на абоната-ответник на процесните фактури за отчетния период на потребление била ангажирана договорната му отговорност по т.11 от процесните договори за услуги,като във връзка с чл.75 вр. с чл. 19б б.“в“ от ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти.Претендираната от ищеца неустойка се основавала на клаузата на т.11 от договорите.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата чрез назначения й особен представител депозира отговор на исковата молба,в който изразява становище за неоснователност на исковете.Счита,че не са налице предпоставките на 5 чл.92 от ЗЗД,обуславящи дължимостта на претендираната от ищеца неустойка.Към исковата молба не били представени доказателства,че поради виновното неизпълнение на потребителя договорите са прекратени/развалени по предвидения в чл.87 ал.1 от ЗЗД ред.Подробно са развити и доводи за нищожност на клаузата за неустойка като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП.В случая договорената неустойка излизала много извън типичната си обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция,което водело до значително неравновесие между правата и задълженията на мобилния оператор и на абоната,създавайки условия за нарушаване на принципа за справедливост.

Сключването на цитираните по-горе договори между страните с посоченото съдържание се удостоверява от представените по делото бланкови индивидуални договори за мобилни услуги,като абонатът е обвързан и от ОУ на оператора,които е приел изрично с декларация-съгласие към всеки от договорите.Неизпълнението от ответницата-абонат на задълженията й по цитираните договори също не е спорно.Не е спорно между страните и възникването на предпоставките по договорите за предсрочното им едностранно прекратяване от страна на ищеца-мобилен оператор.В хода на производството по делото ответницата е заявила и неоспорване на исковете по размер.