Решение № 164 от 14.05.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Костинброд, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100892 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „АПС БЕТА България“ ЕООД ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., със законни представители Х. М. и Петр Валента – управители, чрез юрк. К. Х. против В.

Б. И., ЕГН ********** от гр. К..

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК , вр. чл. 415 ГПК , вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД , вр. чл. 9 ЗПК , вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 422 ГПК , вр. чл. 415 ГПК , вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД , вр. чл. 99 ЗЗД .

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от страна на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление гр. С., район “Триадица“, бул. „България“ №81В, със законни представители Х. М. и П. В. – управители против В. Б. И., ЕГН ********** от гр. К., със сочени : цена на иска : 5 610.03 / пет хиляди шестстотин и десет лева и три стотинки / лева за признаване за установено по отношение на същия съществуването на вземането му в общ размер на 5 610.03 лева, от които : 2 000.00 лева - главница, 1 716.92 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, 571.45 лева – договорна лихва, за периода от 05.11.2021 г. до 20.02.2023 г., 779.70 лева – законна лихва за забава върху 1 главницата, за периода от 21.02.2023 г. до 15.09.2025 г. и 541.96 лева – законна лихва за забава върху възнаграждението за Договора за поръчителство, за периода от 21.02.2023 г. до 15.09.2025 г, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението пред РС – Елена – 25.09.2025 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото.

Ищецът твърди, че в законопредвидения срок е предявен иска по чл.

422, във вр. с чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК, след като по ч.гр.д. № 487 / 2025 г. по описа на РС – гр. Елена лицето не е намерено на адреса, не е намерено и по месторабота и е залепено уведомление по чл. 47 ал.1 от ГПК и е указано на заявителя, че на основание чл. 415 ал. 1 т. 2, вр. ал. 4 от ГПК може да предяви иск в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.

Сочи се, че ищецът е предявил исковата си претенция въз основа на Договор за потребителски кредит № 2467964 / 05.11.2021 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и В. Б. И., ЕГН **********, с който се отпуска кредит с главница 2 000.00 лева, с падежна дата 20.02.2023 г.

Също така на 05.11.2021 г. ответникът е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. На същата дата „Кредисимо“ и „Ай Тръст“ ЕООД са сключили договор за поръчителство по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило спрямо „Кредисимо“ ЕАД за всички задължения на В. Б. И., ЕГН ********** по договора за предоставяне на поръчителство.

На 23.06.2023 г. „Ай Тръст“ ЕООД е погасило дължимите от ответника, а именно : 2 000.00 лева – главница, 571.45 лева – договорна лихва, за периода 05.11.2021 г. до 20.02.2023 г. и сумата от 236.09 лева – обезщетение за забава.

С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД в качеството на изпълнил задължението на поръчител, на основание чл. 143 ал.1 от ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия / от 02.03.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД

Ищецът сочи, че многократно е правил опити за уреждане на отношенията доброволно, но до настоящия момент ответникът не е погасил 2 задължението си.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи сумата в общ размер на 825.37 лева, от които : 700.00 лева - главница, 23.10 лева – договорна лихва, за периода от 11.12.2021 г. до 10.01.2022 г. и 102.70 лева – лихва за забава, за периода от 10.01.2022 г. до 19.06.2023 г, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението – 26.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и направените от заявителя разноски по делото.

В едномесечния срок от получаване на исковата молба особеният представител на ответника – адв. Николова - САК е подала писмен отговор, с който заявява, че така предявените искове са недопустими, като излага подробно доводите си. А ако съдът приеме за разглеждане същите, то същата моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли същите, като неоснователни и недоказани, тъй като договорът за потребителски кредит № 2467964 / 05.11.2021 г. е нищожен.

В депозираното становище по същество адв. Николова – САК прави възражение и за изтекла погасителна тригодишна давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД за предявените искови претенции за договорната лихва, законната лихва и възнаграждението по поръчителството / като периодично вземане /, за периода преди депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК.

Ищецът редовно призован за съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, но е депозирал становище вх. № 1441 / 11.03.2026 г. по така предявените искове.

Ответникът редовно призован не се явява, представлява от назначеният особен представител – адв. Николова – САК, която моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана по съображения, които подробно е изложила в писмения отговор.

Претендира се депозита за предоставената правна помощ.

Районен съд – гр. Костинброд, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

3

Със заявление от 29.09.2025 г. заявителят „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е отправил искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Б. И., ЕГН **********, във връзка, с което е било образувано ч.гр.д. № 487 / 2025 г. по описа на РС - Елена.

По делото е издадена заповед за изпълнение № 203 / 29.09.2025 г., като съдът е присъдил в полза на заявителя сумата от 2000.00 лв. (две хиляди лева) – главница, представляваща дължима по договор за потребителски кредит № 2467964 / 05.11.2021 г., сумата 571.45 лв. (петстотин седемдесет и един лева и 45 стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2021 г. до 20.02.2023 г., сумата 779.70 лв. (седемстотин седемдесет и девет лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 2000.00 лв. за периода от 21.02.2023 г. до 15.09.2025 г., сумата 1716.92 лв. (хиляда седемстотин и шестнадесет лева и 92 стотинки) – главница, представляваща дължима за възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 05.11.2021 г., сумата 541.96 лв. (петстотин четиридесет и един лева и 96 стотинки), представляваща мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство от 05.11.2021 г. за периода от 21.02.2023 г. до 15.09.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от 2000.00 лв. и главницата от 1716.92 лв., считано от 25.09.2025 г. до окончателното им изплащане, сумата 95.37 лв. (деветдесет и пет лева и 37 стотинки), представляваща направени разноски по делото за заплатена ДТ, и сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което, е указано на заявителя да предяви искова молба в срок на основание чл.415, ал.1, т. 2 ГПК. Заявителят е изпълнил дадените указания, в резултат на което е образувано настоящото производство по делото.

Представен е договор за потребителски кредит № 2467964 от 05.11.2021 г. между „СИТИ КЕШ“ ООД, в качеството на „Кредитодател“ и В. Б. И., ЕГН **********, в качеството на „кредитополучател“, при следните параметри: размер на отпуснатия заем – 2000 лв., срок на кредита – 15 месеца, размер на погасителната вноска: 15 х 171.43 лв., ГПР – 47,98%, брой вноски – 1 5, фиксиран ГЛП – 39,84%, дата на първо плащане – 20.12.2021 г., дата на последно плащане – 20.02.2023 г., обща сума за плащане – 2 571.45 лева.

В Приложение № 1 към договора е инкорпориран погасителен план в 4 табличен вид, от който е видно, че в същия е включена и неустойка.

Представени са Общи условия на „СИТИ КЕШ“ ООД за заеми „Credissimo плюс“, предоставени чрез интернет.

По делото липсват доказателства за предоставяне на заемната сума.

С договор за цесия от 06.07.2023 г. „КРЕДИСИМО“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД са прехвърлили на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД парични вземания по договори за кредит, индивидуализирани в Приложение № 1. Към исковата молба е приложено уведомление за цесията до ответника В. Б. И., ЕГН ********** / л. 80 от делото /.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл. 415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК . По делото е представен договор за потребителски кредит № 2467964 / 05.11.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД и ответника по делото в качеството на „кредитополучател“, който не носи подписи на страните. Ищецът твърди договорът да е сключен по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние / ЗПФУР /.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По силата на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е : 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; 2. спазил 5 сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор, в какъвто смисъл е и докладът по делото. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис (с изменено заглавие с ДВ, бр. 85 от 2017 г., както следва – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги ), по силата на чл. 18 ал.2 ЗПФУР.

В настоящия случай за доказване на възникналото между кредитодателя и ответника правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит, Приложение № 1 и Общи условия към него.

Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУИ „електронен документ“ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), т. е. по отношение на дефиницията на последния е налице препращане към Регламента. Съгласно чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 „електронен документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, поспециално текстови или звуков, визуален или аудиовизуален запис. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУИ), а „електронно изявление“ от своя страна е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУИ).