Присъда № 98 от 19.02.2025, Софийски районен съд

М О Т И В И: към Присъда № 98, постановена на 19.02.2025г. по НОХД № 11 178/2024г. по описа на СРС, НО, 111 – ти наказателен състав.

Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против А. Т.

С. от ххх, с ЕГН: ********** за това, че на 18.03.2022г. в град София, бул.,,Ген.Михаил Д.Скобелев" № 23, пред съд - 133 - ти наказателен състав на Софийски районен съд, Наказателно отделение, състоящ се от един съдия и двама съдебни заседатели, с председател на състава съдия Ц. М., като свидетел по НОХД № 6447 по описа на съда за 2021г. устно съзнателно е потвърдил неистина - че при възникнало пътно транспортно произшествие между моторно превозно средство - мотоциклет ххх и пешеходката С. С. Т., на което С. е бил очевидец, не е видяло кое лице е управлявало мотоциклета, както и че същото е било с поставена каска - престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението спрямо подсъдимия. Счита, че от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства по категоричен и несъмнен начин се доказва обстоятелството, че подсъдимият А. С. и свидетелят В. И. са се познавали, срещнали и разговаряли непосредствени преди последният да извърши ПТП с пострадало лице, като тези обстоятелства са били несъмнено установени и доказани в хода на предходното наказателно производство. Това е мотивирало и съдебния състав, постановил осъдителната присъда, да мотивира частичното некредитиране на показанията на разпитания свидетел А. С. относно твърденията му, че не е знаел кое е било лицето, управлявало МПС.

Предлага на съда да признае лицето за виновно по така повдигнатото му обвинение като му наложи наказание ,,лишаване от свобода" за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Защитникът на подсъдимия счита, че обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна, а и самото изпълнително деяние не съставлява престъпление. При собствен разбор на събраните по делото доказателства и направен анализ на същите възприема позицията, че разпитаните в хода на наказателното производство свидетели не подкрепят в достатъчна степен обвинителната теза относно признаците по съставомерността на извършеното от подсъдимия деяние. Излага подробни съображения в тази насока. Също така навежда възражение, че с нарочна молба до предходния съдебен състав, разглеждал делото срещу свидетеля В. И., подсъдимият С. е желаел да промени показанията си като това негово искане е било игнорирано. В заключение се предлага на съда да го оправдае по повдигнатото обвинение като го признае за невинен в извършване на престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

В своя лична защита и последна дума подсъдимият А. С. се придържа към казаното от неговия защитник и моли да бъде оправдан.

Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени 1 събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Т. С., с ЕГН: **********, ххх.

Подсъдимият А. Т. С. и свидетелят В. Х. И. били познати. На 19.03.2019г., около 15:10 ч., подсъдимият А. С. се намирал в град София, на ул.,,Борис Димовски", в района на № 10. Бил с управлявания от него лек автомобил ххх. На посоченото място срещнал своя познат свидетелят В. Х.

И.. Последният управлявал мотоциклет ххх, движейки се по ул.,,Борис Димовски" с посока на движение от ул. ,,Богомил Райнов" към ул.,,Ралевица".

Свидетелят И. спрял в района на № 10 където видял, че до посочения автомобил стои подсъдимият С.. Двамата се поздравили като разговаряли за кратко. По същото време по ул. ,,Борис Димовски", в лявата част на платното за движение, недалеч от мястото, на което подсъдимият С. и свидетелят И. се намирали, вървели свидетелките С. Т. и А. П.. Двете били с гръб към подсъдимия С. и свидетеля И.. След като последните двама приключили разговора си, свидетелят И. поставил на главата си предпазната каска и потеглил с мотоциклета по ул.,,Борис Димовски" с посока на движение от ул.,,Богомил Райнов" към ул. ,,Ралевица". Няколко секунди по - късно, преминавайки покрай свидетелите Т. и П., свидетелят И. реализирал пътно транспортно произшествие, удряйки свидетелката Т., която рязко се отклонила от движението си по средата на платното за движение, навлизайки в траекторията на движение на мотоциклетиста. Същият не успял да спре и настъпи сблъсък между пешеходката и МПС. Вследствие на удара свидетелката Т. паднала на земята, получавайки средна телесна повреда, а мотоциклетистът спрял малко след удара. Свидетелят И. слязъл от мотора, приближил се към пострадалата, след което се качи обратно и напуснал местопроизшествието, а подсъдимият С. приближил до свидетелката Т. и свидетелката П. като се опитал да окаже помощ на пострадалата.

По повод настъпилото пътно транспортно произшествие било образувано досъдебно производство № 11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР.

Разследването било проведено от разследващ полицай като в хода на провежданите процесуални действия на 29.03.2019г. свидетелят И. И. Г., в качеството си на разследващ полицай, провела разпит в качеството на свидетел на подсъдимия А. С.. В показанията си от 29.03.2019г. разпитаното лице заявило, че на 19.03.2019г. в град София, е станал очевидец на горепосоченото събитие, възникнало между мотоциклетист, който познавал, а именно свидетелят В. И.. Подсъдимият също така признал, че преди възникване на произшествието е разговарял с въпросното лице, който бил преминал по улицата, управлявайки мотоциклета си, спрял при него и двамата разговаряли помежду си за кратко. След което свидетелят И. потеглил и реализирал пътно транспортно произшествие с непозната за него жена, която вървяла по улицата.

Разследването по досъдебно производство № 11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР приключило като в Софийски Районен съд, Наказателно отделение, бил внесен обвинителен акт срещу свидетеля по настоящото дело В. И.. В тази връзка било образувано НОХД № 6447 по описа на съда за 2021г.

2

Делото било разпределено на 133 - ти наказателен състав, състоящ се от един съдия - свидетелката Ц. М. и двама съдебни заседатели, с председател на състава съдия М..

На 18.03.2022г., в хода на проведеното съдебно следствие по НОХД № 6447/ 2021г., били разпитани в качеството на свидетели няколко лица, сред които бил и подсъдимият А. С.. Съгласно процесуалните правила била снета самоличността на явилите се в съдебно заседание свидетели, като свидетелката М. им разяснила правата и задълженията, които имат в наказателния процес, както и наказателната отговорност, която носят за лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 от НК. Свидетелите, в т.ч. и подсъдимият С. заявили, че са разбрали правата си и наказателната отговорност, която носят и обещали да говорят истината пред съда. Тези обстоятелства били отразени на стр.2 от нарочно съставения протокол за проведено съдебно заседание на посочената дата.

В хода на разпита на подсъдимият А. С., в качеството му на свидетел пред съда заявил, че при възникналото пътно транспортно произшествие, на 19.03.2019г. в град София, на ул.,,Борис Димовски", между моторно превозно средство - мотоциклет ххх и пешеходката С. С. Т., не е видял кое лице е управлявало мотоциклета, както и че същото е било с поставена каска. Тези твърдения от страна на подсъдимия провокирали свидетелката Ц. М. да приеме, че са налице съществени противоречия между показанията на С., депозирани непосредствено пред съда с тези на досъдебно производство № 11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР. Поради тази причина и на основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 от НПК свидетелката М. прочела в цялост показанията му, находящи се на л.14 - 15 от досъдебното производство.

На поставен от нейна страна въпрос кое в показанията е истина, подсъдимият С. заявил, че не е бил сигурен кой е управлявал мотоциклета защото не бил разпознал водача му. Свидетелката М. двукратно предупредила разпитаното лице за наказателната отговорност, която носи по чл.290, ал.1 от НК, но той отново заявил, че не може да каже кое лице е управлявало мотоциклета на посочената дата. Тъй като по повод възникналото ПТП имало изготвена видео - техническа експертиза, в съдебно заседание на 16.09.2022г. по НОХД № 6447/2021г., свидетелката Ц. М. извършила оглед на веществени доказателства - гледане на видеозаписи, използвани при изготвянето на неприетата комплексна видео - техническа експертиза. При огледа непосредствено възприела, че подсъдимият И. и свидетеля С. разговаряли помежду си и на базата на външни белези свидетелката достигнала до извода, че въпросното лице, което е разговаряло със свидетеля И., причинил ПТП, е било именно А.

С.. По НОХД № 6447/2021г. била допусната повторна комплексна видео и автотехническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице в т.7 до т.10 се установява, че мотористът получава от физическо лице вещ, непосредствено преди настъпването на ПТП, както и че се ръкостиска и контактува с това лице. Впоследствие това лице е показало съпричастност към възникналото произшествие, като интервалът от време между тръгването на мотоциклета и произшествието е много кратък - 2.3 секунди. С Присъда от 10.03.2023г. свидетелят В. И., имащ качеството на подсъдим по НОХД № 3

6447/2021г. по описа на СРС бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение в извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.,,а", пр.2, вр. с ал.1, б.,,б", пр.2, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК, за което му било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което било отложено, по реда на чл.66, ал.1 от НК, с изпитателен срок от три години. В мотивите към присъдата е било посочено, че съдебният състав не кредитира показанията на подсъдимия А. С., дадени в качеството му на свидетел по НОХД № 6447/2021г. по описа на СРС в частта, относно обстоятелството, че същият не е бил разпознал водача на мотоциклета, тъй като бил с поставена каска. В тях е посочено, че разпитаното лице затаява истината като е дал вяра на прочетените показания по досъдебно производство № 11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР. Съдът е дал вяра на прочетените показания от досъдебното производство, както и на останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и в частност заключението на вещото лице по изготвената комплексна видео и автотехническа експертиза.

След постановяване на присъдата с молба от 02.10.2023г., адресирана до съдебния състав, подсъдимият А. С. е поискал да бъде повторно разпитан като в нея е посочил, че точно преди възникването на ПТП - от е видял ,,В. И. и се него бил разговарял за кратко, като и водачът на мотоциклета, с който било възникнало ПТП - то бил именно В.". Първоинстанционната присъда е била обжалвана и впоследствие потвърдена с Решение № 827, постановено на 10.12.2024г. по ВНОХД № 5278/2024г. по описа на СГС. В мотивите си въззивната инстанция, подобно на първоинстанционната такава, също не е кредитирал показанията на подсъдимия А. С., дадени пред СРС в частта, в която заявява че не е знаел кой е управлявал мотоциклета по време на възникването на ПТП, като е намерил същите за ,,опит за изграждане на защитна версия за подсъдимото лице".

Горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена и доказана от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и в частност обясненията на подсъдимия А. С., показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

В съдебно заседание подсъдимият А. С. депозира непосредствени обяснения, в които не отрича обстоятелството, че е дал противоречиви показания като свидетел пред разследващ полицай по досъдебно производство № 11088/2019г. по описа на С,,РТП", О ,,Р" СДВР и по НОХД № 6447/2021г. по описа на СРС в частта, относно обстоятелството, че не е разпознал водача на мотоциклета, тъй като е бил с поставена каска. Пред органите по разследването е заявил, че е познавал извършителя на произшествието като го е посочил по име, а пред съда е изказал неистината, че не е познавал това лице тъй като същото е било с поставена каска, но е познавал собственика на мотоциклета. В разпита си по наказателното дело, по което е бил свидетел, подсъдимият А. С. е заявил, че твърденията и двата му разпита са били верни, като впоследствие пред настоящото дело навежда версията за юридическо невежество, незнание на процедури при снемане на обяснения, беседи и разпити и подвеждането му да изложи твърдения, за 4 които всъщност не е съзнавал че не отговарят на действителността.