Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 90 от 22.05.2025, Районен съд - Силистра

Съд
Районен съд - Силистра
Дело
Административно наказателно дело 228/2025
Вид
Решение № 90
Подписан
22.05.2025
В сила
17.06.2025
Състав
Мирослав Стефанов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.13, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.16а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.16а, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.18 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.20, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.20, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.21 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58а · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58б и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58в, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал.1, т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.213, ал.1, т.1 · Закон за горите
  • чл.213, ал.1, т.1 и 2 · Закон за горите
  • чл.266, ал.3 · Закон за горите
  • чл.273, ал.1 · Закон за горите

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Силистра, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Ст. Христов при участието на секретаря Д. В. С. като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно наказателно дело № 20253420200228 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.58б и сл. от ЗАНН.

Административно наказващ орган- О. К.С., Директор на Регионална дирекция по горите- Русе, надлежно уведомен, не се явява, вместо него- ст.юрисконсулт К. К., надлежно упълномощен и приет от съда.

Нарушител Д. А. С., редовно призована, явява се лично в съдебно заседание. Заявява, че не се чувства като нарушител, тъй като установените в двора на имота и дърва за огрев са били доставени от РДГ.

В съдебно заседание беше призован в качеството му на свидетел лицето С. С. С.актосъставител, който се яви и даде своите показания добросъвестно, а съда ги прие като доказателства по делото.

Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

След даване ход на делото, от страна на нарушителя С. беше представено ново писмено доказателства- копие от Превозен билет от 13.09.2024г., издаден на основание позволително за сеч № 786128/ 30.08.2024г. дървесен вид „цер“. Съда след като изслуша становището на ответната страна, счете представеното ново писмено доказателство за допустимо и своевременно представено, поради което с мотивирано протоколно определение го прие като доказателство по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите 1 на страните, прие за установено следното:

На 14.03.2025г. в дома на нарушителя С. била извършена проверка от органите на ТП ДГС- Силистра. По време на проверката било установено, че нарушителя С. съхранявала в двора на имота си, находящ се в с.Г., обл.С., ул.“Петнадесета“ № 4 дърва за огрев, които били без превозен билет и без контролна горска марка. Дървата били нарязани на трупчета около 20-30 см, като органите на ТП ДГС- Силистра установили, че били два вида- „цер“ и „габър“. По време на проверката, нарушителя С. показала на проверяващите органи превозен билет, но тъй като същия бил само за дърва от дървесен вид „цер“, преценили, че следва да съставят АУАН за установеното количество дърва за огрев от дървесен вид „габър“ за който нарушителя С. не разполагала с превозен билет. Освен това проверяващите органи установили и че дървата не били маркирани с контролна горска марка. По преценка на св.С. установените дърва за огрев от дървесния вид „габър“ били около 1 пр.куб.м., поради което същия съставил два броя АУАН за извършените от нарушителя С. две нарушения по Закона за горите- АУАН серия СЦ26 № 000766 и № 000767 и двата от 14.03.2025г. за това, че на посочената по-горе дата съхранявала в двора на дома си 1 пр.куб.м. дърва за огрев / габър / без контролна горска марка, както и че съхраняваните дърва не са придружени с превозен билет.

След като били съставени в присъствието на нарушителя С. двата посочени по-горе АУАН-а, от нейна страна било отказано да ги подпише, поради което свидетел на отказа станал Й. С. Т. Нарушителя С. отказала да получи и препис от АУАН.

След съставянето на двата АУАН-а бил изготвен доклад от св.С.- горски стражар към РДГ- Русе по това време и същия в едно с двата акта бил изпратен на Директора на РДГРусе по компетентност. Видно от приложените към делото материали е, че доклада в едно с преписите от двата акта е бил получен в администрацията на РДГ- Русе, като на 27.03.2025г. директора на РДГ- Русе, в качеството му на АНО е изпратил материалите с № РДГ11-1926 до Районен съд- Силистра с искане да бъде наложено административно наказание „безвъзмезден труд в полза на обществото“ спрямо нарушителя С. за извършените от нея нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ в условията на повторност, съобразно нормата на чл.266, ал.3 от ЗГ.

Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи следното:

Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна странаОгнян Костов Савянов на длъжност Директор на РДГ- Русе и в срока по чл.58а от ЗАНН.

АНО е бил сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗАНН, съобразно изискванията на закона.

Разгледано по същество е и основателно по следните съображения:

АУАН серия СЦ26 № 000766/ 14.03.2025г. и АУАН серия СЦ26 № 000767/ 14.03.2025г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянията за които е била ангажирана 2 административно-наказателната отговорност на нарушителя са били квалифицирани по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите и по чл.213, ал.1, т.2 от същия закон.

Нарушителя С. в съдебно заседание заяви, че не се чувства нарушител, тъй като дървата са били закупени от ДГС- Силистра и докарани от фирма, наета от търговското дружество в дома и. По този повод същата представи и превозен билет от 30.08.2024г., издаден на основание позволително за сеч № 786128/ 30.08.2024г. на дървесен вид „цер“.

Както стана ясно от изложеното по-горе няма спор, че нарушителя С. е разполагала с нужните документи за дървата от дървесен вид „цер“. Но в двора и били установени и други дърва, които били от дървесен вид „габър“ за които същата не разполагала с никакви документи. По данни на св.С. измереното количество дърва за огрев от вида „габър“ било около 1 пр.куб.м.

Настоящия съдебен състав установи и несъответствия между обясненията на наршителя С. и приетите като доказателства материали. От последните е видно, че дървата са били доставени в дома на нарушителя С. с превозен бил от 13.09.2024г. и касаят 5 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер“. Нарушителя С. обаче в обясненията си заяви, че са закупили дървата през м.декември 2024г., което дава основание на съда да прецени, че този превозен билет не съответства на изложеното от нарушителя С.. На следващо място видно от приетия като доказателство превозен билет е че на нарушителя С. са били доставени дърва за огрев от дървесен вид „цер“, но в двора и били установени и други дърва от дървесен вид „габър“ за които нарушителя С. не притежавала нужните документи. И все в тази насока, нарушителя С. заяви, че установеното количество дърва за огрев от дървесен вид „габър“ било само едно дърво, като заяви готовност при необходимост да си посети дома и и съда лично да се увери в думите и. Настоящия съдебен състав счете това изявление на нарушителя С. за неоснователно, тъй като от времето на проверката- 14.03.2025г. до момента на провеждането на съдебното заседание- 23.04.2025г. е изминал повече от 1 месец.

В изминалото време и с оглед характеристиката на сезона е напълно нормално установените количества дърва за огрев от дървесния вид „габър“ да са били изгорени, или евентуално преместени на друго място, поради което и съда не счете за необходимо да се уверява лично чрез оглед в твърденията на нарушителя С.. Тези нейни изявления съда приема като средство за защита. Обясненията на нарушителя С. съдът преценява, предвид обстоятелството, че освен доказателствено средство, те са и средство за защита и определят следваната от нея защитна позиция. Като доказателствено средство те следва да се ценят, от една страна, във връзка с останалия доказателствен материал, а от друга – с оглед собствената им убедителност, логичност, вътрешна последователност. Ръководен от тези положения, съдът направи извода, че тази група доказателствени средства / обясненията на нарушителя С. / в по-голямата си част са противоречиви, неубедителни и изолирани от останалия доказателствен материал, поради което и не следва да се кредитират в тази насока.

По така изложените съображения от страна двете страни в процеса, съда счита следното:

3

Съобразно нормата на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите е видно, че „Забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка”, а съобразно т.2 от същия член и алинея- ако дървесината не е придружена с превозен билет. Такава контролна горска марка или производствена марка е необходима за доказване произхода на дървата от страна на нарушителя, а както стана ясно по-горе съхраняваните от нея дърва не притежавали такива нито към момента на проверката, нито към настоящия момент. Липсват каквито и да е документи, доказващи произхода на дървата, както и наличието на превозен билет.

Очевидно е, че действията на нарушителя С. са в разрез с описаното по-горе и изцяло покриват съдържанието на нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ.

Съобразно нормата на чл.266, ал.1 от Закона за горите „Наказва се с глоба от 50 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти“, а съобразно ал.3 от същия член „Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е глоба от 500 до 3000 лв. или безвъзмезден труд в полза на обществото“.

Нарушенията са били извършени от страна на нарушителя С. в условията на „повторност“, тъй като законодателя с последните промени в ЗАНН е указал какво следва да се разбира под „повторност“ на нарушенията, съобразно § 1, ал.2 от ДР на ЗАНН, ДВ бр.109 от 2020г., влезли в сила на 23.12.2021г. „Предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община се налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго“. Законодателя е указал с тези промени в ЗАНН и какво следва да се разбира под нормата на нарушение от същия вид, като съобразно § 1, ал.1, т.6 от ДР на ЗАНН „Нарушение от същия вид от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община от същия вид" е това нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав“. А от материалите по делото е видно, че нарушителя С. е била наказана за извършени от нея нарушения по чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите с множество наказания, като от значение за квалификацията на „повторност“ имат значение НП № 238/ 27.05.2024г. и НП № 239/ 13.05.2024г. влезли в сила на 25.06.2024г. и двете. Т.е. в едногодишния срок от влизането в сила на тези наказателни постановления- 25.06.2024г., 4 нарушителя С. отново е извършила същите административни нарушения по реда на чл.213, ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ. Следователно извършеното от нарушителя С. изцяло припокрива нормата на „повторност“ на нарушенията, описана съвсем изчерпателно от законодателя в посочените по-горе законови норми.

В това производство съда следва да съобрази дали от влизането в сила на акт, с който е наложено административно наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид е изтекла повече от една година, за да не попада това нарушение в хипотезата, касаеща повторност. Тези условия очевидно не са налице и извършените от нарушителя С. нарушения попадат изцяло в условията, фиксирани от законодателя като „повторност“, тъй като наказателните постановления са влезли в законна сила на 25.06.2024г. и двете, а извършените две други нарушения от страна на нарушителя С. са от 14.03.2025г., т.е. извършени са в едногодишния срок от влизането в сила на описаните наказателни постановления.