Решение № 609 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100512243 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника по иска „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Т.Т., срещу решение № 20056852 от 09.09.2022 г. по гр. д. № 46169/ 2019 г. на СРС, ГО, 64 състав, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на ищеца „ДЗИ-О.з.‘‘ ЕАД, на основание чл. 411, изр. 2 КЗ – сумата 1635,35 лв., представляваща платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети на лек автомобил, настъпили при ПТП на 04.01.2019 г. в гр. Пловдив, по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“, към датата на събитието, е ответникът, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (07.08.2019 г.) до окончателното й изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата 60,41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1635,35 лв. за периода 26.03.2019 г. – 05.08.2019 г.

С въззивната жалба се поддържа неправилност на първоинстанционното решение поради неправилна преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и поради незаконосъобразно неизслушване на свидетеля на ответника, което е довело до формиране от съда на погрешни фактически изводи. Твърди се, че не са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД за уважаване на иска, че е налице съпричиняване от страна на застрахования при ищцовото дружество водач, тъй като е управлявал МПС с несъобразена скорост, както и че предприетата от него маневра не е била 1 спасителна по смисъла на ТР № 106 от 31.10.1983 г. по н.д. № 90/1982 г. на ВКС, ОСНК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове, евентуално уважаването им в по-нисък размер, като се отчете процент съпричиняване. Претендира се присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „ДЗИ - О.з.“ ЕАД, чрез адв. Г.Я., се поддържа правилност на първоинстанционното решение и се иска неговото потвърждаване. Претендира се присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендирания от насрещната страна размер на платеното адвокатско възнаграждение.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявеният от „ДЗИ - О.з.“ ЕАД против „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ, е необходимо да са налице следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увреденото лице и ищцовото дружество по имуществената застраховка „Каско“ на МПС; 2) наличие на вземане на увредения към делинквента, основано на чл. 45 ЗЗД – делинквентът, чрез своето виновно и противоправно поведение да е причинил процесните вреди на лицето, застраховано при ищцовото дружество; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

В случая са налице всички посочени предпоставки за уважаване на иска по чл.

411, изр. 2 КЗ до присъдения с първоинстанционното решение размер от 1635,35 лв.

Видно от застрахователна полица № 4402218151002596/06.03.2018 г. и общите условия към нея за автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ****, е имало сключена 2 с ищцовото дружество „ДЗИ - О.з.“ ЕАД застраховка „Каско+“ на МПС, с покрит риск „Пълно каско“ и срок на валидност от 07.03.2018 г. до 06.032019 г. включително.

В срока на застрахователния договор е възникнало застрахователно събитие, което е било сред покритите застрахователни рискове по застраховката „Каско+“ на МПС: на 04.01.2019 г., в гр. Пловдив, на кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. „Иван Рилски“, движещият се по улица „Иван Рилски“ автомобил „Мазда“, модел „Премаси“ с рег. № ****, въпреки наличието на пътен знак Г-2 „движение само надясно след знака“, предприема завой на ляво по ул. „Васил Левски“, като отнема предимството на движещия се от дясната му страна по ул. „Васил Левски“, автомобил „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ****.

Последният, за да избегне удар с първото превозно средство, предприема спасителна маневра надясно, удря се в бетонни антипаркинг блокчета на крайпътния бордюр и се покачва върху тротоарната площ. Вследствие на удара на застрахованото при ищеца МПС са увредени предна и задна дясна гума, кора под двигателя и греда-преден мост. Тези обстоятелства се установяват от съвкупната преценка на данните, съдържащи се в протокол за ПТП № 1716787/04.01.2019 г., съставен от мл. инспектор при ОДВМР-Пловдив, акт за установяване на административно нарушение № 917204/04.01.2019 г., наказателно постановление № 19-1030-000178/ 28.01.2019 г. на ОДМВР-Пловдив, уведомление за щета № 44011511900099, свидетелските показания на водача на увредения автомобил Светослав Събчев и от заключението на автотехническата експертиза.

Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. В случая тази презумпция не е оборена, напротив, от акт за установяване на административно нарушение № 917204/04.01.2019 г., наказателно постановление № 19-1030-000178/ 28.01.2019 г. на ОДМВР-Пловдив и от протокол за ПТП № 1716787/04.01.2019 г., съставен от мл. инспектор при ОДВМР-Пловдив, се установява, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на автомобил „Мазда“, модел „Премаси“ с рег. № ****, който е нарушил правилото на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на застрахования при ищцовото дружество водач, тъй като е управлявал МПС с несъобразена скорост. По делото няма данни скоростта, с която се е движил увреденият автомобил да е била несъобразена, а в протокол за ПТП № 1716787/04.01.2019 г., съставен от мл. инспектор при ОДВМР-Пловдив, не е посочено, че вина за настъпилото ПТП има и водачът на автомобил „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ****, поради управляване на автомобила с неразрешена или несъобразена скорост.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че предприетата от застрахования при ищеца водач маневра не е била спасителна по смисъла на ТР № 106 от 31.10.1983 г. по н.д.

№ 90/1982 г. на ВКС, ОСНК. Според посоченото тълкувателно решение при „спасителна маневра“ водачът е принуден да предприеме действия по изменение посоката на движение при създадена реална непосредствена опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на имущество с цел да се предотврати настъпването на тези последици. Посочено е, че опасността може да възникне: а) от неправомерното поведение на другите участници в 3 движението, б) от случайно събитие, резултат на природни сили, и в) от неправомерното поведение на самия водач. Водачите на превозни средства имат задължение при възникване на опасност да намалят скоростта или да спрат, съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП, като завиване на ляво или на дясно при внезапно появила се опасност на пътя в опасната зона е допустимо, само когато при това завиване биха се увредили по-малко ценни блага. В случая неправомерното поведение на водача на автомобил „Мазда“, модел „Премаси“ с рег. № ****, е предизвикало внезапна и непосредствена опасност, както за живота и здравето на двамата водачи на автомобилите, така и за увреждане на имущество (увреждане на два автомобила), поради което настоящият състав намира, че предприетата от водача на увредения автомобил спасителна маневра е била адекватна и необходима.

Неоснователно е и твърдението на въззивника, че в първоинстанционното производство свидетелят на ответника незаконосъобразно не е бил изслушан, което е довело до формиране от съда на погрешни фактически изводи. Разпитът на лицето Н.К. като свидетел не е осъществен не заради допуснато от съда процесуално нарушение, а заради процесуално бездействие на ответника. Съгласно чл. 169, ал. 1 ГПК, ако свидетелят не може да бъде призован на адреса, посочен от страната, съдът определя срок за посочване на друг адрес, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба, ако страната не изпълни указанията на съда, свидетелят не се призовава. В случая съдът е правил опити да призове свидетеля на посочения от ответника адрес, който е вписан и като негов постоянен и настоящ адрес. При едно от призоваванията е удостоверено, че същият не живее на адреса, а съпругата му е отказала да получи призовката. В изпълнение на задължението си по чл. 169, ал. 1 ГПК съдът е предоставил възможност на ответника и му е определил срок за посочване на друг адрес за призоваване на свидетеля. Ответникът е заявил, че такъв не му е известен. Поискал е призоваване чрез работодател, но не е посочен нито работодател, нито адрес на работодателя. Не е поискано издаване на съдебно удостоверение или оказване на друго съдействие за установяване на работодателя на лицето и адреса му. Не е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията на съда, на основание чл. 63 ГПК.

Непосочването на друг адрес от ответника е причината, поради която разпит на лицето не е осъществен, а действията на съда са съобразени с цитираните по-горе разпоредби.

Според заключението на изготвената автотехническа експертиза, от техническа гледна точка, причинените вреди на автомобил на автомобил „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ****, са вследствие на реализираното ПТП, като стойността за възстановяването, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 1620,35 лв., съответно 1635,35 лв. с включени ликвидационно разноски (15 лв.) Ищцовото дружество „ДЗИ - О.з.“ ЕАД е заплатило на „А.Н.“ ЕООД сумата 1681,84 лв. за извършен ремонт на автомобил „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № **** (фактура № 1000007439/25.01.2019 г., възлагателно писмо изх.

№ 152032/17.01.2019 г., приемо-предавателен протокол от 23.01.2019 г.) С доклада по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието, към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП), на действително застрахователно правоотношение между делинквента 4

(водачът на лек автомобил марка „ Мазда“, с рег. № ****) и ответното дружество „ЗАД Д.Б.:

Ж.и З.“ АД по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Предвид изложеното предявеният от „ДЗИ - О.з.“ ЕАД против „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.“ АД иск с правно основание на чл. 411, изр. 2 КЗ, подлежи на уважаване за сумата 1635,35 лв.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 60,41 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата 1635,35 лв. за периода 26.03.2019 г. – 05.08.2019 г.:

Искът е основателен. Налице са всички предпоставки за уважаването му: наличие на парично вземане на ищеца към ответника, неизпълнение на задължението на ответника за плащане на дължимата парична сума и изпадането му в забава, доказан размер на обезщетението. Ответникът е изпаднал в забава с получената от него на 25.02.2019 г. покана изх. № 0-92-2829/22.02.2019 г. от ищеца за заплащане на процесното вземане. Размерът на обезщетението по чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на сумата 1635,35 лв. за периода 26.03.2019 г. – 05.08.2019 г. възлиза на 60,41 лв., поради което искът подлежи на уважаване до този размер.

Разпечатката съдържа 35 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/910b31b0-14ab-4c33-92ec-0d91b758af1e