Решение № 347 от 01.08.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Смолян, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20255440100250 по описа за 2025 година

Ищецът Г. Я. М. от гр. Смолян е предявил срещу ***т и защита на населението при МВР, представлявана от *** обективно и кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3 281,73 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца 1 500 часа нощен труд в периода 07.02.2022 – 07.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2025 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 545,11 лв., считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, за което е дължимо всяко месечно възнаграждение, до 07.02.2025 г.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното:

Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността Началник на дежурна смяна в група Пожарогасителна и спасителна дейност към РДПБЗН - Смолян при ГДПБЗН при МВР – София на 12 - часови смени по месечни графици и сумирано отчитане на работното време. За времето от 07.02.2022 – 07.02.2025 г. е положил над 1500 часа нощен труд, който нощен труд не е преизчислен с коефициент 1.143 в дневен и не му е заплатен. След превръщането на часовете положен нощен труд в дневен се получава разлика, която не е заплатена от работодателя. Отчитането на положения труд се извършва сумарно чрез протоколи, на тримесечия. Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд не му е заплатен, 1 съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР и субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.), тъй като в противен случай неприлагането на тази уредба на нощния труд и преизчисляването му по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ би поставило ищеца в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и служители по трудово правоотношение, получаващи такива възнаграждения.

Твърди, че в случая е приложимо решение на СЕС от 24.02.2022 г. по дело С262/2020 г. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден нощен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок.

На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този на съответния месец, в който е положен извънреден труд.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни.

Признава фактите, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време.

Оспорва исковете по основание и размер и счита същите за неоснователни.

Възразява, като твърди, че по отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове.

Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време /график на дежурство/. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 ЗМВР. Счита, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в ЗМВР. Твърди, че положеният от ищеца труд е правилно отчетен и начислен и съответно правилно е заплатен.

Счита, че в случая са приложими ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, както и Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2023 г. по Тълкувателно дело № 1/2020 г. на Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд, както и на установената съдебна практика на ВКС. Излага подробни доводи в този смисъл, като твърди, че същите не противоречат на практиката на СЕС и цитираните от ищеца решения. Поради неоснователност на главния иск смята за неоснователен и акцесорния иск за лихви.

Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски. Прави възражение 2 за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца и моли да му бъде присъдено възнаграждение в минимален размер.

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. П. поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени.

Ответникът не се представлява, в писмено становище, депозирано чрез гл. юр. ***, моли исковете да бъдат отхвърлени по съображенията, развити в становището, претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор между страните и видно от служебната бележка на л. 4, издадена от ответника, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността Началник на дежурна смяна в група Пожарогасителна и спасителна дейност при РСПБЗН – Смолян при РДПБЗН – Смолян при ГДПБЗН при МВР - София и полага труд на смени.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в системата на МВР работи на смени при 24- часов режим на работа, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 07.02.2022 – 07.02.2025 г. е положил нощен труд общо 1 676 часа, от които 66 часа в официални празници. За изработените часове през дните на официални празници на ищеца е изплатено пълното дължимо възнаграждение за работа на официални празници в размер на 100 % от основното месечно възнаграждение, както и за всеки отработен час извънреден труд е получавал увеличена с 50 % часова ставка.

Положените часове нощен труд, обаче не са преобразувани в дневен труд. В таблица към заключението по тримесечия е извършено преобразуване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 в съответствие с чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, в резултат на което е приравнен нощният труд в дневен в размер на 1 916 часа. Разликата на часовете отработен нощен труд след приравняването им по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ от 240 часа, на стойност 3 281,73 лв., не са начислени и не са изплатени. Дължимата лихва по тримесечия към 07.02.2025 г. е опредЕ. в размер на 545,11 лв..

Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл.

187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и акцесорният към него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да бъдат уважени по следните съображения:

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил 1 676 часа нощен труд, който след преобразуването му в дневен с коефициент 1,143 по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се равнява на 1 916 часа, като разликата от 240 часа не му е заплатена. Стойността на положения и незаплатен нощен труд, приравнен на дневен, е в размер на 3 281,73 лв., а дължимата лихва за забава върху тази сума е в размер на 545,11 лв., начислена от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до 07.02.2025 г. – датата на предявяване на иска.

За направения извод за основателност на главния иск и акцесорния към него съдът се основава на Определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело С-435/23 по преюдициално 3 запитване, отправено от ОС – Смолян, в което е прието, че „член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата /на основните права на Европейския съюз – Безопасност и здраве – допълнението е мое/ на полагащите нощен труд работници трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.“ Прието е също, че „член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тази разпоредба от правото на Съюза и по-специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий“.

Съгласно Решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че „не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.“ В решението по посоченото дело / т. 79/, СЕС е приел също, че „ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел“. В случая, при липса на други приложени мерки в процесния период, именно уважаването на претенцията за заплащане на положения труд през нощта дава тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.

Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.

Съгласно изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ бр.60/07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г., в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. С приетата нова ал. 4 на чл. 187 е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работното време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.