Решение № 266980 от 15.12.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ …. гр. София, 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Татяна Щерева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 10503 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „Г.“ ЕООД против „Б.Д.“

ЕАД и „Ф. 2000“ ЕАД – в несъстоятелност кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 440, ал.1 ГПК и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 11.12.2015 г. сключил договор с ответника „Ф. 2000“ ЕАД за осигуряване на доставка и закупуване на селскостопанско оборудване, по който изпълнил задълженията си и заплатил цената на оборудването, като последното плащане било извършено на 27.05.2016 г. На 15.12.2015 г. страните подписали приемо-предавателен протокол за предаване на оборудването от „Ф. 2000“ ЕАД на „Г.“ ЕООД, от която дата ищецът станал собственик на вещта и надлежно я регистрирал в КТИ – Ловеч. През 2016 г. било образувано изпълнително дело по молба на взискател „Б.Д.“ ЕАД срещу „Ф. 2000“ ЕАД, по което бил извършен опис на движими вещи на 18.05.2016 г. и бил наложен запор върху телескопичен товарач, на който собственик бил ищецът по силата на договора от 11.12.2015 г. Правото на собственост върху товарача преминало в патримониума на ищеца още на 11.12.2015 г., когато бил сключен договорът, или най-късно на 15.12.2015 г., когато бил сключен анекс към него. Тази вещ не попадала в предмета но договор за особен залог, сключен между ответниците на 28.11.2012 г., тъй като все още не била произведена и не съществувала като вещ към посочената дата. Дори и вещта да попадала в предмета на договора за особен залог, съгласно чл.7 от ЗОЗ, залогът спрямо нея бил погасен, тъй като ищецът я придобил по сделка, извършена от залогодателя в кръга на собствената му дейност по занятие.

Поради изложените доводи, ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735 - 120 LSU PREMIUM, сер. № 958237, рег. № *******спрямо която е насочено принудителното изпълнение по изп.дело № 20168150400579 на ЧСИ Т.К.не принадлежи на длъжника „Ф. 2000“ ЕАД и да приеме за установено, че вещта е собственост на „Г.“ ЕООД. Претендира разноски.

Ответникът „Б.Д.“ ЕАД оспорва иска, поради следните съображения: собственик на вещта бил длъжникът по изпълнителното дело - „Ф. 2000“ ЕАД; представеният от ищеца анекс от 15.12.2015 г. бил неавтентичен и антидатиран; анексът не съществувал към датата на налагане на запора върху вещта и бил съставен, за да обслужи целите на процеса; товарачът попадал в предмета на договори за особени залози от 28.11.2012 г., съгласно чл.2 от договорите; дори и вещта да не попадала в предмета на договорите за особен залог, на основание чл.451 и 452 от ГПК, запорирането й по изпълнителното дело преди заплащане на последната вноска от стойността й, препятствала възможността ищецът да е придобил правото на собственост върху нея. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „Ф. 2000“ ЕАД – в несъстоятелност, не е подал отговор на исковата молба. В хода на делото, след първото съдебно заседание, с писмена молба от 29.05.2019 г. заявява, че сред търговските книжа на дружеството липсвали договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015г., анекс към него от 15.12.2015г., фактура № **********/15.12.2015г. и премо-предавателен протокол от 15.12.2015г. Поддържа становището, че представляващият дружеството Ц.Д.П.към посочените в договора и анекса дати действал с нотариално заверено пълномощно от 2015г., а в договора и анекса било посочено пълномощно от 2013 г. Твърди, че практиката на дружеството при продажба на машини била изплащането на продажната цена да се осъществява на части, като правото на собственост върху машините да се прехвърля едва след пълно заплащане на договорената цена. Нелогично било само в един единствен случай/този с ищеца „Г.“ ЕООД/ „Ф. 2000 ЕАД да подпише анекс, с който да се съгласи да прехвърли правото на собственост върху селскостопанската машина преди да получи пълно заплащане на договорената цена, дори преди да получи каквото и да е плащане. Твърди, че условие за потвърждаване на поръчката, съгласно т.1.6 от договора за доставка, било купувачът да е извършил авансово плащане в размер на 10 % от цената, като това плащане било предвидено и като условие за влизане в сила на договора, съгласно т.10. Твърди, че процесният анекс и приемо-предавателен протокол били подписани в един и същи ден от един и същ пълномощник, а положените подписи били различни. Наред с това различни били и положените печати върху двата документа - върху анекса печатът бил на представителството в Стара Загора, а върху приемо-предавателния протокол – на представителството в София. Поддържа становището, че търговските пълномощници на „Ф. 2000“ ЕАД не разполагали едновременно с няколко печата на дружеството от различни градове в страната, в които се намирали различни негови представителства.

Твърди, че посочената в договора, в спесификацията и във фактурата банкова сметка *** „Ф. 2000“ ЕАД, по която следвало да се извършват плащанията, била различна от сметката, посочена в три от платежните нареждания, на стойност от

120 000 лв. Поддържа становището, че анексът бил антидатиран и не бил подписан от надлежен търговски пълномощник на дружеството. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното:

Длъжникът „Ф.2.“ АД е обезпечил свои задължения към „Б.Д.“ ЕАД с договор от 28.11.2012 г. за учредяване на особен залог върху движими вещи към договор за кредит № 1162/28.11.2012 г. Съгласно чл.2, ал.1 от договора, предмет на същия е учредяване на залог по реда на ЗОЗ върху настоящи и бъдещи стоки и материали като съвкупност, представляващи селскостопанско оборудване, машини и резервни части.

Представено е потвърждение за вписване от 15.12.2012 г. в Централния регистър на особените залози на договора за залог.

Представено е потвърждение за вписване от 28.04.2016 г. на заявление за пристъпване към изпълнение, подадено от „Б.Д.“ ЕАД.

По искане на „Б.Д.“ ЕАД срещу „Ф.2.“

АД е образувано изпълнително дело №

20168650400192 на ЧСИ М.Д., което впоследствие е преобразувано в изп.дело № 20168150400579 на ЧСИ Т.К./молба от 14.05.2016г. от „Б.Д.“ ЕАД до ЧСИ М.Д., писмо от ЧСИ Т.К.до ЧСИ М.Д./.

В хода на изпълнителното дело № 20168150400579 на ЧСИ Т.К.на 18.05.2016 г. е извършен опис и наложен запор на движими вещи на „Ф. 2000“ ЕАД, сред които и телескопичен товарач MANITQU, модел MLT 735 премиум, сер. № 958237.

След налагането на запора на 14.06.2016 г. е подадена жалба-възражение от „Г.“ ЕООД, което е твърдяло, че една от запорираните вещи - телескопичен товарач MANITQU, модел MLT 735 премиум, сер. № 958237, е негова собственост, като се е позовало на договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015 г., приемо-предавателен протокол от 15.12.2015г., фактура № **********/15.12.2015 г., платежни нареждания, издаден през периода 17.12.2015 г. – 27.05.2016 г. и регистрационен талон на телескопичен товарач МАNITOU – част първа и втора. В жалбата ищецът не се е позовал на анекс от 15.12.2015 г. и не е представил такъв документ.

На 06.06.2016 г. Д.П.– счетоводител на „Г.“

ЕООД е изпратила електронни писма до „Б.Д.“ ЕАД с прикачени към тях файлове с документи в отговор на поискани от банката документи за правото на собственост върху телескопичния товарач. Сред изпратените документи липсва анекс от 15.12.2015 г.

Наложеният запор върху вещта първоначално е вдигнат от съдебния изпълнител, но след обжалване на неговите действия, това разпореждане е отменено с решение от 27.07.2016 г. по вгр.д. № 573/2016 г. на ОС – Плевен.

Подадена е частна жалба от „Г.“ ЕООД вх. № 23701/15.08.2016 г. по реда на .чл.435, ал.4 от ГПК, която е оставена без разглеждане с определение от 20.09.2016г. по вгр.д. № 696/2016 г. на ОС – Плевен, тъй като право на жалба по реда на.435, ал.4 от ГПК има трето лице, в чието владение е била вещта към датата на запора, а в контрения случай вещта е била във владение на длъжника „Ф.2.“АД, не на „Г.“ ЕООД./л.256 - 266/.

По делото е представен договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015 г., с който „Ф.2.“ АД в качеството на продавач е поело задължение да достави и продаде на „Г.“ ЕООД селскостопанско обродуване, подробно описано в спесификация – приложение №1, а именно телескопичен товарач MANITQU, модел MLT 735 120 LSU PREMIUM за сумата от 147 600 лв. с ДДС.

Страните са се договорили плащането на цената да бъде извършено по следния начин: авансова вноска в размер на 10 % от договорната цена в срок до 15 работни дни от датата на сключване на договора, а остатъкът от цената да бъде заплатен преди предаване на оборудването/чл.1.4/. Указана е банкова сметка, ***: BG ***********в „Б.Д.“ ЕАД./чл.1.9/. В чл.5.2 от договора е посочено, че оборудването – предмет на договора, е собственост на продавача през целия период на действие на договора до пълното изплащане на неговата цена, заедно с приложимите лихви и ДДС, съгласно условията на договора.

Представен е анекс, в който е посочена дата на съставяне - 15.12.2015 г. С анекса страните са се споразумели да променят чл.5.2 от договора, като текстът придобие следното съдържание: „Оборудването, предмет на договора, представлява собственост на продавача до предаването му от продавача на клиента с приемо-предавателен протокол по реда на чл.4.4“ от договора.

Представен е приемо-предавателен протокол от 15.12.2015 г., в който е посочено, че „Ф.2.“АД предава на „Г.“ ЕООД телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735 120 LSU PREMIUM, сер. № 958237.

Представена е фактура № **********/15.12.2015 г., издадена от „Ф.2.“ АД, в която за получател е посочен търговецът „Г.“ ЕООД. Фактурата е издадена за сумата от 147 600 лв. с ДДС – цена на телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735, сер. № 958237. Във фактурата се съдържа следният текст: „Собствеността на стоката се прехвърля от продавача на клиента при пълното изплащане на продажната цена“. Фактурата е двустранно подписана./л.15/ Представени са платежни нареждания, издадени през периода 17.12.2015 г. – 27.05.2016 г., с които ищецът е наредил плащания в полза на „Ф. 2000“ ЕАД, като е посочил основание – фактура № 6910/15.12.2015 г.

Не са ангажирани доказателства дали сумите са постъпили по банковите сметки на „Ф. 2000“ ЕАД.

Със заявление за регистрация вх. №

609/16.12.2015 г., подадено до КТИ – Ловеч, ищецът е поискал да бъде регистриран телескопичен товарач MANITОU, модел MLT 735 - 120 LSU PREMIUM с посочен номер на рама, като регистрацията е била разрешена и е издадено свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника – част първа и втора, в които за собственик на вещта е посочено „Г.“ ЕООД. В преписката, образувана по повод на заявлението, се съдържат следните документи: декларация за съответствие, договор за осигуряване доставката и закупуването на селскостопанско оборудване № 58_SOR_1000207/11.12.2015 г., анекс от 15.12.2015 г., приемо-предавателен протокол от 15.12.2015 г. и фактура №

**********/15.12.2015 г.

След описа по изпълнителното дело, извършен на 18.05.2016 г., на

27.05.2016 г. ищецът е сключил договор със застрахователно дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на телескопичния товарач.

По искане на страните по делото са събрани гласни доказателствени средства. От показанията на св.П./счетоводител на „Г.“ ЕООД/ и св.Ц./служител на „Б.Д.“ ЕАД/, се установява, че при осъществяване на писмена кореспонденция между двете дружества, по повод на наложения запор върху телескопичния товарач, св. П. е изпратила документи за собственост, сред които не се е намирал анексът от 15.12.2015 г. Свидетелката заявява, че не изпратила анекса, тъй като той не бил поискан от банката. Твърди, че завела процесния телескопичен товарач като дълготраен актив на дружеството и го отразила в баланса към края на 2015 г.

Разпечатката съдържа 39 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/910a9216-8774-4dcc-a5b6-06ccce525030