Решение № 1165 от 15.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. София, 11.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Камелия Първанова

Димитър Мирчев при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20211000502526 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260405/ 19.01.2021г., постановено по гр.д.№ 6450/2018г по описа на СГС, ГО, I-5 с-в, е осъдено „Дженерали застраховане” АД, с ЕИК 030269049 да заплати на К. С. К., с ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, сумата от 55 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: контузия на главата и тялото; импресионно счупване на черепа в дясна теменна област; контузия на мозъка; счупване на дясна бедрена кост в горната й част/пертрохантерна фрактура/, причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.08.2017 г., по вина на водача М. С. Ш., при управление на л.а.“ВАЗ 2107“ с рег. № ********, по време на действие на застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със законната лихва от 14.05.2018г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 75 000 лв., е отхвърлен като неоснователен. Осъдено е „Дженерали застраховане” АД да заплати на К. С. К. на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 586.66 лв., съобразно уважената част от иска. Осъден е К. С. К. да заплати на „Дженерали застраховане” АД на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 26.66лв., съобразно отхвърлената част от иска. Осъдено е „Дженерали застраховане” АД на основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат В.Н. с ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 2038.66 лв., съобразно уважената част от иска. Осъдено е „Дженерали застрахване” АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 1 900 лв., съразмерно уважената част от иска.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от „Дженерали застраховане” АД, представлявано от гл.юрисконсулт Х. Х., в частта му, с която е уважен иска за разликата от 55 000лв. до 110 000лв., ведно със законната лихва. Сочи, че определеното обезщетение е 1 завишено по размер. Причинената травма на главата не е довела до трайни неблагоприятни последици, а увреждането на дясна бедрена кост е свързано с операция за отстраняване на метала и смяна на тазобедрена става, което се извършва при износена такава и е естествен процес на износване същата. Независимо, че правилно съдът е приел, че в резултат на процесното ПТП въззиваемият не е развил злокачествено образувание на простата, необосновано е завишил определеното и изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция за сумата от 55 000лв или да се намали обезщетението.

Ответникът по жалбата-К. С. К., представляван от адв.В.Н. от САК, е оспорил същата. Посочил е, че претърпените увреждания са тежки и възстановителният период е бил продължителен.

Решението е обжалвано и от К. С. К., чрез адв.В.Н. от САК, в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за законна лихва за периода от 4.08.2017г.-датата на настъпване на ПТП-до 13.05.2018г. Поддържа, че законната лихва се дължи от датата на причиняване на вредите и че е изтълкувана неправилно разпоредбата на КЗ. Сочи, че има разлика между дължимите лихви дали са в рамките на застрахователната сума-в тежест на застрахования делинквент–чл.429, ал.1, изр. КЗ или надвишаващи застрахователната сума-в отговорност на застрахователя, поради неговата забава –чл.497, ал.2 КЗ. Поддържа, че застрахователят отговаря и за лихвите за забава, които делинквентът дължи и без покана, съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД. Излага доводи, че чл.497 КЗ урежда допълнителна лихва, която се начислява върху застрахователното обезщетение, за периода от момента, в който застрахователят вече е изпаднал в забава до момента на окончателното изплащане, а чл.429, ал.2, т.2 КЗ, че застрахователното обезщетение включва лихвата за забава, за която отговаря делинквентът пред увреденото лице, при условията на непозволено увреждане. Сочи, че чл.497 КЗ касае лихва, която се начислява върху застрахователното обезщетение, представляващо главница за неимуществени и имуществени вреди, включващо и лихвата на делинквента от датата на непозволеното увреждане до датата на изпадане в забава на застрахователя. При евентуалност поддържа, че законната лихва следва да бъде присъдена най-късно от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, която в случая е датата на подаване на застрахователна претенция-13.02.2018г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото- К. С. К. е посочил в исковата молба, че на 4.08.2017г, на път LOV 2061, км 4+ 100, е настъпило ПТП с участието на л.а. „ВАЗ 2107” с рег. № ********, управляван от М. С. Ш., и велосипедиста К. С. К., вследствие на което последният е пострадал. Вината е на водача на л.а.“ВАЗ 2107“ с рег. № ******-М. С. Ш., чиято отговорност била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност” от ответното дружество. При пътно-транспортното произшествие на ищеца били причинени телесни повреди: контузио капитис ет корпорис/контузия на главата и на тялото/; фрактура крании импресионата регио париеталис декстра /счупване на черепа вдясно странично/; контузио церебри /контузия на мозъка/; фрактура пертрохантерика декстра /пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост/. При лечението му били извършени множество операции - на 04.08.2017г., на 06.08.2017 г., на 11.09.2017 г. и на 12.09.2017 г.-краниектомия регио париеталис декстра; екстирпацио фрагментам, открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация (десен фемур), дефектус крании регио темпоро-окципиталис декстра /дефект на черепа/ и алопластика на черепа темпоро-окципитално с титаниева мрежа „Optimus CMF System“, която била фиксирана с 4 титаниеви винта. На 19.12.2017 г., поради оплаквания от болезнени и ограничени във всички равнини движения в областта на лявата тазобедрена става, ищецът бил прегледан от ортопед - травматолог, който установил следните травматични увреждания: счупване на тялото /диафизата/ на бедрената кост; некрозис 2 асептика кап. феморис синистра /асептична некроза на ляво бедро/; коксартрозис син.

/коксартроза на лява бедрена става/. На пострадалия било препоръчано оперативно лечение на лявата тазобедрена става. На 03.04.2018 г., поради влошаване на здравословното му състояние бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ - Плевен, където му била поставена диагноза: „злокачествено новообразувание на простатата“.

Извършена била оперативна интервенция, изразяваща се в радикална простатектомия. По своя медико-биологичен характер травматичните увреждания на ищеца довели до разстройство на здравето, временно опасно за неговия живот и до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за период от около 7-8 месеца, както и до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период от около 3 месеца. Посочил е, че е налице влошаване на цялостното му здравословно състояние, изразяващо се в асептична некроза на лявото бедро и злокачествено новообразувание на простата, които били в причинно-следствена връзка с катастрофата. Лечебният и възстановителен период били продължителни и не са приключили, като не е възможно пълното му възстановяване.

Претърпял е болки и страдания за един продължителен период от време, като с оглед на възрастта му, негативните последици от събитието щели да го съпровождат до края на живота му. По предявена извънсъдебна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение застрахователят му е изплатил 55 000 лв. за неимуществени вреди и 5 312.85 лв. за имуществени вреди. Справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 130 000лв., поради което ответникът му дължал още 75 000 лв. Претендирал е да бъде осъден ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 75 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.08.2017 г. до окончателното изплащане.

Ответникът „Дженерали застраховане” АД, представляван от юрисконсулт Х.

Х., е оспорил исковите претенции като неоснователни. Навел е възражения за размера на претендираното обезщетение като завишен, че изплатеното извънсъдебно обезщетение от 55 000 лв. било справедливо и съответствало на характера и обема на претърпените от ищеца вреди; липсвала пряка причинно-следствена връзка между ПТП и една от посочените от ищеца вреди – злокачествено образувание на простатата. Оспорил е началната дата, от която е претендирана лихва за забава.

С решението си първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция по чл.432, ал.1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди на ищеца за сумата от 55 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 4.05.2018г до окончателното изплащане, като е отхвърлил исковете в останалата им част. Решението е влязло в сила като необжалвано за разликата от 55 000лв. до 75 000лв., ведно със законната лихва върху сумата от 14.05.2018г. до окончателното изплащане.

Между страните по делото не се спори, че при настъпило ПТП на 4.08.2017г. на ищеца са му били причинени телесни увреждания. Спори се относно вида на уврежданията, размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и относно началния момент на дължимата лихва за забава.

Поради това, въззивният съд приема, че липсва спор, че са налице условията за ангажиране на отговорността на ответника по заявения срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, уреждащ правото на увреденото лице на обезщетение от застрахователя, чрез предявяване на иск срещу него в границите на застрахователната сума, определена в договора за застраховка „Гражданска отговорност”.

По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2 012г. на ВКС по т.д.

№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О , в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението 3 при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.

От представената по делото медицинска документация и заключение по съдебномедицинска експертиза, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: контузия на главата и тялото, импресионно счупване на черепа в дясна теменна област, контузия на мозъка, счупване на дясна бедрена кост в горната й част /пертрохантерна фрактура/. Контузията на главата, съпроводена с импресионното счупване на черепа в дясна теменна област и контузия на мозъка, са наложили оперативно лечение за алопластика на черепа темпоро-окципитално извършено с титаниева мрежа, фиксирано с 4 титаниеви винта, което е реализирало медико-биологичния критерий постоянно разстройство на здравето неопасно за живот. Счупването на дясната бедрена кост в горната й част / /пертрохантерна фрактура/ е реализирало медико-биологичния критерий трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни. Наличието на простатен карцином и последвалото оперативно лечение по този повод не е в причинна връзка с претърпяното от ищеца ПТП. След претърпяната черепно-мозъчна травма няма остатъчни неврологични усложнения. Лечението не получената импресионна фрактура на черепа е протекло нормално и според правилата на добрата медицинска практика. По отношение на счупването на дясната бедрена кост предстои оперативно отстраняване на металната остеосинтеза. При извършения преглед на 9.10.2020г от вещото лице пострадалият е заявил, че е получавал световъртежи, за които не може да се установи дали са вследствие на ПТП. Изписано му било лекарство Бетасер. Приема магнезий поради болките в двете тазобедрени стави. Оплаква се и от често уриниране, което налага нощно време да става по 3-4 пъти. Металната остеосинтеза от дясна бедрена кост не е отстранявана, тъй като ще се премахне с плануваната смяна на дясна тазобедрена става. В добро общо състояние е, контактен, адекватен, без неврологичен дефицит. В областта на главата се вижда оперативен белег с дъговидна форма и дължина 13 см на нивото на кожата, който е в окосмената част на главата. Има оперативен белег по външната страна на дясна глезенна става с надлъжен ход и дължина 12 см от входното отвърстие на пирона, както и такива по външната страна на дясно бедро с надлъжен ход и дължина от по 4 см от входните отвърстия на заключващите винтове. Налице е ограничен обем на движение в дясна тазобедрена става при свиване от 60 градуса, при норма 130градуса, при въртене на бедрото навътре в тазобедрената става от 10 градуса, при норма 45 градуса и при въртене навън от 30 градуса, при норма 45 градуса. Ограниченият обем на движение на дясна тазобедрена става, както и белезите по главата и дясното бедро са с траен характер. Вещите лица са уточнили в съдебното заседание, че при счупване на единия крак механиката на походката се променя като част от тежестта на единия крак се поема от другия крак, който е с повишено натоварване. Отстраняването на металната остеосинтеза няма да облекчи движението в долния крайник, тъй като характеристиката на счупването не засяга съответните стави.