Решение № 151 от 23.07.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Шумен, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова при участието на секретаря Геновева П. Стоева в присъствието на прокурора С. Кр. А. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело № 20263600200418 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Кралство Нидерландия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение № 96/099630-23 от 12.09.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от Окръжен съд – Хага в Кралство Нидерландия, влязло в сила на 27.09.2025г., срещу българския гражданин Д. Д. А., роден на *** с посочен от искащата държава адрес в гр.Шумен, обл.Шумен, гр. Шумен, ***.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.

Засегнатото лице има регистриран постоянен и настоящ адрес в РБ, който е идентичен с адреса в РБ посочен в Удостоверението по чл.4 от искащата страна. Видно от върната в цялост призовка, длъжностното лице е отразило, че засегнатото лице не може да бъде призовано, тъй като не е намерено на адреса, а по данни на негова роднина, която не е получила съдебните книжа, но е заявила, че лицето пребивава постоянно в чужбина и не се е ангажирала с предаване на призовката. Не са били намерени и други лица от семейството и роднини, които да получат съдебните книжа. Поради това се установява, че лицето не може да бъде намерено в България, за да бъде призовано. Затова ход на делото е даден в негово отсъствие, като е гарантирано правото му на защита с участието на адвокат оказващ правна помощ. В съдебно заседание служебният защитник не се ангажира с твърдение за пълно или частично плащане на финансовата санкция в която и да било държава-членка на ЕС.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Засегнатото лице Д. Д. А. е роден на *** и има постоянен и настоящ адрес в гр.Шумен, обл.Шумен, гр. Шумен, ***, който съвпада с посочения в Удостоверението адрес 1 на обичайно пребиваване. Т.е. лицето има установено местоживеене на територията на Република България, покриващо в достатъчна степен изискванията на чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС. Лицето не е декларирало пред органите на „БДС“ при МВР настоящ адрес или адрес на временно пребиваване в друго населено място извън или в пределите на РБ.

Видно от Справката от НАП за сключени трудови договори, лицето не е сключвало трудови договори в България. Независимо от това съдът приема, че лицето е в трудоспособна възраст и може да реализира доходи. Предвид на това са налице условията на чл.30 от ЗПИИАКОРНФС.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение № 96/099630-23 от 12.09.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от Окръжен съд – Хага в Кралство Нидерландия, влязло в сила на 27.09.2025г., срещу българския гражданин Д. Д. А., роден на *** с постоянен и настоящ адрес и с посочен от искащата държава адрес в гр.Шумен, обл.Шумен, гр. Шумен, ***, е определена финансова санкция за сумата от 485,00 € /четиристотин осемдесет и пет евро/ за извършено нарушение на чл. 21/а от Наредбата относно правилата за движение и пътната сигнализация от 1990г. на Кралство Нидерландия, за това, че на 10.04.2023г. в 20:39 часа като водач на превозно средство, превишил максимално допустимата скорост извън населени места при 50 км./ч. - 80 км./ч., движейки се по пътищата на Кралство Нидерландия – в Моордрехтсбоог 3R, Моордрехт.

Решението е на съдебен орган на Кралство Нидерландия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено нарушение на Закона относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на правилата за движение по пътищата на Кралство Нидерландия - страна членка на ЕС. Решението е влязло в сила на 27.09.2025г.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, с оглед на факта, че е санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и престъпление и по българското законодателство съобразно Закона за движение по пътищата и НК, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението съобразно чл.30 ал.2 т.1 от Закона.

Производството, в резултат на което е наложена паричната санкция не е било писмено, като лицето не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението и лицето е било представлявано от упълномощен от него защитник в процеса. Документите са били връчени в канцеларията на съда и изпратени с редовна поща.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70,00 € или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 485,00 €, според посоченото в Удостоверението, като няма направено искане за разноски във връзка с производството. В удостоверението е отразено, че събирането на санкцията не е погасено по давност, като временната дата на изтичане на давността е 11.09.2031г..

В Удостоверението е посочено, че не е налице пълно или частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане на изплатената част от общото задължение. От страна на лицето, респ. служебният защитник, също не се сочи пълно или частично плащане.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа в достатъчна степен необходимите елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението. Затова приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 485,00 € и то следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИАКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение 2 на решението.

На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИАКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от горното и на основание чл. 32 ал.1 вр. чл.16 ал.7 т.1 от ЗПИИАКОРНФС РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № 96/099630-23 от 12.09.2025г. за плащане на финансова санкция постановено от Окръжен съд – Хага в Кралство Нидерландия, влязло в сила на 27.09.2025г. срещу българския гражданин Д. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр.Шумен, обл.Шумен, гр. Шумен, ***, като го привежда в изпълнение за сумата от 485,00 € /четиристотин осемдесет и пет евро/ и го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да се изпрати уведомление - формуляр №2 на компетентния орган на издаващата държава на английски език.

На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС препис от уведомлението – формуляр № 2 да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок пред АС – Варна, който за засегнатото лице тече от узнаването му.

Обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________

3