Решение № 6164 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6164 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20241100509866 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 12614 от 26.06.2024 г., постановено по гр. дело № 7038/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Ц. Г. А. и Г. Г. А. положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумата от по 1913,71 лв., представляваща изискуемо задължение за доставена топлинна енергия за обект, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, за отчетен период 01.05.2019 г. - 30.04.2022 г., за сумата от по 285,74 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.10.2020 г. 11.01.2023 г., за сумата от по 12,76 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода 01.12.2019 г. - 30.04.2022 г., както и за сумата от по 2,13 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 31.01.2020 г. - 11.01.2023 г., претендирани от всеки ответник разделно, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от 16.02.2023 г. по ч.гр.д. № 3343/2023 г. по описа на СРС, 165 състав.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че съдът е достигнал до грешни правни изводи в противоречие с разпоредбите на Наредба № 16-334/2007 г. за 1 топлоснабдяването, уреждащи методика за изчисление на количеството потребена топлинна енергия в случай на неосигурен достъп до жилището, каквато била настоящата хипотеза.

Въззивникът намира, че ответниците не могат да черпят права от собственото си противоправно поведение, поради което, след като не са изпълнили задължението си да осигурят достъп до жилището за отчет на уредите, следва да заплатят дължимите суми като служебно начислен разход съобразно нормативната уредба. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемите Ц. Г. А. и Г. Г. А. са подали отговор на въззивната жалба чрез адв. Ц. Б., но без приложени доказателства за учредена в нейна полза представителна власт за второинстанционното производство, като същите не са изпълнили дадените от съда указания за представяне на адвокатско пълномощно, поради което настоящият въззивен състав приема, че от въззиваемите не е подаден валидно отговор на въззивната жалба и не е изразено становище по нея.

Третото лице-помагач на страната на въззивника „Далсия“ ООД (с предишно наименование „Бруната“ ООД) не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно поради следните съображения:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест 2 на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства (молба от Държавна спестовна каса, удостоверение за наследници, списък на етажни собственици) се установява, че процесното топлоснабдено жилище с абонатен номер при ищеца ********, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. ********, е било собственост на Г. Ц. А., а след смъртта му на 23.07.2021 г. правото на собственост върху имота е преминало върху законните му наследници – дъщеря Ц. Г. А. и синове Г. Г. А. и А. Г. А., при равни дялове (арг. чл. 5, ал. 1 ЗН). Изложеното обстоятелство не се оспорва от ответниците, които в отговора на исковата молба изрично признават, че са съсобственици на имота при квоти от по 1/3 идеална част, но твърдят, че жилището е необитаемо и не са ползвали претендираното количество топлинна енергия.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответниците са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през периода м. 07.2021 г. – м. 04.2022 г. като негови съсобственици, респ. за натрупаните преди това парични задължения носят имуществена отговорност като наследници на предишния потребител на топлинна енергия в имота Г. Ц. А..

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.

Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответниците или техният наследодател са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Поради изложеното, съдът приема, че между тях и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2022 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда 3 етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лицепомагач „Бруната“ ООД (с актуално наименование „Далсия“ ООД).

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Несъмнено е, че през исковия период на ответниците е била начислявана топлинна енергия само за топла вода по брой обитатели (3 броя лица, съобразно подписан от титуляра на партидата формуляр за отчет от 05.06.2015 г.) – до м. 10.2021 г. поради липса на узаконени водомери в жилището, а за останалата част от отоплителния сезон до м. 04.2022 г. – по реален отчет от един монтиран и узаконен водомер, както и за сградна инсталация, доколкото радиаторите в имота са били затапени още през 2002 г. и енергия за отопление на жилището не е начислявана. Видно от изводите на СТЕ, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 2098,06 лв., за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 2047,02 лв., а за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 1506,48 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.

Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.

В настоящия случай се установява, че за първите два отчетни периода от м. 05.2019 г. до м.

04.2020 г. и от м. 05.2020 г. до м. 04.2021 г. не е бил осигурен достъп от ответниците за отчет 4 на уредите за дялово разпределение в жилището – видно от приложените констативни протоколи, подписани от служител на „Бруната“ ООД (л. 111 от делото на СРС). Ето защо, за имота е начислена топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на база от 140 л. на обитател за денонощие – на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2, б. „б“ от Наредба № ЕРД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Възможността за служебно начисляване на сумите за топлинна енергия представлява изключение от установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл.