Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 856 от 04.06.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4377/2025
Вид
Решение № 856
Подписан
04.06.2026
В сила
01.07.2026
Състав
Ана Иванова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.226 · Закон за електронните съобщения
  • чл. 111 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 144 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 19 · Закон за защита на потребителите
  • чл.4, ал.1 · Закон за защита на потребителите

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Плевен, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430104377 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод на депозирана от „Йеттел България“ ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *****, срещу В. З. С., ЕГН **********, с адрес в ****** кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД с искане да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца суми в общ размер на 2 476,88 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи неплатени абонаментни такси, използвани услуги, неустойка и сума за мобилно устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него за устройство ******; неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +******** за базови аксесоари; неплатени абонаментни такси, неустойка и сума за устройство по Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +*****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, заповедта по която е 1 връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и в изпълнение указанията на съда е предявен настоящия иск. Излага се, че на 10.12.2022г. между В. З. С. и „Йеттел България“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********. Сочи се, че на 07.02.2023г. между страните е сключено ново Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +******** за срок от 24 месеца с абонаментен план ***** с месечен абонамент за първоначалния срок в размер на 41,99 лв. и месечен абонамент след изтичането му в размер на 51,99 лв. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по споразуменията в общ размер 133,08 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.01.2023г. - 04.05.2023г. Излага се, че поради неизпълнението и съгласно Раздел IV, чл. 2 от споразумението, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 148,62 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № ******/05.06.2023г. сочи се, че на 07.02.2023г. и по повод цитираното споразумение с предпочетен номер +********, мобилният оператор, като лизингодател е сключил с ответницата лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка ******, за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 64,99 лв. Твърди се, че по договора за лизинг ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 1 556,44 лв., формирана от лизинговите вноски за период от 05.02.2023г. до края на срока на договора 07.01.2025г. Излага се, че вследствие на неизпълнението по споразумението за мобилни услуги с предпочетен номер +********, ответницата дължи сума в размер на 149,42 лв., представляваща разликата между цената на устройството ****** без абонамент и преференциалната обща лизингова цена процесния договор за лизинг и начислена във фактура № **** /05.06.2023г. Сочи се, че на 07.02.2023г. и във връзка с подписаното споразумение за мобилни услуги с предпочетен номер +********, мобилният оператор, като лизингодател е сключил с ответницата- лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари за обща лизингова цена, дължима чрез внасяне на 23 месечни лизингови вноски, всяка от които в размер на 11,80 лв. Твърди се, че по договора за лизинг ответницата дължи заплащане на сума в общ размер на 2

283,20 лв., формирана от лизинговите вноски за период от 05.02.2023г. до края на срока на договора - 07.01.2025г. Излага се, че на 07.02.2023 г. между страните по делото е сключен Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер +***** за срок от 24 месеца с абонаментен план „******“ с проционален месечен абонамент в размер на 9,99 лв. за първите три месеца и месечен абонамент след изтичането им в размер на 19,99 лв. Сочи се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора в общ размер 30,14 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.02.2023г. - 04.04,2023г., поради което и съгласно т.11 от договора, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 49,98 лв., която не надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № ******/05.06.2023г. Твърди се, че на 07.02.2023г. във връзка с процесния договор с предпочетен номер +*****, ищецът е предоставил на ответника устройство марка *****, посочено в т.7 от договора. Излага се, че вследствие на неизпълнението по договора за услуга интернет за дома и поради невръщане на устройството, ответницата дължи сума в размер на 126,00 лв., начислена във фактура № ***** /05.06.2023г. Сочи се, че по отношение на процесните задължения за лизингови вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане сроковете на договорите за лизинг, посочени в чл. 2 от същите. Твърди се, че към датата на исковата молба и въпреки неизплатените лизингови вноски, предоставените лизингови вещи не са върнати на мобилния оператор. Излага се, че процесните задължения са индивидуализирани в следните фактури: 1. Фактура № *****/ 05.02.2023г. за отчетен период 05.01.2003г. - 04.02.2023г., със срок за плащане 20.02.2023г., издадена за сумата от 34,08 лв.. представляваща неплатена абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +********; 2. фактура № ****/05.03.2023г. за отчетен период 05.02.2023г. - 04.03.2023г., със срок за плащане- 20.03.2023г. издадена за сумата от 137.98 лв.. представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както следва: 41,03 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +********; 64,99 лв. лизингова вноска за устройство ****** за предпочетен номер +********;

11,80 лв. лизингова вноска за пакет базови аксесоари за предпочетен номер +********; 20,16 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*****; 3. фактура № *****/05.04.5023г. за отчетен период 05.03.2023г. – 04.04.2023 г., със срок за плащане - 20.04.2023г., издадена за сумата от 143.75 лв..

3 представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва: 56,98 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +********; 64,99 лв. лизингова вноска за устройство ****** за предпочетен номер +********; 11,80 лв. лизингова вноска за пакет базови аксесоари за предпочетен номер +********; 9,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +*****; 4. фактура №

****/05.05.2023г. за отчетен период 05.04.2023г. - 04.05.2023г., срок за плащане - 20.05.2023г., издадена за сумата от 74.46 лв., представляваща неплатени използвани услуги и лизингови вноски, както следва:1,00 лв. използвани услуги за предпочетен номер +********; 61,66 лв. остатък от лизингова вноска за устройство ****** за предпочетен номер +********, след приспадане на предплатени суми; 11,80 лв. лизингова вноска за пакет базови аксесоари за предпочетен номер +********; 5. фактура №

******/05.06.2023г, за отчетен период 05.05.2023г - 04.06.2023г. срок за плащане - 20.06.2023г.„ издадена за сумата от 2086.61 лв.. представляваща неплатени: 148,62 лв. неустойка за предпочетен номер +********; 1364,79 лв. лизингови вноски, начислени накуп за устройство ****** за предпочетен номер +********; 247,80 лв. лизингови вноски, начислени накуп за базови аксесоари за предпочетен номер +********; 149,42 лв. сума за мобилно устройство ****** за предпочетен номер +********; 49,98 лв. неустойка за предпочетен номер +*****;126,00 лв. сума за мобилно устройство ***** за предпочетен номер +*****. Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба, депозирана преди датата на о.с.з. ищецът моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, за което развива подробни съображения. Претендира присъждане на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва исковата претенция, като счита, че процесните суми са неправилно начислени, в разрез с Общите условия на ищеца, в нарушение на ЗЗП, в противоречие със ЗЕС (относно пренасяне на номер), без доказателства, включващи неустойки, които счита за нищожни поради неравноправност. Оспорва както всички представени на хартиен носител фактури като частни документи без 4 материална доказателствена сила съгласно чл. 180 ГПК, така и автоматичното начисляване на лизингови вноски и т.нар. „дължими остатъци“ като несъответни на действителните договори. Твърди, че в процесните договори и фактури, не съдържа: индивидуализирана конкретна цена при прекратяване; подписани приложения за „неустойки“; надлежно доказателство за реално получено устройство; за предоставени SIM- карти по всички фактурирани номера. Сочи че са налице разминавания и нарушения, които се констатират при внимателен анализ на приложените към исковата молба документи, а именно: липсва договор за част от фактурираните устройства и услуги, като в голям брой фактури има начислени суми за: „лизинг“, „остатъчна стойност“, „аксесоари“, но твърди, че в договора липсват индивидуализирани устройства, IMEI, модел, цена, а е представено единствено общо резюме. Счита, че съгласно чл. 19 ЗЗП това прави договора неясен, непълен и невалиден относно тези клаузи Твърди се и, че договорите съдържат противоречие между цени в „резюмето“ и реалните фактури. Излага се, че в резюмето на договора е посочена цена по абонаментен план 30.99 лв, след това фактурите начисляват:

83.14 лв.; 59.98 лв.; 36.66 лв.; 126.77 лв.; 110.23 лв.; 80.12 лв и др. Твърди се, че това представлявало едностранно изменение, което било недействително съгласно: чл. 143 от ЗЗП, като представлявало едностранна промяна на цената без право на отказ, поради което било неравноправно и нищожно. Сочи се, че липсват представени доказателства за реално потребление. Излага се, че ответникът не е представил детайлни разпечатки (CDR), доказателства за консумация, доказателства за предоставени услуги. Счита се, че фактурите сами по себе си не доказват потребление. Твърди се, че пренасянето на номера (номеропреносимост) е извършено в противоречие с Общите условия, тъй като в същите е записано, че Операторът няма право да начислява неустойки и такси за прекратяване, ако договорът се прекратява поради пренасяне на номер. Сочи се, че след съответното пренасяне, ищецът продължил да начислява: „вноски за лизинг“, „такси прекратяване“ и „неустойки за услуги“, което било в противоречие със закона и клаузите в собствените Общи условия.

Излага се, че доставчикът не може да начислява такси или неустойки при пренасяне на номер, а в случая ищецът е начислил вноски, такси и неустойки след пренасяне на номер, което счита за незаконосъобразно. Твърди се, че начислените неустойки са нищожни, тъй като съгласно чл. 143 от ЗЗП са налице неравноправни клаузи, като освен това неустойката, надвишавала 5 вредите, т.к. телекомите нямали право да фиксират неустойка в размер на всички оставащи такси. Сочи се, че процесните договори съдържали множество клаузи, които били нищожни по чл. 146 ЗЗП тъй като съдържали множество неравноправни клаузи, които били: клаузите за едностранна промяна на цените, автоматично начисляване на „остатъчна стойност“, начисляване на услуги, които не са реално предоставени и неустойка, надвишаваща вредите. Счита, че като нищожни същите не пораждат действие и претендираните суми не се дължали. Твърди, че процесните задължения не са изискуеми, т.к. не е настъпил падежът за плащането им.Излага се, че не са представени доказателства тези фактури да са връчвани на ответника и да са станали известни, за да е настъпил падежът за плащането. Сочи, че по делото не са представени доказателства как процесните фактури са издавани, дали са издавани на хартиен носител или са съставени във вид на електронен документ. Твърди и, че между страните няма сключени валидни договори, поради което оспорва истинността на всички приложени към исковата молба така и ч.гр.д. №1740/2025г. по описа на Районен съд Плевен договори, допълнителни споразумения, общи условия, договори за лизинг, за които се твърди, че са подписвани от ответницата. Оспорва приложените подписите за Потребител/Абонат, Лизингополучател и др. върху всички приложени както по настоящото дело така и по частно гражданско дело за които би се твърдяло че са положени от ответницата. Оспорва положените подписи, за които се твърди, че са на ответницата върху Договори за мобилни услуги, Допълнителни споразумения ако има такива, Договори за лизинг, Договор за услуга интернет за дома, Общи условия на ищеца, фактури и други, върху, които има положени подписи, за които се твърди, че са положени от ответницата. В случай, че съдът приеме, че има сключен договор, прави възражение за изтекла погасителна давност за предявените с исковата молба вземания за главници, лихви и неустойки. Счита, че клаузите в договорите по отношение на претендираната неустойка за неравноправни и нищожни като противоречащи на закона и добрите нрави. Излага, че за да начисли неустойката ищецът се позовава на това, че договорът е прекратен едностранно, без обаче да е уточнил от коя дата едностранно е прекратил договора с ответницата, защо е начислил неустойка, както и как е формиран претендирания размер на неустойката. Сочи, че липсва конкретизация относно размера и начина на начисляване, както и от коя дата договорът се счита за 6 прекратен за да се дължи неустойка. Излага, че липсата на конкретизация препятства възможността да се прецени дали така начислената неустойка и в размера, в който се претендира е начислена съобразно клаузите на договорите и приложенията към него. Твърди се, че претендираните неустойки са нищожни, тъй като противоречат на разпоредбите на ЗЗП. Счита, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. Излага, че за да е неравноправна и от там нищожна една клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да осъществява някои от фактическите състави на чл. 143 от ЗЗП; да не попада в някое от изключенията на чл. 144 от ЗЗП и да не е уговорена индивидуално чл.146, ал.1 от ЗЗП. Счита, че: процесиите клаузи за неустойка осъществяват фактически състав по чл.143, т.14 от ЗЗП, т.к. налагат на потребителя изпълнение на задължения за заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края на първоначално уговорения срок, без доставчика на практика да предоставя услугите; че клаузите от процесния договор, предвиждащи търсената от ищеца неустойка не са индивидуално уговорени, тъй като представляват част от предварително изготвен от оператора бланков договор, в който се попълват при подписването им единствено данните, индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план/вид предоставяна услуга. Поради изложеното счита, че ответникът, в качеството на потребител не би могъл да влияе върху съдържанието им, договаряйки със служителя на ищцовото дружеството бланкетните клаузи. Излага, че такава предоставена такава възможност при подписване на процесния договор, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства. Счита, че договорът за лизинг следва да бъде приравнен на договор за потребителски кредит, поради което и да отговаря на всички условия на ЗПК в това число договорът да отговаря на условията за форма и съдържание. С оглед на изложеното счита, че договорът е недействителен като противоречащ на ЗПК, тъй като не е с еднакъв по размер шрифт, като шрифтът му евентуално е по-малък от изискуемия от закона шрифт 12, като това изискване важи за всички приложени към договора документи, в това число допълнителни споразумения, общи условия и т.н. Поради изложеното твърди, че договорите следва да бъдат обявени за недействителни, като ответникът евентуално би дължал само главница без лихви, неустойки и други задължения, като следва също да се счита, че на практика ответницата е 7 заплатила абсолютно всички вноски по договорите за лизинг. Поради изложеното моли съда да: отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани; да обяви за нищожни клаузите относно неустойките, едностранната промяна на цените, начисляването на остатъчна стойност; в условията на евентуалност моли да бъде признато, че се дължат само реално предоставени услуги, доказани по надлежен ред.