Решение № 68 от 11.05.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Д.

Членове:

Росица Ант. Тончева

Г. Н. Грънчев при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора Н. Л. Д. като разгледа докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600019 по описа за 2026 година , при произнасянето взе предвид следното:

Предмет на въззивната проверка по настоящето ВНОХД №19/2026 година е правилността на присъда рег.№11/01.10.2025 година, постановена от състав на Окръжен съд-Шумен по НОХД №399/2024 година. С присъдата подсъдимият Н. П. Я. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, пр. първо от НК, за което му е наложено наказание в размер на седем години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим. Съдебният акт има и гражданско-осъдителна част – подсъдимият е осъден по три граждански иска за неимуществени вреди от деянието, с дължими обезщетения от по 300 000 лева за М. М. и Д. Ш., и 200 000 лева за Б.

И., ведно със законните лихви върху отделните главници, от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

С присъдата първоинстанционният съд е приложил чл.59, ал.1 от НК, осъдил е подсъдимия за разноски и такси по реда на чл.189, ал.3 от НПК и се е произнесъл относно веществените доказателства.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва от защитник с оплакване за неправилност, произтичаща от нарушение на материалния закон и несправедливост. Адв. Д. поддържа основание за приложение на закон за полеко наказуемо престъпление по чл.124, ал.1, пр. трето от НК - при данни за умишлено причинена от Я. лека телесна повреда на пострадалия, спрямо наложеното наказание прави оплакване за явната му несправедливост вследствие игнориране на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а по отношение и на трите уважени граждански иска, 1 въззивният жалбоподател претендира недоказаност, въвежда твърдение и за несправедливост. На основание развитите съображения, защитникът прави искане за въззивна намеса - при евентуалните предпоставки по чл.337, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, както и по чл.337, ал.3 от НПК. По реда на чл.320, ал.4 от НПК са изложени допълнителни съображения в полза на искането за изменение на присъдата с приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на наказанието, извън срока по чл.319, ал.1 от НПК обаче са доводите в този процесуален документ за съществени процесуални нарушения по чл.14 от НПК.

В пренията пред апелативната инстанция, представителите на държавното и на частното обвинение имат единомислие за неоснователност на въззивната жалба. Прокурорът от апелативната прокуратура споделя мотивите на Окръжен съд-Шумен относно правната квалификация на деянието, мотивиран от заключенията на съдебно-медицинските експертизи по делото, както и от отговорите на вещите лица, че инициалният удар спрямо пострадалия не може да има самостоятелно значение за причинния процес към тежката ЧМТ. Досежно размера на наказанието, както и на трите уважени граждански иска, становището на прокурора е, че при тяхната индивидуализация е спазен законът, а обхватът на оценката на първоинстанционния съд по всички относими фактически данни за справедливостта, е изчерпателен. Поверениците на гражданските ищци и частни обвинители също считат, че видът на умишлената телесна повреда е категорично изяснен с три експертизи и той не съответства на виждането на защитата да е такъв по чл.130 от НК. Адвокатите П. и С. поддържат висока обществена опасност на деянието – според речите им, подсъдимият е реализирал противоправната си деятелност „… на обществено място, пред хора, очевидно с хулигански мотиви…“ (цит. абз. четири, ВНОХД, л.68 гръб) или поне с цинизъм, спрямо възрастен човек, а поведението му е без повод или по незначителен повод, което обосновава и справедливостта на наказанието от седем години и шест месеца лишаване от свобода. Относно претендираното от защитата приложение на чл.66 от НК при евентуално намаляване на размера на наказанието, поверениците подчертават, че няма основание, т.к. биха се погазили целите на генералната превенция - с отрицателен сигнал към обществото, че можеш да убиеш човек и да не изтърпиш ефективно наказание. Частните обвинители и граждански ищци М. и Ш. също участват с реч в съдебните прения, подкрепяйки съображенията на упълномощените си адвокати.

По съществото на делото защитникът поддържа своята жалба, мотивирайки становище за неправилното приложение на материалния закон с данни от аутопсията на пострадалия, при която не са установени следи от силен удар в лицевата област, което фактическо положение има пряко отношение и към квалификацията на умишлено причинената телесна повреда.

Адв. Д. счита, че една от назначените по делото съдебно-медицински експертизи недопустимо се произнася по правни въпроси – факт, пренебрегнат от окръжния съд, който съд е игнорирал в оценката си и оправдателни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите П., К., Л и чрез веществени доказателства. В пледоарията си адв. Д. обстойно проследява липсата на релевантност на съдебната практика, визирана в мотивите на 2 контролираната инстанция, илюстрирайки по този начин собствената си преценка за необективност на съдебния анализ по приложението на закона. В продължение на обосновката на това основание за неправилност на присъдата, въззивният жалбоподател се позовава на редица решения на ВКС при сходна фактическа постановка с настоящата, от които черпи основание за искането си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК. Адв. Д. засяга и явната несправедливост на наложеното наказание, до която по нейно мнение се е достигнало при едностранна оценка на данните по чл.54 от НК от страна на окръжния съд, и по-конкретно при пренебрегване на показанията на св. Ч. и добрите писмени характеристики за подсъдимия, при неправилно третиране на настъпилата реабилитация, както и при недооценяване поведението на подсъдимия за помощ на пострадалия, съобразно ситуацията и възможностите си. В защитната реч се поддържа недоказана близка връзка между починалия и гражданските ищци М. и Ш., по отношение на размера на уважените три гр. иска се твърди несправедливост.

В правото на лична защита подсъдимият пледира в съгласие със своя упълномощен адвокат, в последната си дума желае присъдата да се измени в съответствие с искането на въззивната жалба.

Настоящият състав на Апелативен съд – Варна, на основание чл.313 и чл.314, ал.1 НПК, след като обсъди доводите за обжалване на присъдата, съображенията на страните и поверениците по съществото на делото, както и събраните доказателства, прие следното:

Настоящият въззивен стадий е втори по ред и е вследствие на решение №425/17.07.2024 година на ВКС, 3н.о., постановено по н.д.№64/2024 година, с което поради съществени процесуални нарушения по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са били отменени решение №149/30.10.2023 година по ВНОХД №286/2023 година на Апелативен съд-Варна и присъда №13/29.06.2023 година по НОХД №205/2023 година на Окръжен съд-Шумен, съответно делото е било върнато за ново разглеждане в първоинстанционния съд с изрични указания по приложението на закона. От хронологията по процесуалния закон, е важно да се уточни, че с отменената присъда по НОХД №205/2023 година, подс. Н. Я. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.124, ал.1, пр.1 от НК и при приложение на чл.54 и чл.58а от НК е бил осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване, както и че в негова тежест са били възложени три граждански иска – от по 300 000 лева за гр. ищци Ш. и М., и 200 000лв за гр. ищец И., ведно със законните лихви върху първите две главници. Тези встъпителни уточнения са необходими на първо място за очертаване на възможностите на въззивната инстанция, която е изправена пред ограничението по чл.335, ал.3 от НПК и на следващо място (доколкото и тук са възможни съображения) във връзка със забраната за влошаване положението на подсъдимия, която с контролираната присъда не е нарушена, защото въззивното обжалване на отменения акт по НОХД №205/2023 година се е развило по съответна жалба на ч. обв. И. за увеличаване на наказанието на подсъдимия.

При спазване на дадените указания по чл.355, ал.1 от НПК, първоинстанционният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в което е развил цялостно доказване досежно обстоятелствата от чл.102 от НПК.

Становището на въззивния състав е, че в това съдебно следствие са събрани 3 всички необходими доказателства за разкриване на обективната истина, което обоснова и отхвърляне на искането на въззивния жалбоподател за назначаване на повторна петорна съдебно-медицинска експертиза.

Оценката на събраните и проверени доказателства очертава следните фактически положения на деянието:

На 27.08.2022 година пострадалият Г. З. заедно със свидетелите Б. И.

(негова фактическа съжителка), М. С. и И А, се намирали в с. Белокопитово, общ. Шумен по повод на местен обществен празник. Дотам пътували с л.а.

„Опел Астра“ с рег. №СА****СА, управляван от З.. На място към компанията се присъединил и св. Симеон К.

Самото мероприятие се провеждало на открито пространство, в близост до автобусна спирка в центъра на селото. Около обяд хората започнали да се разотиват, а жители от местното население започнали почистване и прибиране на масите.

Г. З. заедно с четиримата свидетели също се ориентирали към отпътуване. В един момент, когато пострадалият бил на шофьорското място в л.а. „Опел Астра“, св. М. С. вече била седнала отпред, а св. А – отзад в колата, подс. Н. Я. – консумирал бира по време на празненството и облечен в къси панталони, с бяла шапка и жълти спортни обувки, се приближил до З. с думи, че местните не са длъжни да прибират масите и столовете на софиянци.

Репликата била възприета от свидетелите К и И. – в този момент те се намирали около л.а. „Опел Астра“, после се насочили към автомобила на първия свидетел, с който отпътували от с. Белокопитово. Пострадалият слязъл от колата, хванал масата, около която стояли, попитал подсъдимия къде да я остави и я преместил встрани от автомобила, после пак се върнал на шофьорското място. Подсъдимият реагирал, поставяйки тази маса зад л.а.

„Опел Астра“, с което създал препятствие за необходима маневра назад.

Пострадалият втори път слязъл от колата и дръпнал масата настрани.

В един момент подсъдимият тръгнал в посока към автобусната спирка, продължил движението си по пътното платно към друга група мъже в централната част на населеното място. После се върнал назад към пространството зад автобусната спирка и след около двайсетина секунди отново тръгнал по платното, бутан от св. Л в посока към обществената сграда на селото. От своя страна пострадалият З. последвал подсъдимия с провокативни думи, а св. А се опитвала да го спре (нови фактически положение, приети по реда на чл.316 от НПК). Когато двамата достигнали до около средата на пътното платно, подсъдимият нанесъл един удар с лявата си ръка в областта на лицето на пострадалия. З. паднал върху асфалтираната настилка назад по гръб и останал в безсъзнание. Действието било записано от стационарна камера в с. Белокопитово.

Местни хора се опитали да помогнат на падналия мъж, св. К. сигнализирал на телефон 112, а св. А се обадила на св. И. да се връща. На място пристигнал спешен медицински екип, който транспортирал пострадалия в МБАЛ – Шумен, където въпреки проведените спешни реанимационни и медицински мероприятия, той починал на 04.09.2022 година. При извършената аутопсия не били установени следи от удара в лицето на Г. З., но била намерена находка от тежък мозъчен оток, пряко обусловен от тежка ЧМТ 4 вследствие контузия на главата – две разкъсноконтузни рани в лявата тилна област на главата, подкожен хематом в същата област, линейна фрактура в лява теменна област с ход по лява странична черепна част, голям хематом под твърдата мозъчна обвивка, притискане на лявото мозъчно странично стомахче с изместване на срединната линия. Механизмът на тежката ЧМТ и мозъчния оток е вследствие на падане от собствен ръст и противоудар в подлежаща твърда настилка по механизма „контра-ку“, при данни от аутопсията за вродена аномалия по отношение на дебелината на черепа на пострадалия – потънък от нормите, поради което и удар с по-лека сила можел да доведе до потежки последици.