Решение № 678 от 07.06.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Велико Търново, 07.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110100193 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на *. Излагат се твърдения, че между * и ищеца е сключен Договор за кредитна линия от *, по силата на който на последния е предоставена сумата от 3000 лв. Изтъква се, че поради неизпълнение на задължението на ищеца, кредитът е обявен за предсрочно изискуем и на 21.09.2010г. в полза на банката са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите от 3068,29 лв. - главница, 693,72 лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2009г. до 20.09.2010г. и 34,07 лв. наказателна лихва за периода от 20.09.2009г. до 20.09.2010г. Навеждат се доводи, че за горепосочените вземания спрямо * е образувано изпълнително дело *, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Изтъква се, че в хода на принудителното изпълнение с договор за цесия от 06.12.2013г. вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ответника както и че същите са недължими тъй като след издаване на заповедта за изпълнение е изтекъл предвиденият в чл. 110 от ЗЗД давностен срок. Ищецът твърди, че в Централния кредитен регистър на БНБ е вписан като длъжник на ответника за вземания за главница и лихви в общ размер на 8432 лв., независимо че се е позовал на давността по договора за кредитна линия, което се явява пречка да сключи нов договор за банков кредит.

С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника горепосочените вземания, както и да го осъди да заплати направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на предявения иск. Признава прехвърлянето на вземанията по 1 договора за кредитна линия и липсата на задължение да ги отписва при погасяването им по давност, като отправя искане за постановяване на решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Между ищеца и * е сключен Договор за кредитна линия от *с кредитен лимит от 3000 лв.

Поради неизпълнение на длъжника кредитът е обявен за предсрочно изискуем като в полза на банката на 21.09.2010г. са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по *, за сумите от 3068,29 лв. - главница, 693,72 лв. - договорна лихва за периода от 20.09.2009г. до 20.09.2010г. и 34,07 лв. - наказателна лихва за периода от 20.09.2009г. до 20.09.2010г. По молба на първоначалния кредитор е образувано изпълнително дело *, а с договор за цесия от 06.12.2013г., вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ответника. През есента на 2021г. ищецът кандидатствал за кредит като в хода на проучването установил, че в Централния кредитен регистър на БНБ е вписан като длъжник на ответника за вземания за главница и лихви в общ размер на 8432 лв. по договора за кредитна линия. В резултат на това той подал заявление до * за коригиране на информация в регистъра с оглед погасяване по давност на вземанията. Ответникът отговорил, че информацията е подадена коректно тъй като вземането е дължимо и предложил сключване на споразумение за разсроченото му погасяване. Поради информацията за налични задължения в Централния кредитен регистър на БНБ, искането на ищеца за отпускане на кредит било отказано.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният отрицателен установителен иск е допустим тъй като ищецът има правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че вземанията, които са вписани като дължими от него в Централния кредитен регистър на БНБ, реално са погасени по давност.

Процесните вземания не са установени със съдебно решение, поради което срокът на погасителната давност е пет години за вземането за главница и три години за вземането за лихви. По делото липсват доказателства в хода на образуваното изпълнително дело давността да е прекъсвана съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД като е налице признание на ответника, че не е предприемал действия за принудително изпълнение срещу ищеца. От гореизложеното се достига до извода, че след прехвърляне на вземанията по договора за кредит със сигурност е изтекъл срокът по чл. 110 от ЗЗД. В резултат на това, те са погасени по давност и са недължими, поради което предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1090,32 лв., представляващи направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът не е предприел действия за принудително събиране на погасените по давност вземания, но е оспорил основателността на предявения 2 иск за несъществуването им поради изтекла погасителна давност. Това води до неприложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, смисълът на която е ответникът да не се натоварва с разноски, когато поведението му нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството е оспорил правата на ищеца. Възражението му за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото съответства на размера по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на *, че * с ЕГН: ********** *, не дължи поради погасяване по давност сумата от 8432 лв. /осем хиляди четиристотин тридесет и два лева/, представляваща сбор от задължения за главница и лихви по Договор за кредитна линия от *, сключен с *, прехвърлени с Договор за цесия от 06.12.2013г. на *.

Осъжда *, да заплати на с ЕГН: ********** *, сумата от 1090,32 лв. /хиляда и деветдесет лева и тридесет и две стотинки/, представляващи направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3