Решение № 167 от 18.11.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Ямбол, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. П. М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20242330200618 по описа за 2024 година Производството е образувано по жалба на Ю. И. Т. от гр. Велико Търново против Електронен фиш/ЕФ/ Серия К № **** на ОД на МВР Ямбол, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з., но чрез процесуалния си представител пледира ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен. Навеждат се доводи и в писмени бележки, че техническото средство, което е фиксирало скоростта на движение на л.а. на жалбоподателя не се е намирало на мястото, посочено в ЕФ, навеждат се и съображения за изтекла давност по чл.34, ал.1 от ЗАНН, сочи се също, че в ЕФ не е посочена правилно посоката на движение на автомобила или съществува съмнение, че е измерена скоростта на друго МПС. Претендират се и направените по делото разноски.

Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, но в писмени бележки пледира за потвърждаване на ЕФ като законосъобразен и 1 претендира разноски по делото.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 23.05.2023 г., в 11,31 часа, в Област - Ямбол, в гр. Ямбол, по ул. Граф Игнатиев, до № *** в посока на движение към с.Кукорево, обл. Ямбол, при ограничение до 50 км/ч за населено място, жалбоподателят е управлявал МПС – лек автомобил ”Тойота Ц ХР”, с рег.№ ***** с превишена скорост от 73 км/ч/след задължителното коригиране с - 3 км/ч/. Превишението на скоростта от 23 км/ч е установено с Автоматизирано техническо средство/АТСС/ Трафик Радар TFR1-M № 525/надлежно тарирано и изправно при установяване на скоростта на процесния л.а./, фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС/изготвени са и 4 бр. снимки от клип № 35245, както 1 бр. снимка и на мобилното техническо средство, разположено в полицейски автомобил с рег. № **** на РУ-Ямбол/. Изготвен е и протокол за използване на АТСС.

След проверка на снимките от АТСС и установяване на лицето, което е управлявало МПС на жалбоподателя бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К № **** с приложени към преписката снимки за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, копие на връчен на жалбоподателя на ЕФ Серия К № **** за същото нарушение, влязъл в сила на 09.12.2022 г., като настоящото нарушение е извършено в условията на повторност по обжалвания ЕФ и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП е наложена санкция - административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

На 11.06.2024 г. ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, който на 18.06.2024 г. подал жалба против ЕФ.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото писмени и веществени доказателствени средства/фотоснимки/. От писмените доказателства /ЕФ-ве, протокол за използване на АТСС и протокол за проверката на това средство, както и удостоверение за одобрен тип средство за измерване, справка за връчен ЕФ водач на МПС, както и от изготвените фотоснимки на разположението на уреда с полицейския автомобил, и 4 бр. снимки на извършеното нарушение от клип №35245, прочетени на основание чл.283 от НПК, се установява, че 2 жалбоподателят е управлявал процесното МПС към момента на установяване на административното нарушение.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

От събраните по делото доказателствени материали се установи, че жалбоподателят като физическо лице/ФЛ/ е извършил нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и е следвало да бъде санкциониран, защото при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, в отсъствието на контролен орган и на нарушител , съгласно чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП и то в условията на повторност/ДР §1, ал.2 от ЗАНН и ДР §6, т.33 от ЗДвП/ - за превишаване на скоростта в населено място от 21 км/ч до 30 км/ч нарушителя се наказва с глоба от 100 лв., като ако нарушението е извършено в едногодишен срок/повторно/, както е в случая, глобата се налага в двоен размер – 200 лв. По делото от представените протоколи за използване на техническото средство и неговата изправност е видно, че на процесната дата е било позиционирано мобилното техническо средство и е констатирано визираното превишение на скоростта. Контролното техническо средство е фиксирало скоростта на МПС в населено място, като същото е било включено в режим на контрол от 10.30 часа и е изключено в 12.15 часа. През посочения период без намесата на контролния орган, автоматично са били фиксирани нарушения по чл.21, ал.1 от ЗДвП, сред които е и процесното нарушение на жалбоподателя, собственик на горепосоченото МПС. В случая контролният орган поставя началото и края на работата на техническото средство и не се намесва при установяване на нарушенията на скоростта от водачите на МПС, заснети от радара напълно автоматизирано, без човешка намеса. Така се установява нарушението по същия начин, по който стационарните технически средства за контрол на скоростта фиксират нарушенията. В този случай, съгласно чл.9 и чл.10 от Нар.

№8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата на Министъра на МВР няма извършено нарушение от контролния орган при фиксиране на скоростта на жалбоподателя, дори да е ползвана мобилна система в МПС за контрол на 3 скоростта, защото императивното изискване на закона нарушението да бъде установено без намесата на контролния орган е спазено. Това е видно и от чл.3 на посочената наредба, според който за установените от АТСС нарушения/стационарни и мобилни/ на правилата на движение по пътищата се издават ЕФ-е чрез използване на автоматична информационна система.

Единствените изключения, при което се издава АУАН и НП, при установяване на нарушение с мобилно АТСС са, когато за извършеното нарушение се предвижда и лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки/по аргумент за противното по чл.189, ал.4 от ЗДвП/ и при констатиране на скоростта на нарушителя с мобилно АТСС, когато и нарушителя и мобилното АТТС са в движение/чл.11, ал.2 и ал.3 от Нар.

№8121з-532/12.05.2015г./.

Не бе установено друго лице да е управлявало процесното МПС при констатиране на административното нарушение от АТСС или да е установена скоростта на друго МПС/то щеше да бъде заснето в задната част/, или да е допусната грешка при описанието на административното нарушение, касаеща посоката на движение на л.а. Видно от приложената снимка на полицейския автомобил, 4 бр. снимки на процесното МПС, както и от протокола за използване на АТСС, л.а. на жалбоподателя се е движил към с. Кукорево, обл.

Ямбол, като съдът не приема изводите на процесуалния представител на санкционираното лице, че патрулният автомобил не се е намирал на мястото, посочено в изготвения снимков материал/клип/, т.к. местонахождението на техническото средство се установява и определя към момента на изготвяне на заснемане на нарушителите, още повече, че същото е надлежно тарирано и изправно/съобразно приложените по делото писмени доказателства/, а и координатите, посочени от представителя на жалбоподателя не са същите като тези фиксирани при установяване на нарушението от радара. В този случай, категорично може да се приеме за установено, че именно жалбоподателят е управлявал МПС, с което е нарушен умишлено ЗДвП. Поради това съдът не споделя фактическата и правна аргументация на процесуалния представител на жалбоподателя, че ЕФ не е законосъобразен от процесуална и метериалноправна страна, а разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН се прилага само при изготвяне на АУАН, още повече, че с издаването на ЕФ на материален носител се прекъсва давността и по чл.11 от ЗАНН вр. чл.80, ал.1, т.5 от

НК.

Правилно е санкциониран жалбоподателя с

4 административнонаказателната разпоредба, визирана в ЕФ и законосъобразно е определено наказанието глоба в двоен размер на 200 лв., защото е извършено същото нарушение в едногодишен срок/ влязал в сила ЕФ Серия К № ***на 09.12.2022 г./.

С оглед изложеното, сьдьт приема, че ЕФ е законосъобразно издаден, защото е санкционирано лицето, което е извършило нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, при стриктно спазване на предвидената в закона процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя, поради което ЕФ следва да бъде потвърден. В тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, в с.з. и писмените бележки от процесуалния му представител за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен, защото от доказателствата по делото и съобразно действащото законодателство правилно е бил издаден ЕФ. Безспорно е установено мястото на АТСС, мястото на извършване на нарушението и на МПС, с което е нарушен ЗДвП.

Това е видно и от снимките на МПС, в който се е намирал радара. АТСС е надлежно тарирано, представлява радарен скоростомер/т.1 Радар от Техническата характеристика на АТСС „TFR1-M“/ и за него, макар да са приложими разпоредбите на чл.756 от НСИПМК, е видно, че уредът е в изправност, съгласно приложените документи, с които се установява неговата надлежна настройка за работа. Точно е определена и скоростта на движение на МПС или няма никакво съмнение кога, къде, кой и при каква скорост е извършил административното нарушение, поради което аргументацията на жалбоподателя за незаконосъобразност на ЕФ като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а доводите на процесуалния представител на наказващия орган, изложени в писмените му бележки, за потвърждаване на ЕФ като законосъобразен, уважени.

При този изход на делото на ОД на МВР-Ямбол се дължат претендираните разноски за участието на юрисконсулт в производството, които съдът определя в размер на 80 лв., съгласно разпоредбите на чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПрП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПрП/.

По тези съображения и основание чл.63, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗАНН и чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.37 от ЗПрП вр.

5 чл.27е от НЗПрП, сьдьт

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА ЕФ Серия К № *** на ОД на МВР - Ямбол, с който за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на Ю. И. Т. от гр. Велико Търново, ЕГН:

**********, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 вр. ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200/двеста/лв.

ОСЪЖДА Ю. И. Т., ЕГН: **********, от гр. Велико Търново, ул.

М*М*№ **** да заплати на ОД на МВР-Ямбол разноските по делото в размер на 80/осемдесет/лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6