Определение № 7056 от 24.11.2017, Софийски градски съд

О П Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

Гр. София, 24.11.2017г.

Софийски градски съд,

Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

При участието на секретаря ТАНЯ

ДИМЧЕВА като разгледа т.д.№ 7058 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.

Срещу обявените списъци на приетите вземания на длъжника „Х.е.У.“ АД са постъпили следните възражения:

1/ възражение вх.№131587 от 13.10.2017г. подадено от „К.т.Б.“ АД“ / в несъстоятелност/ срещу обявения в ТР на 06.10.2017г. списък на приетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД.

Молителят твърди, че е предявил вземанията си в посочения размер, като в списъка, неправилно е поставена десетична запетая. Оспорва приемането на част от вземането му под условие, като твърди, че всички изявления за прихващане от длъжника са направени след началната дата на неплатежоспособността и са относително недействителни, поради което претендира в списъка на вземанията да отпадне приемането на неговите вземания под условие. С възражението кредиторът оспорва и вземанията на лицата Я.Т.Т., Г.А.П., Г.М.Л., Н.И.Б. и „В.С.университет – Ч.Х.“, също приети под условие, което е влизане в С. на решението по т.д.№4082/2015г. на СГС,VІ-7 състав, като сочи, че вземанията на тези кредитори произтичат от договори за цесия, но длъжникът „Х.е.У.“ АД не дължи заплащане на цената по договорите за цесия на своите цеденти, тъй като в самите договори и допълнителни споразумения към тях е предвидено прекратително условие, а именно – предявяването на иск за отмяна на прихващанията. Възразява и срещу реда на приетото му вземане за разноски по несъстоятелността, като счита, че не следва да е точка 12 на чл. 722 от ТЗ, а по т.3, на чл. 722 от ТЗ. Кредиторът възразява и срещу приетите вземания на кредитора „Л.П.“ АД общо в размер на 46 833 333,33 лв., които са възникнали по описаните договори за прехвърляне на вземания, като твърди, че въпросните договори са създадени единствено, за да послужат за легитимация в производството по несъстоятелност, като се твърди, че като основание на посочените вземания е посочено, че произтичат от развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и споразумения за признаване на задължения и други неконкретизирани договори, но няма основание да се счита, че същите съществували или били уведомени длъжниците по тях. Твърди, че вземанията, предявени от този кредитор, реално не са съществували, нямало данни да са възникнали валидно и договорите за цесия били нищожни поради невъзможен предмет съгласно чл. 26, ал.2 от ЗЗД.

2/ Възражение вх.№131427 от 13.10.2017г., подадено от „Л.П.“ АД срещу вземанията на „КТБ“ АД по договор за кредит от 28.12.2011г., посочено под №ІІ, т.1.1.2 - разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1 от 25.04.2015-27.07.2017г. в размер на 1 817 423, 25 лева, които представляват прихващанията, оспорени от „КТБ“ АД-в несъстоятелност предмет на т.д. №4082 по описа за 2015г. на СГС ТО, VІ-7 състав. Твърди се, че разделяйки на две части предявената главница, на практика кредиторът признавал извършените прихващания. Възразява срещу вземанията за лихви и неустойки под № ІІ, т.1.5 , 1.6, 1.7, 1.8, 1.9, 1.11, като твърди на първо място, че те са предявени върху цялата главница, а не върху онази част от нея, която би останала след извършеното прихващане, а и вземането за текущи лихви е предявено за срок от пет години преди датата на съдебното решение, като съгласно чл. 111 б.“в“ от ЗЗД съставлява периодично плащане. Възразява срещу вземането по договор за кредит от 26.01.2012г., посочено по под № ІІІ, т.1.1.2 – разлика в размера на главницата и този по т.1.1.1 в размер на 3 513 496 лв., която сума съставлява стойността на извършеното прихващане, което е оспорено от Б.та. Аналогични на горните са и съображенията, с които възразява по вземанията за лихви и неустойки по под № ІІІ, т.1.3,1.4,1.5,1.6, 1.7. По отношение на вземането по договор за кредит от 30.01.2013г., посочено под № ІІІ, т.1.1.2 –разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1, възлизащо на 3 513 496 лв., което също съставлявало стойността на прихващанията, както и срещу вземанията по отношение на лихви и неустойки по същите горепосочени съображения.

3/ Възражение с вх.№136598 от 13.10.2017г., подадено от „С.п.р.м.“ ЕООД, срещу вземанията на „КТБ“ АД-з несъстоятелност към „Х.е.У.“ АДСИЦ. Кредиторът възразява срещу вземанията на „КТБ“ АД по договор за кредит от 28.12.2011г., посочено под №ІІ, т.1.1.2 - разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1 от 25.04.2015-27.07.2017г. в размер на 1 817 423, 25 лева, които представляват прихващанията, оспорени от „КТБ“ АД-в несъстоятелност предмет на т.д. №4082 по описа за 2015г. на СГС ТО, VІ-7 състав. Твърди се, че разделяйки на две части предявената главница, на практика кредиторът признавал извършените прихващания. Възразява срещу вземанията за лихви и неустойки под № ІІ, т.1.5, 1.6, 1.7, 1.8, 1.9, 1.11, като твърди на първо място, че те са предявени върху цялата главница, а не върху онази част от нея, която би останала след извършеното прихващане, т.е. безспорната главница, а и вземането за текущи лихви е предявено за срок от пет години преди датата на съдебното решение, като съгласно чл. 111 б.“в“ от ЗЗД съставлява периодично плащане. Възразява срещу вземането по договор за кредит от 26.01.2012г., посочено по под № ІІІ, т.1.1.2 – разлика в размера на главницата и този по т.1.1.1 в размер на 3 513 496 лв., която сума съставлява стойността на извършеното прихващане, което е оспорено от Б.та. Аналогични на горните са и съображенията, с които възразява по вземанията за лихви и неустойки по под № ІІІ, т.1.3,1.4,1.5,1.6, 1.7. По отношение на вземането по договор за кредит от 30.01.2013г., посочено под № ІІІ, т.1.1.2 –разлика между размера на главницата и размера по т.1.1.1, възлизащо на 6 122 694,02 лв., която също се сочи, че е стойността на прихващанията, както и по вземанията за лихви и неустойки по този договор по същите мотиви.

4/ Възражение с вх.№129437/10.10.2017г. е подадено от „Ю.Б.“ АД срещу списъка в частта, в която не е прието вземане на Б.та за лихви. Кредиторът твърди, че е предявил вземанията си по договор за изпълнение на функцията „Довереник на облигационерите“ от 03.04.2009г. в общ размер на 54 237,10 евро с левова равностойност 106 078,55 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 26.08.2017г. до окончателното й погасяване, но в списъка няма произнасяне или приемане на вземането за лихви, поради което иска допълването му в този смисъл.

По това възражение синдикът е депозирал становище от 18.10.2017г., в което сочи, че е основателно, като пропускът на приемане на лихвата се дължи на това, че има разминаване между молбата за предявяване и приложените към нея справки за вземането, като същото е пропуснато в извлечението от счетоводни книги, което е представено.

5/ Възражение с вх.№129437/10.10.2017г. е подадено от „П. осигурителна К. С.“ АД в качеството му на дружество, управляващо и представляващо при условията на чл. 133, ал.2 от КСО П.пенсионен Ф. С. / ППФ С./, срещу обявения в ТР на 06.10.2017г. списък на приетите от синдика вземания срещу длъжника „Х.е.У.“ АД в частта относно вземането му по ред 5, раздел ІІІ, в т.1.9 – лихвено плащане в размер на 18 443,84 евро за периода от 17.03.2017г. до 26.07.2017г., в частта относно записа на сумата в левова равностойност, който е 33 073,02 лв., а би следвало да е с 3 000 лв. повече, т.е. сумата от 36 073,02 лв. По това възражение синдикът също е дал становище от 18.10.2017г., че възражението е основателно и следва да се допусне поправката.

Постъпила е молба с вх.№144363/30.10.2017г. от кредитора Н.И.Б., която допълнително уточнява, че няма характер на възражение, а само на искане за поправка на фактическа грешка при изписване на номера на делото на нотариалния акт за ипотека и датата на вписването му в Агенцията по вписванията, по която синдикът е депозирал допълнително становище от 10.11.2017г., в което се сочи, че ако се счита, че това е възражение, то е просрочено, но няма пречка да се поправи допусната ЯФГ в списъка, като по отношение на кредитора Н.И.Б. в графата обезпечение е погрешно посочено, че нотариалния акт № 28, е по дело № 37, с вх.№ 5659 от 25.04.2015г., вместо по дело № 19, с дв.вх.№ 5659/19.03.2015г., като следва обезпечението да се чете-акт № 28, І, рег.№456, дело №19, от 19.03.2015г., дв.вх.рег.№5659/19.03.2015г.

Длъжникът

„Х.Е.У.“ АД оспорва възраженията в едната им част чрез назначения особен представител – адв. М. като по всяко от тях излага конкретни доводи в съдебното заседание. По отношение на възражението на „Л.П.“ АД счита, че същото е основателно, тъй като евентуалното отменително решение би имало конститутивно действие и правната промяна ще възникне от влизането му в С., и би следвало тези условни задължения да бъдат неприети такива.

Синдикът

Б.К.К. е депозирал подробно писмено становище от 03.11.2017г. по всички възражения. Счита, че възражението на „КТБ“ АД е частично основателно и следва в списъците да бъдат допуснати следните поправки: 1/ вземането в параграф IV, посочено под №1.1 (като главница в общ размер) сума от 15 124,989, следва да бъде променено по следния начин 15 124 989 (петнадесет милиона сто двадесет и четири хиляди и деветстотин осемдесет и девет лева); вземането в параграф IV, посочено под №1.2 като (вземане за главница присъдена с ИЛ) сума от 375,011, следва да бъде променено по следния начин 375 011 (триста седемдесет и пет хиляди и единадесет лева); вземането в параграф II, посочено под №1.8 като вземане за неустойки върху просрочена главница в размер на 117 197,10 лева следва да бъде променено по следния начин вземане за неустойки върху просрочена лихва в размер на 117 197,10 лева; вземането в параграф II, посочено под №1.7 като вземане за текущи лихви върху просрочена главница за периода от 25.07.2017г. до 27.07.2012г. в размер на 3 476, 95 лева следва да бъде променено като вземане за текущи лихви върху просрочена главница, като периода е от 25.07.2017г. до 27.07.2017г., в размер на 3 476, 95 лева; вземането в параграф III, посочено под №1.3 като вземане за просрочени лихви върху редовна главница за периода от 27.04.2015г. до 27.06.2017г. в размер на 231 322,55 лева, следва да бъде променено по следния начин като вземане за просрочени лихви върху редовна главница, като периода е от 27.04.2015г. до 25.01.2016г., в размер на 231 322,55 лева.

В останалата част счита възражението за неоснователно, като твърди, че е правилно приемането под условие на вземания на „КТБ“ АД в списъка на кредиторите по трите договора за кредит при условие – отмяна на решение № 875 от 11.05.2016г. постановено по т.д. №4082 от 2015г. по описа на СГС -ТО VІ-7 състав. Сочи, че твърденията във възражението, че прихващанията са недействителни, биха били основателни само при отмяна на решението, а делото е все още висящо. Сочи, че по искова молба на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ е образувано и т.д.

№1538/2017г. по описа на СГС ТО, VІ-9 състав, като се претендира прогласяване на същите прихващания за нищожни, но до влизане в С. на уважаващо иска решение, вземанията са под въпрос. Синдикът сочи, че към момента от „КТБ“ АД- като ищец има образувани още три дела срещу „Х.е.у.“ АД, а именно: т.д.№7466 от 2015г. по описа на СГС ТО,VІ-20 състав, т.д.№8270 от 2015г. по описа на СГС ТО,VІ-1 състав, и т.д.№8339 от 2015г. по описа на СГС ТО VI-17 състав, по които са установителни искове в сроковете по чл.415, ал.1 от ГПК от „КТБ“ АД- за установяване на вземания по издадени заповеди за изпълнение въз основа на документи по чл.417 от ГПК, по които издадени изпълнителни листи и вземанията са приети от синдика в размера по изпълнителните листи, като към момента и трите описани по-горе дела са спрени на основание чл.229, ал.1,т.4 от ГПК до приключването на т.д. № 4082 по описа на СГС ТО, VІ -7 състав и т.д.

№4334 по описа на САС ТО 11 състав. В частта относно възражението на „КТБ“ АД срещу приемане на вземанията на Я.Т.Т. ЕГН **********, Г.А.П. ЕГН **********, Г.М.Л.