Решение № 15476 от 13.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15476 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110119991 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца М. Д. М. срещу ответника „Турботракс България“ ООД конститутивни искове за отмяна на уволнението, извършено, извършено със Заповед от 07.03.2024г. на управителя на „Турботракс България“ ООД, поради налагане на дисциплинарно наказание – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност „автомонтьор“ в „Турботракс България“ ООД - чл. 344, ал. 1, т.

2 КТ, осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 за заплащане на сумата от 7338,30 лева, представляваща обезщетение за вредите от оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 08.03.2024г. до 08.09.2024г., както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 221, ал. 2 КТ за сумата 1233,05 лева.

Ищецът М. Д. М. твърди, че между него и ответника е съществувало трудово правоотношение, въз основа на което заемал длъжността „автомонтьор“ в ответното дружество. Поддържа, че със заповед № 207/07.03.2024г. на управителя на „Турботракс България“ ООД трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 КТ. Счита уволнителната заповед за немотивирана и неясна, издадена в нарушение на разпоредбите на КТ. Ищецът твърди, че не е извършил нарушението, за което му е наложено наказание, както и че не му е дадена възможност да даде обяснения и да се защити. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът „Турботракс България“ ООД в срока за отговор по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че е спазил процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, както и че процесната 1 заповед е мотивирана, а по същество, че ищецът е извършил описаните нарушения на трудовата дисциплина, за които му е наложено наказание. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК „Турботракс България“ ООД предявява насрещен иск с правно основание чл. 206, ал. 1 КТ, вр. чл. 203, ал. 1 КТ за осъждане на ищеца да му заплати сумата 1233,05 лева, въз основа на Заповед № 12/02.05.2024г. за реализиране на ограничена имуществена отговорност.

Ответникът по предявения насрещен иск М. Д. М. в срока за отговор излага твърдения за недопустимост на същия, а по същество за неоснователността му с оглед на обстоятелството, че издадената заповед за реализиране имуществената отговорност на работника е след прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните изводи от фактическа и правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ вр. чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 3 КТ има за предмет упражняване на потестативното право на работника/служителя да иска отмяна на наложено дисциплинарно наказание уволнение. Дисциплинарните наказания се налагат, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения. Законът предпоставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя преди връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, издаване на мотивирана заповед, която да е връчена на работника, спазване на преклузивни срокове, като за тях съдът не следи служебно, а извършва проверката на база релевираните от ищеца доводи в тази насока / Решение № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 23 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4553/2015 г., IV г. о., ГК). Не на последно място, съгласно чл. 189, ал. 1 КТ при определяне на съответното на нарушението наказание следва да се съобразяват тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя.

Следователно основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки, чието установяване е в тежест на ответника: дисциплинарното наказание на ищеца да е наложено при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания на закона за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за вмененото му дисциплинарно нарушение, което включва преди налагане на дисциплинарното наказание да е искано обяснение от работника съобразно изискванията на чл. 193 КТ; заповедта да е мотивирана и да съдържа реквизитите по чл. 195, ал. 1 КТ; ищецът да е извършил виновно твърдяното 2 нарушение на трудовата дисциплина, както и наложеното му наказание да е съответно на нарушението.

По делото не е спорно, че между страните е съществувало трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 182 о т 09.05.2023г., по силата на което ищецът е заемал при ответното дружество длъжността „автомонтьор“, с код по НКПД 72312001, както и че същото е прекратено чрез ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.

Видно от представена по делото Заповед № 9 от 07.03.2024г. на управителя на ответното дружество „Турботракс България“ ООД, на ищеца М. Д. М. е наложено дисциплинарно наказание за следните нарушения: 1. Автомобил с шаси 0G451546, рег.

№ РВ 8039 НХ, собственост на АИТ Интернешънъл Транспорт ЕООД е бил в сервиза на 29.02.2024г. за смяна на болтове на колянов вал. Служителят е нарушил технологичните правила за работа, допуснал е груба небрежност по отношение спазването на хигиена, а именно замърсил е маслената вана и е оставил работен парцал върху цедката на маслената помпа. В следствие на тези действия, автомобилът претърпява авария в Румъния; 2. На 06.03.2024г. отново е установено неспазване на техническите и технологичните правила за работа. Автомобил с шаси 0G198101, per.

СО 6993 ВТ, собственост на Лагермакс Лоджистик България ЕООД е бил в сервиза за обслужване по предписание на завода производител, включващо и общ преглед на автомобила. При издаване на автомобила от автомонтьора, приемникът Кирил Мекушин е установил износени накладки и е върнал автомобила за доотремонтиране.

Обслужването е изисквало смяна на датчик за налягане на гориво. При монтажа датчикът е бил механично увреден, което е довело до нанесена материална загуба; 3.

Установени са и системни закъснения за работа, за които са правени устни забележки.

В конкретния случай твърденията на ищеца за незаконност на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, са свързани със следните нарушения на формалната процедура по налагане на процесното наказание, а именно, че процесната заповед за налагане на наказанието съдържа неправилно цифрово отразяване на правното основание на твърдяното нарушение, дало основание за налагане на най – тежкото наказание, че същата не е подписана от работника – ищец, неспазване на процедурата по чл. 193 КТ – доколкото не са му изискани обяснения от страната упражняваща дисциплинарна власт, както и че атакуваният акт е бланкетен и съдържа противоречия в изложената фактическа обстановка, поради което не отговаря на изискването за мотивираност по чл. 195, ал. 1 КТ.

Във връзка с релевираното оспорване на подписа положен за работник в 3 уволнителната заповед е открито производство по реда на чл.193 ГПК, съответно е прието заключение по съдебно-графическа експертиза. От заключението на вещото лице, преценено от настоящия състав по реда на чл.202 ГПК като обективно, обосновано и компетентно изготвено се установява, че подписът положен за работник/служител на оспорената Заповед № 9/07.03.2024г. е изпълнен от М. Д. М..

Този извод е обоснован от извършените изследвания на оспорения подпис и сравнителния материал – в документи представени по делото /копие на трудов договор, пълномощо, договор за правна защита и съдействие/, както и документи изготвени във връзка с издадено съдебно удостоверение – заявления за подаване на документи за самоличност на български гражданин. Вещото лице е използвало при сравнителното графическо изследване качествено-описателния метод за установяване особеностите на писмено двигателните навици на пишещия, увеличителни прибори и специализирана криминалистическа техника, в т.ч. и аналитико-сравнително изследване, проведено чрез изследване и сравняване по общи и частни признаци на почеркът, отразен в подписа – обект и сравнителните образци. В заключението в отразено, че не се наблюдават признаци за предварителна подготовка и техническа подправка. Направени са изводи, че констатираните съвпадения в общите и частни графически признаци са характерни, устойчиви и достатъчни като съвкупност за достигане до извода, че подписът – обект на експертизата е изпълнен именно от ищеца М. М.. Предвид изложеното, съдът намира доводите на ищеца за незаконосъобразност на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, поради неподписването о т страна на ищеца за опровергани от събрания доказателствен материал, съответно и неоснователни.

Вторият довод за незаконосъобразност на уволнението касае твърдението за разминаване на цифровото изписване на правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение и действителната воля на работодателя, които настоящата инстанция намира за неоснователни, а аргументите за това са следните:

Съгласно цитираната от ищеца практика на ВКС (РЕШЕНИЕ № 99 ОТ 05.04.2011 Г. ПО ГР. Д. № 380/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС) основание за прекратяване на трудовото правоотношение са фактите и обстоятелствата, които пораждат съответното право за работодателя или за работника. Когато работодателят издава заповедта за уволнение той посочва в нея фактите и обстоятелствата, от които произтича правото му и съответния текст на закона, който го урежда. Не е изключено работодателят да направи грешка при правната квалификация и посочи погрешен или дори несъществуващ текст на закона. Това не опорочава заповедта за уволнение, тъй като съдът не е обвързан от сочената от страните правна квалификация, а е длъжен сам служебно да определи вярната правна квалификация на спорното материално право, предмет на делото. Съдът не може да прекрати трудовото правоотношение на основание факти и обстоятелства, които не са посочени в заповедта за уволнение или 4 друг документ, известен на работника, към който тя препраща, но може да признае уволнението за законно, ако твърдените факти пораждат право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение и правото е упражнено надлежно.

В настоящия случай от представените писмени доказателства се установява, че в Заповед № 207/07.03.2024г., с която на основание чл. 330, ал. 2 , т.6 КТ се прекратява трудовото правоотношение, поради извършени нарушения на трудовата дисциплина, е цитирана разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 6 КТ (участие в хазартни игри чрез телекомуникационни средства на предприятието), като същевременно ясно е посочено - дисциплинарно уволнение поради други тежки нарушения на трудовата дисциплина – неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, т.е. е налице допусната фактическа грешка, която не е от естество да опорочи процедурата. Следва да се посочи и че с тази заповед само се констатира прекратяването на трудовия договор, съответно същата не се обхваща от предметния обхват на проверка на иска по чл. 344, ал. 1, т.1 КТ, а на такава подлежи процесната Заповед № 9/07.03.2024г., с която е наложено наказание и законосъобразността на същото. В настоящия случай в Заповед № 9/07.03.2024г. твърдяните нарушения са индивидуализирани, както чрез словесното им описание, така и чрез съответстващия законов текст – чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ.

Ищецът твърди незаконност на заповедта за наказването му поради неспазване на изискванията за мотивирането й с ясно описание на нарушението, и за изслушване на работника преди налагане на дисциплинарното наказание по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, тъй като не са му изискани обяснения.