Решение № 1539 от 10.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1539

Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - III Състав, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20257180702925 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на И. Н. З., с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], депозирана чрез адвокат А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-2173811/19.11.2025г. на старши полицай към СДВР РУ 03, СДВР, с която на основание чл.171 т.1, б. б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена на И. Н. З., с [ЕГН], принудителна административна мярка-временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна като излага съображения в тази посока. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата като претендира отмяната на оспорения акт и разноски по делото.

Ответникът по жалбата, в писмено становище, намира жалбата за неоснователна и иска обжалваната заповед да се остави в сила. Прави възражение относно прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в срок, следователно е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:

Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактите, описани в издадената заповед, е на административния орган, като доказването следва бъде пълно и главно. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което принудителни административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон. Фактическото основание за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е управлението на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Разпоредбата не изисква кумулативното наличие на двете хипотези, поради което осъществяването на която и да е от тях обосновава съставомерност на деянието и дава възможност за прилагане на ПАМ.

В настоящия казус Съдът установи основният релевантен за спора факт – водачът управлява МПС и отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества.

В този аспект е несъмнено наличието на материалноправната предпоставка, правопораждаща възможността за прилагане на процесната ПАМ. Конкретните факти, субсумиращи се в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП са установени с АУАН № GА №4721815/19.11.2025г., съставен от компетентни длъжностни лица, подписан от жалбоподателя без възражения, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Описаните в него обстоятелства не се обориха от жалбоподателя, тъй като същият не ангажира доказателства, доказващи неговите оплаквания.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, Съдът намира, че е упражнена от органа правомерна властническа компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата.

След като водачът на МПС отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство – Дръг тест 5000 с номер ARRM-040 и му е издаден талон за медицинско изследване с номер 314628 за ВМА, но същият не се е явил в болничното заведение в определения времеви диапазон, то е осъществена предпоставката за съставомерност на деянието, което дава възможност за прилагане на ПАМ. Оплакванията, че полицейските служители устно са убеждавали Зайцев да признае за употребата на наркотични вещества остават голословни. Съдът намира, че тези твърдения са с оглед защитната теза на жалбоподателя, но е необходимо да се посочи изрично, че каквито и да са признанията на проверяваното лице те са ирелевантни, тъй като проверката за употребата на наркотични вещества следва да се извърши с техническо средство или с тест, с изследване с доказателствен анализатор или да се дадат биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване както повелява нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетите по делото оправомощителна Заповед №513з-12086/14.10.2025г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни основания.

Административният орган изчерпателно е описал допуснатото от жалбоподателя нарушение. В титулната част на заповедта е посочена, че същата се издава по реда на чл. 171 т.1, б. „б“ от ЗДвП.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Процесната заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.

Следва да се посочи, че в конкретния казус основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание.

По изложените съображения, следва да се приеме, че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба, като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 102.26 евро /сто и две евро и 26 евроцента/.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, трети състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Н. З., с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-2173811/19.11.2025г. на старши полицай към СДВР РУ 03, СДВР.

ОСЪЖДА И. Н. З., с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], да заплати в полза на Столична дирекция на вътрешните работи сумата в размер на 102.26 евро /сто и две евро и 26 евроцента/.

Решението е окончателно.

Съдия: