Акт № 2069 от 30.05.2013, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение № 395

Номер

395

Година

14.7.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

07.14

Година

2011

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Цветелина Цонева дело номер

20114100500736 по описа за

2011 година

Производството пред настоящата инстанция е образувано по постъпила въззивна частна жалба на С. В. И.. Обжалва се Определение № 1157/20.04.2011г. по описа на ГОРС, в частта в която на основание чл. 78, ал.2 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ищеца пред първа инстанция в размер на . лв.

В жалбата се излагат съображения, че е налице признаване на иска от страна на ответника по исковата молба, инкорпорирано в писмена молба пред първа инстанция, като неправилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Излагат се доводи, че доколкото районният съд се е произнесъл в решението си за дължимите разноски, незаконосъобразно с определение № 1157 от 20.04.2011г. е отменил решението си в частта за постановените разноски.

В срока за отговор ответникът не е взел становище по подадената въззивна жалба.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа подадената жалба , намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законноустановения за това срок и при спазване изискванията за редовност, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Исковата молба пред първа инстанция е била предявена по реда на чл.422 ГПК от „ТИ БИ АЙ К.” Е. със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от изпълнителен директор В. Г. срещу С. В. И..Производството е започнало след като по реда на чл. 415 ГПК в заповедно производство е постъпило възражение от длъжницата И. срещу издадената заповед. Към исковата молба ищецът е приложил списък с разноските по чл. 80 ГПК. В предоставения на ответника едномесечен срок за отговор, С. И. признава исковата претенция, посочва, че не е дала повод за завеждане на делото и не отрича законовото си задължение, като моли да бъде освободена от направените по делото разноски по реда на чл. 78, ал.2 ГПК. В съдебното заседание ответника С. И. не се е явила. С решение № 131 от 08.03.2011г. на ГОРС по същото дело на основание чл. 78 ал.1 ГПК ответника е осъден да заплати на ищцовата страна, сторените от последния разноски в съдебното производство в размер на 125 лева. От ищеца е постъпила молба за допълване на съдебно решение, с която последният моли да бъдат уважени претенциите за разноски, така както са обективирани в представения списък за разноски по чл. 80 ГПК. В предоставения срок за отговор по тази молба е постъпило възражение от ответника С. И., с което последната моли да бъде потвърдено съдебното решение по отношение на присъдените разноски, като счита че не е налице хипотезата на чл. 250, ал.3 ГПК. С определение № 1157 от 20.04.2011г. съдът се е произнесъл по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Съдът е изложил подробни съображения относно основателността на претендирания размер за юрисконулстско възнаграждение в приложения към исковата молба списък по чл.80, ал.1 ГПК. В тази връзка е допуснал изменение на решение № 131/08.03.2011г. по гр. дело № 101/ 2011г. в частта относно разноските, като е осъдил С. В. И. да заплати на ищцовото дружество 481. 84 лв. разноски по гр. дело № 101/2011г по описа на ГОРС. Срещу посоченото определение е постъпила частна жалба с изложени съображения, посочени по- горе.

С оглед на горната изложена фактическа обстановка са налице следните правни изводи.

Отговорността за разноски е изградена най-общо върху идеята за неоснователно предизвикване на делото. Затова разноските се присъждат върху ответника, когато искът бъде уважен, т.е. делото е предизвикато основателно, и върху ищеца - когато искът бъде отхвърлен. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и, ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. По аргумент от противното ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той следва да понесе направените от ищеца разноски. В настоящият случай с поведението на жалбоподателката за неизпълнение на задълженията си по договор за потребителски К. е дала повод за образуване на заповедно производство. В последствие с постъпило възражение по реда на чл. 415 ГПК и същата е иницирала съдебно исково производство по реда на чл. 422 ГПК. Фактът, че дължимото задължение не е изплатено е накарал ищцовото дружество да депозира заявление, а в последствие и искова молба за завеждане на съдебно производство. Тоест неизпълнение на договорното задължение на ответника е дало повод за образуване на дело, а от там правилно районният съд е приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, като е санкционирал ответника да поеме направените от ищеца разноски в размер, описан в приложения списък по чл. 80 ГПК. По отношение на присъдения размер за юрисконсултско възнаграждение, следва да се има предвид, че претендирания размер от процесуалният представител на ищцовото дружество е законосъобразен. Същият е съобразен с разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В алинея 5 на чл. 78 ГПК е посочено не по малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, като посочения от процесуалния представител на ищеца размер е съобразен с изискванията на чл.36 от Закона за адвокатурата. Ето защо е напълно основателна претенцията на ищцовето дружество за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер.

Настоящата инстанция счита, че не са налице и процесуÓлни нарушения от първостепенният съд при приложение на разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК. Налице са били всички законови изисквания- депозирана е молба от ищцовото дружество за допълване на първостепенното решение в частта за разноските в законоопределения срок. Налице са били и предпоставките за изменение на решението от районният съд, доколкото в решението разноските за юрисконулстко възнаграждение не са били определени правилно.

С оглед обжалваемият интерес, предмет на частната жалба и съгласно чл. 278 ал. 4вр. чл. 280, ал.2 ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Предвид горното първоинстанционното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, поради което ВТОС О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1157/20.04.2011г на Горнооряховски районен съд по гр.д.№101/2011г. като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Определение

2

B4540EB842AC81F5C22578CD002FF43A