Решение № 220 от 17.11.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Русе, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Радославова

Членове:

Мирослав Йорданов

Велизар Т. Бойчев при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора Е. Д. Г. като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно административно наказателно дело № 20244500601051 по описа за 2024 година

С решение № 438 от 11.09.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 831/2024 г. по описа на Районен съд – Русе, съдът е признал обвиняемата Е. Н. А., за виновна в това, че на 05.02.2019 г. в гр. Русе, в качеството си на у. и п. търговско дружество – „Б.М.П.“ ЕООД, изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 2 от Търговския закон, тъй като не е изпълнило изискуеми публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, в общ размер на 21 324,62 лева, представляващи данък върху доходите от трудови и приравнени правоотношения в размер на 2 014,62 лева, осигурителни вноски за ДОО в размер на 12 060,52 лева, здравноосигурителни вноски в размер на 4 775,45 лева и осигурителни вноски за ДЗПО – универсален фонд, в размер на 2 474,03 лева, установени с декларации образец № 6 за периода от 01.10.2018 г. до 30.11.2018 г., и в 30дневен срок от спиране на плащанията не е поискала от Окръжен съд – Русе да открие производство по несъстоятелност. Поради което и на основание чл.

227б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, във връзка с чл. 78а, ал. 1 от НК, съдът е освободил обвиняемата от наказателна отговорност, като е наложил административно 1 наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.

Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил Е. Н. А., на основание чл. 189, ал. 3 НПК, да заплати по сметка на ОД на МВР – Русе сумата от 1 381,89 лева, представляваща разноски по досъдебното производство.

Недоволна от постановеното решение е останала обвиняемата Е. Н. А., която го е обжалвала в законния срок. В жалбата се излагат доводи, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 348, ал. 1, т.

1 от НПК, поради което се прави искане въззивният съд да извърши цялостна проверка на решението на Районен съд – Русе и след като се убеди в неговата незаконосъобразност, да го отмени и постанови ново решение, с което жалбоподателката да бъде оправдана по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от обвиняемата и нейния защитник, които развиват идентични съображения с изложените в нея, като поддържат тезата, че деянието е несъставомерно, и молят Окръжният съд да признае Е. А. за невиновна в извършването на престъплението по чл. 227б НК. Посочва се, че макар формално да е налице обективен елемент от състава, липсва субективната възможност и реална власт обвиняемата да изпълни процесните задължения, които са били в изключителната компетентност и под контрола на други лица.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, като посочва, че от доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че е осъществен съставът на престъплението, тъй като в качеството си на у. на дружеството обвиняемата е била длъжна да предприеме необходимите действия за заявяване на настъпилата неплатежоспособност пред съда, но не е сторила това в законоустановения срок. Счита, че правилно е приложена разпоредбата на чл. 78а НК, като е наложено минималното административно наказание „глоба“.

Като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена от надлежна страна в законоустановения срок, а разгледана по същество е неоснователна.

2

Настоящият състав намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена, подробно описана в мотивите към решението. Тя напълно кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са анализирани от първоинстанционния съд, поради което няма да я преповтаря.

От представените по делото документи – включително декларации и образци на подпис, приложени към регистрацията на дружеството в Търговския регистър – се установява по несъмнен начин, че обвиняемата Е. А. е била у. и п. „Б.М.П.“ ЕООД. В това й качество, в нейно лице е възникнало законното задължение да предприеме необходимите действия по плащане на публичните задължения на дружеството и, при наличие на неплатежоспособност, да поиска откриване на производство по несъстоятелност в законоустановения срок.

Въпреки че поела ангажимент за частично погасяване на задължението по направената отсрочка, А. не предприела необходимото, да бъде внесена сумата от 16 620,85 лв., нито подала молба до Окръжен съд – Русе за откриване на производство по несъстоятелност на „Б.М.П.“ ЕООД.

Публичноправните задължения на дружеството продължили да нарастват, а обвиняемата не изпълнявала постигнатата договорка с публичния изпълнител.

Фактът, че именно тя е поела задължение пред публичния изпълнител за изготвяне на план за погасяване на дължимите суми, обективно доказва, че А. е съзнавала наличието на парични задължения на дружеството, както и невъзможността те да бъдат погасени в обичайния ход на търговската дейност.

С това си поведение тя е демонстрирала активно упражняване на правомощията си ато у., включително по отношение на вземането на решения, касаещи изпълнението на задълженията към държавата.

С това свое поведение подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл. 227б, ал. 2 от НК, тъй като, въпреки че е знаела за настъпилата неплатежоспособност и за образуваното изпълнително производство, не е изпълнила вмененото по закон задължение да сезира съда за откриване на производство по несъстоятелност, с което е възпрепятствала навременното му провеждане и защита на интересите на кредиторите.

От субективна страна деянието е извършено от обвиняемата с 3 пряк умисъл. Тя е знаела за задълженията на представляваното от нея търговско дружество, знаела е, че не извършва плащания. Била е наясно, че дружеството не притежава парични средства и друго имущество, с които да погаси тези си задължения, знаела е за задължението си по чл. 626, ал. 2 вр. ал. от ТЗ и че следва да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност пред съда. Въпреки това, с ясното съзнание за противоправоността и общественоопасния характер на бездействието си, не е поискала от компетентния съд да открие производство по несъстоятелност, в законоопределения 30-дневен срок от спиране на плащанията.

Възражението на защитата, че не е осъществен субективният елемент на деянието, тъй като обвиняемата не е имала възможност да изпълни задължението да поиска откриване на производство по несъстоятелност в 30дневен срок от изпадането на дружеството в неплатежоспособност, поради това че тези действия са се намирали в сферата на правомощията и контрола на други лица, визирайки реалния собственик на дружеството, се явява неоснователно.

От доказателствата по делото е видно, че А. е била надлежно уведомена от публичния изпълнител за наличието на публични задължения и за образуваното изпълнително производство, а самата тя е провела среща с органа на НАП и е поела конкретен ангажимент за тяхното погасяване. Тези факти безспорно сочат, че подсъдимата е имала ясно съзнание за задължението си да предприеме действия по чл. 626, ал. 1 от ТЗ. Ето защо първоинстанционният съд правилно е приел, че от субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, като обвиняемата е съзнавала и целяла неизпълнението на законовото си задължение.

За извършеното от обвиняемата престъпление по чл. 227б, ал. 2, във вр.

1 от НК законосъобразно и правилно районният съд е приложил материалния закон, като във връзка с чл. 78а от НК е освободил същата от наказателна отговорност, като й е наложил административно наказание.

При индивидуализация на наказанието, предвидено в чл. 227б, ал. 2 от НК първоинстанционният съдът законосъобразно е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

При наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства, наказанието следва да се определи към минималния размер глоба, предвидена в чл. 78а от 4

НК, поради което въззивният съд намира, че наложената глоба в размер на 1000 лв. съответства на целите на наказанието, както и на степента на обществената опасност на деянието и дееца.

При служебната проверка не се установиха процесуални нарушения на досъдебното производство и в съдебната фаза на процеса, поради което атакуваната присъда, като правилно и законосъобразно следва да се потвърди изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, Русенски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 438 от 11.09.2024 г. по НАХД № 831/2024 г. по описа на Районен съд - Русе.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5