Определение № 2829 от 19.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2829 гр. Варна, 19.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Мирела Огн. Кацарска мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20233100501459 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на И. К. З. против Определение № 5695/11.05.2023 г. по гр.дело № 5500/2022 г. по описа на ВРС, XXX състав, с което е оставена без уважение молба с вх. № 19784/15.03.2023 г./наименована въззивна жалба и уточнена с молба от 05.04.2023 г./ с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 450/13.02.2023 г. в частта за разноските.

Навеждат се твърдения, че първоинстанционния съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като не са налице предпоставки на същата.

Отправя се искане за отмяна на горното определение и постановяване на друго, с което в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски.

Ответникът К. Ж. К. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба и се отправя искане за оставянето й без уважение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, съдът съобрази следното:

Производството по гр.д. № 5500/2022 г. по описа на ВРС, XXX състав е образувано по иск на И. К. З. против К. Ж. К. с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответницата сумата от 500 лева по изп.д. № 20183110401034 по описа на ДСИ при СИС – Варна, представляваща разноски по НЧХД № 2436/2016 г. по описа на ВРС, XLV състав, за които е издаден изп. лист № 1105/21.12.2017 г.

Исковата молба е връчена за отговор на К. Ж. К. на 29.06.2022 г. Последното депозира в срок отговор на 21.07.2022 г., с който признава предявения иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

С Решение № 450/13.02.2023 г. се уважава иска с правно основание чл. 439 от ГПК, като е приложена разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Видно от изп.д. № 20183110401034 по описа на ДСИ при СИС – Варна, същото е образувано на 16.02.2018 г. по молба на К. Ж. К. против И. К. З. въз основа на издаден в 1 нейна полза изп. лист № 1105/21.12.2017 г. по НЧХД № 2436/2016 г. по описа на ВРС, XLV състав за сумата от 500 лева, представляваща направените по делото разноски.

На длъжника е връчена ПДИ на 22.02.2018 г. На същата дата последният депозира молба до ДСИ, с която го уведомява, че на 19.02.2018 г. е заплатил запорираната сума по изп.д. № 910/2016 г. по описа на ЧСИ, с рег. № 808 на КЧСИ, с район на действие ВОС, с което счита, че дългът му е изцяло погасен и отправя искане ДСИ да прекрати изп. дело.

С молба от 07.03.2018 г. до ДСИ взискателката изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като доброволното изпълнение е след датата на образуване на изп.д., поради което й се дължат разноски от длъжника, които не са заплатени.

С Постановление от 16.03.2018 г. ДСИ определя разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателката в размер на 200 лева за образуване на изп. дело.

Горното не е обжалвано по реда на чл. 435 от ГПК.

Настоящият състав намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

Отговорността за разноските е обусловена от защитата на материалното субективно право, предмет на делото. Ето защо, тя е функция от изхода на спора относно предмета на делото – спорното материално право. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК въвежда изключение от този принцип само, ако са налице две предпоставки: с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото и същият е признал иска. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че посочените две предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК не са кумулативно осъществени, за да е налице фактическия състав на чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Ответницата по иска не само, че е направила признание на иска с правно основание чл. 439 от ГПК, но и с поведението си не е станала причина за завеждане на делото. Същата е депозирала молба за образуване на изп.д. № 20183110401034 по описа на ДСИ при СИС – Варна на 16.02.2018 г., като длъжникът погасява на 19.02.2018 г. вземането по изп. лист в размер на 500 лева след узнаване за извършен запор върху негова банкова сметка - след образуване на изп.дело. Плащането обаче е извършено по друго изп.д. по сметка на друг ЧСИ. Т.е. изп.д. № 20183110401034 не е образувано без основание и по него са направени разноски от страна на взискателката, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, съобразно необжалваното Постановление от 16.03.2018 г. на ДСИ. Няма данни задължението за разноски по изп. дело да е погасено от длъжника към датата на предявяване на иска с правно основание чл. 439 от ГПК в съда – 29.04.2022 г.

Още повече, че пред ДСИ К. не изразява становище, че сумата от 500 лева по изп.лист № 1105/21.12.2017 г. по НЧХД № 2436/2016 г. по описа на ВРС, X LV състав продължава да й се дължи, а претендира единствено, че по изп. дело са налице несъбрани необходими разноски, които тя е направила във връзка с образуването му. Взискателката не оспорва погасяване на главницата, която е събрана в рамките на образуваното вече принудително изпълнение. Т.е последната не е станала причина за завеждане на процесното съдебно производство.

С оглед изложеното обжалваното Определение № 5695/11.05.2023 г. по гр.дело № 5500/2022 г. по описа на ВРС, XXX състав се явява правилно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

Съгласно трайната съдебна практика производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. Произнасянето на съда е по искане на страна за изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не се дължат, тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита, поради което не следва да се допуска акумулиране на нови задължения за разноски в процеса. Ето защо и доколкото обжалваното определение, което е предмет на 2 разглеждане по настоящото дело, е постановено в производство по чл. 248 от ГПК, разноски в производството по определяне на разноски по делото, не се дължат.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5695/11.05.2023 г. по гр.дело № 5500/2022 г. по описа на ВРС, XXX състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3