Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1692 от 11.10.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 1589/2022
Вид
Решение № 1692
Подписан
11.10.2022
Състав
ТАТЯНА ИВАНОВА ПЕТРОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26 · Закон за закрила на детето
  • чл. 114, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114 ал. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 120, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 4, ал. 3, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 50, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 50, ал. 6 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 50, ал. 7 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 51 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 53 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 53, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54к · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 6, ал. 8 · Кодекс за социално осигуряване
  • § 1, ал. 1, т. 3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 163, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 163, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 163, ал. 7 · Кодекс на труда
  • чл. 163, ал. 8 · Кодекс на труда
  • чл. 164, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 164, ал. 3 · Кодекс на труда
  • чл. 29, ал. 1 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
  • чл. 29, ал. 5 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
  • чл. 4 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
  • чл. 4, т. 3 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване
  • чл. 9 · Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1692 гр. Пловдив, 11 октомври 2022 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1589 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Дял трети,

Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е във връзка с Решение № 5711/13.06.2022 г., постановено по административно дело № 492/2022 г. по описа на Върховен административен съд, Шесто отделение, с което е отменено Решение № 2046 от

01.11.2021 г., постановено по адм. дело № 2231 по описа за 2021 г. на Административен съд – Пловдив и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен съд изложени в отменителното решение, Пловдивският административен съд намери за установено следното от фактическа и правна страна:

3. Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производството e оспореното от Н.М.Е., ЕГН ********** с адрес ***, Решение № 2153-15-259/28.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр.

Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на Е. срещу Разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив, а посоченото разпореждане е потвърдено.

Навеждат се навеждат доводи за незаконосъобразност и се иска отмяна на оспорения административен акт. В тази връзка жалбоподателката счита, че сумите са добросъвестно получени и не следва да се иска тяхното възстановяване. Претендират се сторените по делото разноски.

4. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Подробни съображения в тази насока се излагат в писмена защита, приложена по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. По допустимостта:

5. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

6. С Разпореждане № РВ-3-15-00918734/13.05.2021 г. на

Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ гр. Пловдив, издадено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, е постановено Н.М.Е. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за отглеждане на малко дете за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. в размер на 5415.89 лв., от които 5159.60 лв. главница и 256.29 лв. законна лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на процесното разпореждане (13.05.2021 г.).

7.

Последното е оспорено от Е. пред Директора на ТП на НОИ – Пловдив, който с Решение № 2153-15-259/28.07.2021 г. е отхвърлил жалбата му.

За да постанови този резултат, решаващият орган е приел следното от фактическа и правна страна:

Съгласно данни от ПП „ПОПДОО“ и справка за постъпили данни в ИСЕОДД за Н.М.Е. *** е представено удостоверение приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО с вх. № Р 14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. от осигурител "м+в Медиа Нетуъркс" ЕООД, ЕИК *********. Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал. 7 от КСО е за периода от 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г. включително и е изплатено за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. включително.

Съгласно декларираните данни в удостоверението, Н.М.Е., в качеството му на баща на детето А.Н.Е., ползва отпуск по чл. 163, ал. 7 от КТ, по чл. 163, ал. 1 от КТ и по чл. 163, ал. 8 от КТ и ще получава паричното обезщетение по чл. 53 от КСО при определени обстоятелства, изрично посочени в декларацията, а именно че има необходимия 12-месечен осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство по безсрочно правоотношение, че детето А.Н.Е. не е дадено за осиновяване, не е настанено в детско заведение, включително детска ясла, не се отглежда от лице, наето по програми за подкрепа на майчинството, не е настанено за отглеждане в семейство на роднини или близки или в приемно семейство по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, както и че правоотношението/осигуряването на майката не е прекратено.

Позовавайки се на разпоредбата на чл.

53, ал. 1 (според която след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО) и ал. 2 (според която, когато допълнителният платен отпуск за отглеждането на детето вместо от майката се ползва от бащата или от лицето, което е поело отглеждането на детето (т.е. от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ), се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със ЗБДОО) от КСО, ответният административен орган е приел, че майката е правоимащото лице с право на отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда. Отпускът на лицата по чл. 163, ал. 3 от КТ, в случая на бащата, е производен от правото на отпуск на майката. Бащата Н.М.Е. може да ползва отпуск за отглеждане на малко дете само, ако майката на детето има право на такъв.

Посочено е, че съгласно чл. 46, ал. 7, т. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), отпускът по чл. 164 се прекратява и когато трудовото правоотношение/осигуряването на майката, която е дала съгласие отпускът да бъде ползван от някое от лицата по чл. 164, ал. 3 от КТ, се прекрати.

От 08.09.2020 г. до 16.03.2021 г. Е., в качеството си на баща на детето А.Н.Е., е ползвал отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда, съгласно Заповед № 1 от 08.09.2020 г. за разрешения от работодателя отпуск.

На 22.04.2020 г. със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/22.04.2020 г. осигурителят е представил удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 6 от КСО от 10.03.2020 г.

Със справка вх. № Р14-15-000-00-**********/08.09.2020 г. осигурителят е представил удостоверение - приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО с посочена дата на изплащане на обезщетението по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО от 08.09.2020 г.

На 15.09.2020 г. с вх. №

Р14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. осигурителят е подал заличаване на подаденото заявление/декларация за изплащането на парично обезщетение по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО, считано от 08.09.20209 г. На същата дата със справка вх.

№ Р14-15-000-00-**********/15.09.2020 г. е представено удостоверение приложение № 10 към чл. 9 от НПОПДОО за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 50, ал.7 от КСО, считано от 08.09.2020 г.

Установено е по данни от информационната система на НОИ и Регистъра на осигурителите и самоосигуряващите се лица, че майката А.М.Е., ЕГН ********** се е осигурявала като самоосигуряващо се лице, за периодите от 01.08.2007 г. до 01.11.2011 г. и от 01.03.2012 г., като собственик "БЮТИ ТРЕЙДИНГ" ЕООД с ЕИК *********. Към момента няма прекъсване на дейността.

Установено е също така, че съгласно регистър "Приход" за А.М.Е. липсват внесени осигурителни вноски за фонд ДОО за периода от м.01.2018 г. до м.12.2020 г. включително, а съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.

Тези съображения са дали основание на ответния административен орган да обоснове извода си, че Н.М.Е. няма право на отпуск по чл. 164, ал. 3 от КТ, както и на парично обезщетение по чл. 53 от КСО за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г. включително. Следователно паричното обезщетение в размер на 5159,60 лв., изплатено неправомерно (в нарушение на чл.

53, ал. 2 от КСО) от ТП на НОИ - Пловдив за посочения период, следва да бъде възстановено от Н.М.Е., тъй като същият го е получил недобросъвестно.

ІV. За правото:

8. Оспореният административен акт –

Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения 114, ал. 3 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – гр. Пловдив.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че Решение № 2153-15-259/28.07.2021 г. е подписано със запетая не от органа сочен като негов издател, но това обстоятелство не променя крайния извод, че същото е издадено от материално компетентен орган. В тази насока по делото са ангажирани доказателства, че оспореният административен акт е издаден от името на Директор ТП на НОИ - Пловдив и е подписано от лицето Р.П.на длъжност Началник отдел „Административен“ в ТП на НОИ– Пловдив, поради обстоятелството, че титулярят - Р.Д.е в платен годишен отпуск за периода 23.07.2021 г. - 30.07.2021 г. /така писмени доказателства на лист 32 по делото/, поради което последната е била замествана при осъществяване на възложените и от закона функции, а в случая при осъществяване на компетентността й по чл. 117 КСО, от друг служител на същото учреждение. Необходимо е още да се добави, че съгласно задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/2004 г. на ВАС на РБ, заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, с оглед необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият титуляр се замества от друго, подчинено нему лице. В случая, безспорно е налице тази хипотеза, тъй като Директорът на ТП на НОИ – Пловдив Р.Д.,поради обстоятелството, че е в платен годишен отпуск, е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си за период от пет работни дни, поради което с нарочна заповед е възложено на Началника на отдел „Административен“ в ТП на НОИ – Пловдив, да замества титуляря при осъществяване на функциите му, вкл. и при упражняване на компетентността му по чл. 117 КСО.

9. Впрочем спор по тези обстоятелства и по установените факти не се формира между страните. Спорът е правен и се концентрира във въпросите: 1. осигурено лице по смисъла § 1 т. 3 от ДР на КСО ли е майката – А.М.Е. към началния момент на изплащане на обезщетението по чл. 53, ал. 2 от КСО на бащата Н.М.Е., и до крайната дата на плащанията, и 2. добросъвестен или недобросъвестен е бил оспорващият при получаването на паричното обезщетение за периода от 08.09.2020 г. до 31.12.2020 г.

10. За разрешаването на настоящия административноправен спор е необходимо да се съобрази следното:

Според чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), след използване на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на първо, второ и трето дете до навършване на 2-годишната му възраст и 6 месеца за всяко следващо дете. В ал. 3 е предвидена възможност отпускът по ал. 1 със съгласието на майката (осиновителката) да се разреши на бащата (осиновителя) или на един от техните родители, когато работят по трудово правоотношение. За лицето по чл. 164, ал. 3 от КТ, ползващо допълнителния платен отпуск за отглеждането на малко дете вместо майката, възниква правото по чл. 53, ал. 2 от КСО на месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.