Определение № 838 от 04.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 838 гр. Велико Търново, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20254100500504 по описа за 2025 година

Производство е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

За да се произнесе съдът съобрази:

С определение №508/23.04.2025г., постановено по гр. д. № 1051/2025 г. Горнооряховският районен съд е прекратил производството по делото, като служебно е приложил правилото за местна подсъдност по чл. 127, ал.2 от ГПК и е приел, че компетентен да разгледа делото е съдът по местоживеене на детето - РС Лом, където е разпоредил да се изпрати делото.

Против това определение е постъпила въззивна частна жалба от ищцата К. И. М. от гр. Б..

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, както следва: детето е малолетно и е от раждането си допреди година е живяло в гр. Г.О. където е посещавало детска градина; има заведено друго дело с предмет иск по чл.

127, ал.2 от ГПК от бащата, при който майката е посочена с адрес в гр. Г. О. /гр.д. № 318/2025г. на ГОРС от 06.02.2025г./, по което била извършена размяна на книжа.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за разглеждане от РС Г. О..

Препис от жалбата не е изпращан на другата страна, тъй кат определението е постановено преди размяна на книжата по чл. 131 от ГПК.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С исковата си молба от 22.04.2025г. ищцата К. И. М. от гр. Б. е предявила против ответника В. Т. С. от гр. Д. О. иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, като претендира да й бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо общото им дете И. В.

С., седемгодшен. В исковата молба излага твърдения, че родителите са разделени /няма твърдения къде са живели преди раздялата/ и след раздялата бащата се „останал“ в гр. Д.О.

/предполага, да са живели там/, а майката се преместила в гр. Б.. Няма твърдения и за местоживеенето на детето, но към исковата молба е приложено удостоверение за неговия настоящ адрес, от което е видно че от 27.01.2025г. детето е с настоящ адрес в гр. Б., обл. М..

1

Приложена е и служебна бележка от ДГ „Синчец“, гр. Б., според която детето е записано на 28.01.2025г. н четвърта група, придошъл от ДГ „Елена Грънчарова“, гр. Горна Оряховица и същото посещава редовно детската градина към дата 17.02.2025г.

Съдът е разпоредил да се изготви служебна актуална справка за адресите на детето и е установено, че към 22.04.2025г. детето е с постоянен и настоящ адрес в гр. Брусарци, непроменен от 27.01.2025г.

При тези данни от фактическа страна изводите на първоинстанционния съд относно липса на местна подсъдност за РС Горна Оряховица да разгледа спора са правилни.

Видно от данните по делото исковата молба е подадена в съда на 22.04.2025 г., като към този момент детето е било със заявен настоящ адрес в гр. Б.. Обстоятелството, че по друго дело /реално с предмет като настоящото/, бащата е посочил адрес на майката в гр. Г. О. не променя обективния факт кой е настоящият адрес на детето и това е безспорно. Къде е било продължителното местоживеене на детето преди смяната на адреса и на фактическото му местоживеене не е меродавно. Самата ищца признава в частната жалба, че фактическото местоживеене на детето при образуване на делото е в гр. Б. Същото се признава и от бащата, в предявената от него искова молба – че детето е живяло при родителите на майката в гр. Г. О. след раздялата на страните, но майката е взела детето при себе си в гр. Б. около седмица преди предявяване на неговия иск /т.е. около 29.01.2025г./, което напълно съвпада с новия адрес на детето и записването му в детска градина в гр. Б.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК спорът между родителите относно местоживеене на детето и упражняване на родителските права се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Законът в случая има предвид не административно отразения настоящ адрес, а мястото, където детето фактически живее към момента на предявяване на иска по чл. 127, ал. 2 от СК, но те в случая съвпадат. Подсъдността, определена с разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК е специална и е въведена в интерес на детето, тъй като по неговия адрес ще се изготви социален доклад и може да бъде реализирано изслушване. За тази подсъдност съдът следи служебно.

В настоящия случай в исковата молба не се съдържат твърдения къде детето фактически пребивава, но от приложените доказателства това безспорно се установява. Ищцата от своя страна не спори, че детето живее с нея и е било в гр. Брусарци към подаване на исковата молба в съда, а се позовава на продължителния му живот в друг град преди образуване на делото, като последното не обуславя по никакъв начин местната подсъдност.

Гореизложеното мотивира въззивния съд да потвърди обжалваното определение, поради което, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №508/23.04.2025г., постановено по гр. д. № 1051/2025 г. на РС Горна Оряховица, с което е прекратено производството по делото пред този съд, като служебно е приложил правилото за местна подсъдност по чл. 127, ал.2 от ГПК и разпоредил изплащането му по подсъдност на съда по местоживеене на детето - РС Лом.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2