Протокол № 102 от 31.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 102 гр. Пловдив, 27.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Съдебни

Анахид Гарбис Хънгикян заседатели: Димка Н.а Георгиева при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова и прокурора Дилян Господинов Пинчев

Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Ат. Добрева Наказателно дело от общ характер № 20215300202020 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМАТА Р. Я.. В. – редовно призована, се явява лично и със защитника си адв. К.Н..

Окръжна прокуратура - Пловдив изпраща представител прокурор Д.П..

ПОСТРАДАЛОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ – „****“ АД, чрез упълномощения в досъдебното производство юрисконсулт В. Г. Д..

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание, не са налице процесуални пречки.

ЮРК. Д.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

ПОДСЪДИМАТА В.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

Съдът, след съвещание намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на разпоредителното заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Сне се самоличността на подсъдимата:

Р. Я.. В. - родена на **** год. в гр. А., обл. Пловдив, живуща в гр.А., ***, **** гражданка, без друго гражданство, с висше образование, неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН **********.

1

ПОДСЪДИМАТА В.: Получила съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни. Получила съм и препис от разпореждането на съдиятадокладчик с въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК и съм запозната с тях.

Съдът разясни на подсъдимата правата й по чл. 55 НПК.

ПОДСЪДИМАТА В.: Разбрах правата си.

АДВ. Н.: Получихме препис от разпореждането на съда за насрочване на делото в разпоредително заседание преди повече от 7 дни. Запознат съм с обвинителния акт.

ПРОКУРОРЪТ: Получил съм съобщението по чл.247в от НПК, ведно с препис от разпореждането на съда за насрочване на делото в разпоредително заседание, преди повече от 7 дни.

ЮРК. Д.: Получих препис от разпореждането на съда за насрочване на делото в разпоредително заседание преди повече от 7 дни.

Съдът разясни на страните правата им по чл. 274 и по чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови доказателства.

ЮРК. Д.: Няма да правя искания за отводи. Имам искане за предявяване на граждански иск.

АДВ. Н.: Нямаме искания за отводи. Няма да сочим нови доказателства, нямаме искания, но ще взема отношение по чуждите такива.

ПОДСЪДИМИЯТ В.: Нямам искания за отводи. Няма да соча нови доказателства.

С оглед изявленията на страните, съдът след съвещание счита, че следва да се даде ход на разпоредителното заседание по делото и да се пристъпи към изслушване становището им по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРИСТЪПВА се към изслушване становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Във връзка с въпросите по чл.248 НПК, считам, че настоящото дело е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив, с оглед квалификацията на деянието и местоизвършване на същото.

Считам, че на този етап няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Считам, че на досъдебното производство не е допуснато отстранимо 2 съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и в случая на ощетеното юридическо лица.

Считам, че са налице основанията за разглеждане на делото по реда на особените правила, а именно по реда на Глава 27 или Глава 29 от НПК и отправям предложение към подсъдимата и нейния защитник евентуално ако желаят да се приложи един от тези два реда, като при единия ред би трябвало да възстановят причинените щети.

Считам, че на този етап няма основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация.

На този етап нямам искане за събиране на нови доказателства.

Мярка за неотклонение няма, така че няма да взимам отношение по тази точка.

Моля, ако делото се гледа по общия ред, да призовете всички лица, посочени в приложението към обвинителния акт. В този смисъл ми е становището.

ЮРК.Д.: Поддържам казаното от прокурора, като относно начина на разглеждане на настоящото дело оставям на уважаемия съд да прецени.

От името на „***“ като пълномощник на ощетеното лице на основание чл.84, ал.1 и следващи от НПК, моля в настоящото производство „***“ да бъде конституирана като граждански ищец. Моля да се приеме за разглеждане в настоящото наказателно производство и граждански иск, с който иск подсъдимата Р. Я.. В. да бъде осъдена да заплати на ощетеното лице „***“ сумата от 715 758. 45 лв., която сума представлява част от стойността на претърпените от банката вреди в резултат на умишленото противозаконно увреждане на имуществото на банката, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от подаване на настоящия иск до окончателното изплащане, както и направените разноски по делото, в това число и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представям гражданския иск и в писмен вид заедно с пълномощно, както и препис от молбата за подсъдимата.

Преписи от представената молба от юрк. Д. СЕ ВРЪЧИХА на защитата на подсъдимата и на прокурора.

ПРОКУРОРЪТ: Мисля, че молбата е представена своевременно и отговаря на изискванията на НПК и ГПК и няма процесуална пречка да бъде приет гражданският иск за съвместно разглеждане в настоящия процес.

АДВ. Н.: Уважаема г-жо Председател, Уважаеми съдебни заседатели, въпреки сериозните ми възражения срещу така предявения граждански иск, 3 както от формална страна, така и по същество, ще оставя темата за последно, следвайки хронологията на предписаната процедура в разпоредителното заседание.

По принцип няма как да не се съглася с преждеговорящите страни, че делото е подсъдно на съда, че няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство, че не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация. Не се налага да се ревизира въпроса за мярката за неотклонение на подсъдимата, доколкото същата е без такава в момента, а процесуалното й поведение не налага вземане на нова мярка за неотклонение.

Не съм съгласен с процесуалната изрядност на обвинителния акт, а от там с неговата годност да породи валиден съдебен процес, независимо от коя по предписаните от закона форми – общ ред, споразумение или съкратено съдебно следствие. Именно поради това и на този етап с моята подзащитна не сме в състояние да вземем отговорно и информирано решение по въпроса, визиран в чл.248, ал.1, т. 4 от НПК по какъв ред да поискаме да се разгледа делото. На мен от прочита на този обвинителен акт не ми станаха ясни много неща. Разбирам, че по същия начин гледа на него и подсъдимата В., за това правя искане съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт.

Разбира се няма как да не се отнеса с дължимото уважение към огромния труд, който на досъдебното производство е бил положен, за да бъде разследвано събитието, в което е припознато престъплението, заради което подсъдимата В. е пред Вас. Няма как да не призная, че изключителната фактическа, а според мен и правна сложност на делото, сами по себе си са рисков фактор, който вероятно е една от причините обвинителният акт да страда от пороците, на които ще се спра. Положен е наистина голям труд, но са допуснати грешки, които на този етап ощетяват правото ни на защита.

Първото нещо, което мен ме впечатли изключително много е още от самото начало на обвинителния акт, отразяването на информация за определени лица, които по това дело са и свидетели, за които след изписване на имената им в скоби е посочено „клиент с крайна сметка еди-колко си пъти от еди-коя си до еди-коя си дата“. Аз не съм дълбоко сведущ по темата с банковото право, но ми е известно, че няма такова легално понятие, юридическо и проследявайки обстоятелствената част на обвинителния акт така и не мога да разбера какво значи през цялото време при споменаването на определени клиенти уточнението, че са клиенти с крайна сметка едиколко си пъти от дата до дата с обща сума някаква посочена конкретно. За да не обременявам изложението си няма да изброявам всички, убеден съм, че всичко това сте го видели и също Ви е направило впечатление.

Интересното е, че след като напредна прочита на иначе доста дългия 4 обвинителен акт може да се направи някакво предположение, че уточнението срещу имената на определени свидетели, че са клиенти с крайна сметка едиколко си пъти от еди-коя си еди-коя си дата, вероятно има за цел да посочи, че това са клиенти, от чийто сметки са били изтеглени пари вън от банката.

Обаче нищо повече от предположение и догадка по този въпрос не съм в състояние да направя, тъй като пак според обвинителния акт, клиентите с крайни сметки са общо седем, а лицата, за които в обстоятелствената част на обвинителния акт съществува подобно уточнение са повече от седем и дори в списъка за призоваване на лицата към обвинителния акт, такива лица са визирани в графа „свидетели“ от точка 1 до точка 10. При това положение за нас остава напълно неясно какво значи „клиент с крайна сметка еди-колко си пъти от еди-коя си дата до еди-коя си дата“.

Сетне на стр. 2 , във тори абзац от обвинителния акт е посочено, че през 2006 г . подсъдимата Р.В. била назначена с трудов договор в клон - гр.А. на „***“ на длъжност *****. В хода на целия обвинителен акт аз така и не разбрах какво значи ****. Вярно е, че по-нататък в своето служебно развитие подсъдимата е била преназначена на друга длъжност, която е посочена, но дотолкова, доколкото се твърди, че изпълнителното деяние е започнало от времето, когато е била ****, няма как за защита да не е важно да знае какво значи тази абревиатура. Ясно е, че щом се твърди, че субектът на престъплението е с особеното качество на длъжностно лице, което именно придава търсената съставомерност на престъплението, безусловно важно е да изясним каква именно е длъжността й. Аз не можах да се натъкна в обвинителния акт на подобно изяснение. Сега отварям една скоба понеже често се бъркат тези неща – не от съда, разбира се, убеден съм, че в огромната доказателствена съвкупност, образувала многобройните папки на досъдебното производство, можем да се натъкнем на някакво уточнение по този въпрос, въпреки че самият трудов договор, с който аз се запознах, също сочи **** и нищо друго, обаче е редно да се сме наясно, че доказателствата по делото служат единствено, за да обосноват и да докажат определени твърдения, а не вместо тях и ако нямаме конкретно твърдение каква е изричната длъжност на подсъдимата В. в периода, когато е било ****, без значение е, че някъде в материалите може да има сведение по този въпрос, което е доказателство по темата. Изисквания за качеството на обвинителния акт, с които правосъдието е закърмено от далечната 2001 г. сочат на необходимост всички съставомерни белези да бъдат описани по начин, неоставящ съмнение, така че освен първото, което посочих, свързаното с крайните сметки, това също намирам за основание, будещо неяснота в обвинителния акт.

На стр.3, трети абзац е посочено, че на В. били предоставени служебен акаунт, написан на латиница и кодово име. Може би епохата е такава, че би трябвало да се подразбира едва ли не по необорима презумпция, че няма нормален и дееспособен човек, който да не знае какво е акаунт и да не може да чете на латиница, но подобни изисквания към членовете на българското 5 общество, за които по конституция официален език е българския език няма и ние не сме длъжни да знаем какво е „акаунт“. Намирам, че това е пропуск при уточняването на това понятие, който също малко или много резултира върху възможността, както да разберем с детайлна точност вменените ни събития, така и да организираме защитата си във връзка с твърденията за тях.