Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1626 от 17.12.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 4407/2021
Вид
Решение № 1626
Подписан
17.12.2021
Състав
АСЕН ТОТЕВ РАДЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1626 гр. Бургас, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20212120104407 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД против К. М. М., за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 574.57 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2016 год. до м.октомври 2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 97.52 лв., начислена върху главницата за периода от 15.09.2017 год. до 14.02.2020 год.; 5.98 лв. - стойност на дялово разпределение за периода от м.януари 2017 год. до м.октомври 2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1.57 лв., начислена върху посочената главница за периода 03.03.2017 год. до 14.02.2020 год., както и законната лихва върху двете главници, считано от 24.02.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Исковете са предявени по реда на чл.422 от ГПК и са с правно основание във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В съдебно заседание ищцовото дружество и подпомагащата страна не се представляват.

Ответницата се явява лично, оспорва исковете по съображения, изложени в отговора по чл.131 от ГПК.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На общо събрание на собствениците в етажна собственост, находяща се в гр. С*, ж/к „*****(към която се числи и топлоснабдения имот), проведено на 10.06.2002 год., е взето решение топлинното счетоводство да се извършва от „*****“ ЕООД.

В изпълнение на така взетото решение на общото събрание, всеки етажен собственик е сключил с посоченото дружество договор за извършване на топлинно счетоводство.

С договор от 14.03.2012 год., „Топлофикация София“ ЕАД е възложило на „****“ ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сгради - етажна собственост на територията на гр.София, за срок от една година.

На съда е служебно известно решението по гр.д. № ******/2012 год. на СРС, с което е прието, че топлоснабденият имот е съсобствен на ответницата и Н* Д* М., при квоти от 1/3 ид.ч. за първата и 2/3 ид.ч. за втората, като е допусната, а 1 впоследствие - извършена делба на имота, чрез изнасянето му на публична продан.

Такава е осъществена и приключила с постановление за възлагане от 19.10.2017 год. на ЧСИ Г* Д*.

По делото са налични 2 бр. съобщения към фактури и справка всички неподписани, с неясен автор и съдържание, справки за използвана топлинна енергия в топлоснабдения имот и в етажната собственост за периода от 01.05.2016 год. до 31.10.2017 год. - също неподписани, както и действащите общи условия, при които е извършвана продажбата на топлинна енергия.

Изслушано е вещото лице по назначената техническа експертиза, според което, поради непредставяне на изисканата от ищцовото дружество и подпомагащата страна информация, необходима за формиране на заключение, е невъзможно да се отговори на въпросите, поставени от ищцовата страна, в т.ч. дали и какво количество топлоенергия и на каква стойност, е доставено в етажната собственост, респ. в имота на ответницата. Освен това, според вещото лице, използваната от топлинния счетоводител методика не е коректна.

При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за недоказани, а оттам – неоснователни.

Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието на облигационна връзка между него и ответника, по която да е изпълнил задълженията си точно. Понеже облигационната връзка между топлопреносното предприятие и потребителите - собственици на обекти в етажната собственост възниква по силата на чл.150, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 от ЗЕ, доказано е наличието на такава между страните - в процесния период, т.к. ответницата е била собственик на 1/3 ид.ч. от топлоснабдения имот.

Но въпреки разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, както и неколкократните указания за представяне на изисканата от вещото лице информация, по делото липсват доказателства, ангажирани от ищцовата страна, от които да се установява, че в периода от месец май 2016 год. до месец октомври 2017 год. в топлоснабдения имот е доставяна топлоенергия, чието количество да възлиза на исковата стойност. В тази връзка, негодни да обслужат тезата на ищеца са представените неподписани съобщения към фактури на определени стойности, изравнявания на сметки, както и всякакви други подобни, неносещи подписа на ответницата. Но не само - липсва (вкл. по вина на ищцовата страна) и годно заключение на вещото лице - топлотехник, от което по дедуктивен път да се достигне до обратния извод.

Ето защо, главният иск се явява неоснователен, което от своя страна има за своя закономерна последица неоснователност на акцесорния – за дължимост на законната лихва за забава.

Недължими, при това положение, са и разноските, сторени от „Топлофикация София” ЕАД по ч.гр.д. № *****/ 2020 год. на СРС, както и за настоящото производство.

Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,

Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление в гр. С*, ул. ********, представлявано от А* А*, предявени против К. М. М. от гр.Б*, ул. *****, вх****, ЕГН - **********, за установяване със сила на пресъдено нещо, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 574.57 лв. – стойността на доставена топлинна енергия за периода от м.май 2016 год. до м.октомври 2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 97.52 лв., начислена върху главницата за периода от 15.09.2017 год. до 14.02.2020 год.; 5.98 лв. - стойност на дялово разпределение за периода от м.януари 2017 год. до м.октомври 2017 год., ведно с мораторна лихва в размер на 1.57 лв., начислена върху посочената главница за периода 03.03.2017 год. до 14.02.2020 год., както и законната лихва върху двете главници, считано от 24.02.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № ****/2020 год. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Настоящото решение е постановено при участието на „*******” ООД, ЕИК *****, като подпомагаща страна на ищцовото „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *******.

2

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3