Решение № 320 от 04.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. Стара Загора, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IIА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20255500500577 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба от П. Е. К., чрез адв. М.

Н. от АК - Стара Загора, против Решение № 71/30.06.2025г., постановено по гр.д. № 977/2024г. по описа на Районен съд – Раднево, с което се намалява, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН завещателното разпореждане, извършено с универсално саморъчно завещание от 13.12.2022 г. на Е.П.К., починал на ***г., направено в полза на П. Е. К., с 1/4 идеална част от завещаното имущество, необходима за допълване на запазената част на ищцата З. И. К. като възстановява запазената част на ищцата З. И. К. от наследството на Е.П.К., починал на *** г., в размер на 1/4 идеална част от завещаното имущество; намалява се, на основание чл. 30, ал. 1 от ЗН завещателното разпореждане, извършено с универсално саморъчно завещание от 13.12.2022 г. на Е.П.К., починал на ***г., направено в полза на П. Е. К., с 1/4 идеална част от завещаното имущество, необходима за допълване на запазената част на ищеца С. Е. К., като възстановява запазената част на ищеца С. Е. К., от наследството на Е.П.К., починал на *** г., в размер на 1/4 идеална част от завещаното имущество; присъдени са разноски.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение като необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът се произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита. Видно от представеното и прието по делото като писмено доказателство саморъчно завещание на Е. К. било, че същият му е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. Твърди, че първоинстанционният съд възстановил запазената част на всеки от ищците не само върху недвижимите имоти на завещателя, както поискали те, а и върху 1 движимите такива. Намира, че решението не съдържало ясни и достатъчни мотиви, които да обясняват защо е взето такова решение. След като съдът намалил завещателното разпореждане на Е. К. с по ¼ идеална част за всеки от ищците по първоинстанционното производство, за да допълни техните запазени части, намира, че това противоречи на чл.29, ал.3 от ЗН, както и води до неоснователно обогатяване. На следващо място въззивникът счита, че петитума на иска не бил точно формулиран. Не ставало ясно дали въззиваемите искат допълване на своите запазени части или възстановяване на пълния размер на запазената част. Намира, че от съществено значение било да се определи дали наследодателят при съставяне на завещанието се е разпоредил със своята разполагаема част или е нарушил, и съответно с каква част, запазената част на всеки наследник. Счита, че неясния петитум на иска, както и във връзка с това неизяснената фактическа обстановка се допълвали и от противоречивите писмени доказателства, приети по делото. Според него било недопустимо да се претендира възстановяване на запазена част от недвижими имоти, които наследодателят не притежавал или не притежавал изцяло, без да било посочено това, защото се искало допълване на запазена част. Счита, че това от своя страна предполагало експертиза, която да установи стойността на наследственото имущество, полученото от ищците по първоинстанционното производство като дарение и с колко следва да се допълни тяхната запазена част.

Моли съдът да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск от З. И. К. и С. Е. К. с правно основание чл.30 от ЗН. Претендира разноски за двете инстанции.

Въззиваемите страни З. И. К. и С. Е. К., чрез адв. А. С. от АК – Стара Загора оспорват въззивната жалба като неоснователна. Считат обжалваното решение за законосъобразно и правилно, тъй като е обосновано, не противоречи на събраните по делото доказателства и не страда от приписваните му пороци. Излагат подробни съображения по оплакванията в жалбата, като считат, че същите са несъстоятелни.

Молят съдът да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е образувано по искова молба на З. И. К. и С. Е. К. срещу П. Е. К., с която е предявен конститутивен иск с правно основание чл.

30, ал.1 ЗН. Ищците твърдят, че са наследници по закон на Е.П.К., б.ж. на с.

С., ***, като първата била негова съпруга, а вторият ищец - негов син, какъвто бил и ответника по делото. Със саморъчно завещание от 13.12.2022 г. с вх.

№1500, акт 253/09.09.2024 г., том II по описа на Служба по вписванията гр. Р., наследодателят завещал на ответника по делото цялото си движимо и недвижимо имущество. В наследството било включено следното известно на ищците недвижимо имущество: АПАРТАМЕНТ № 7 , разположен на V етаж от жилищна сграда с гаражи, находяща се в гр.С.З., ***, цялото с площ от 238 кв.м. /двеста тридесет и осем квадратни метра/, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***, с номер по предходен план: 1379, в 2 квартал 107 А, парцел I, със застроена площ на апартамента от 76,61 кв.м., състоящ се от: две спални, дневна -- трапезария с кухненски бокс,преддверие, баня - тоалетна, тоалетна и балкон;, с граници /по архитектурен проект/: двор; апартамент № 8, коридор й стълбищна клетка и улица „А.Т.“, заедно с прилежащия му склад 1, разположен на подземния етаж на гореописаната сграда, със застроена площ от 5,14 кв.м., с граници: външен зид;коридор; склад №2; стълбище и външен зид, заедно със 7, 395 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 15,69 кв.м. по документ за собственост, а по схема № 15- 639649-21.06.2024г. издадена от СГККгр.Стара Загора: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр.С.З., *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр.С.З., ***. Самостоятелният обект се намира на етаж 5 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна. Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, с брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 76,61 кв.м., прилежащи части: склад №1, ниво 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта:

***,

***; над обекта:

***, ***; ДВОРНО МЯСТО, с площ на УПИ: 3

176 кв.м., отреждане - жилищни, находящо се в с. С., ***, област Стара Загора, представляващо УПИ VI-152, в кв. 12, ЕКАТТЕ : 70586, одобрен със Заповед № 621 /17.09.1999г. по плана на селото, представляващ имот № 152, в кад. район : 501, с площ 3 122 кв.м., одобрен със Заповед № РД-02-14257/09.02.1999г., издател: АК София, е построените в него: ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ- 68,00 кв.м. ; ЛЯТНА КУХНЯ със застроена площ - 86,00 кв.м. ; ГАРАЖ със застроена площ - 36,00 кв.м. и СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ- 149, 00 кв.м., при граници на дворното място : от две страни - улици, УПИ VII 144, ПИ 145, УПИ ІІІ 149 и УПИ V 151; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с.С., ***,област Стара Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18721/ 17.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 17.06.2024г. Адрес на поземления имот : с.С., местност „Кривинделска могила “, с площ 10549 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4. Предишен идентификатор: няма.

Номер по предходен план: 058081. При съседи на имота : *** ;

*** ; *** ; *** и *** ; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в с.С., ***, област Стара Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД- 18‐ 721/ 17.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 17.06.2024г. Адрес на поземления имот : с.С., местност „Кривинделска могила “, с площ 10549 кв.м., с трайно предназначение на територията : земеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята: 4.

Предишен идентификатор: няма. Номер по предходен план: 058082. При 3 съседи на имота: ***; *** ; *** и ***. С посоченото завещание ищците считат, че били накърнени запазените им части, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.1 ЗН, равняващи се на ¼ от имуществото на наследодателя за всеки от тях.

Искат от съда да постанови решение, с което да възстанови запазената им част в размер на ¼ за всеки от тях от наследството, оставено от Е.П.К. и да намали завещателното разпореждане, направено от наследодателя в полза на ответника по делото П. Е. Кантарджиев до размера необходим за допълване на запазената им част в размер на ¼ за всеки един от ищците. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника по делото.

В съдебно заседание, ответникът чрез своя процесуален представител оспорва иска като неоснователен и излага подробни съображения в тази насока. Счита, че запазената част на ищците не била накърнена, т.к. наследството включвало и движими вещи, които изобщо не били посочени в исковата молба. Счита, че независимо, че съставеното завещание било с универсален характер, в случая следва да бъде формирана наследствена маса, тъй като били налице извършени дарения от наследодателя приживе.

За да постанови решението си РРС е приел от фактическа страна следното: Е.П.К., починал на *** г. е оставил законни наследници: З. И. К. съпруга, П. Е. К. - син, С. Е. К. - син. Ищците се явяват наследници по закон на завещателя Е. К., поради което съдът е приел, че същите имат правен интерес от предявения иск. Ответникът, от своя страна, се явява наследник по закон на завещателя, поради което същият е легитимиран да отговаря по иска.

Съгласно представеното по делото саморъчно завещание от 13.12.2022 г., обявено на 09.05.2024 г. от нотариус Г.Д., вписано в АВп, акт №253, том II, завещателят Е.П.К. е завещал на сина си П. Е. К. цялото си движимо и недвижимо имущество.

Съгласно чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Доколкото процесното завещание е универсално, в тежест на ищците е да докажат единствено наличието на универсално завещание в полза на ответника, както и качеството си на наследник на починалия завещател с право на запазена част и нейния размер, което в разглеждания случай е сторено.Според съда, завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи (универсални) и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени. Обстоятелството какви конкретни имущества, права и задължения се включват в наследственото имущество е ирелевантно за преценката дали наследодателят е накърнил запазената част от наследството на посочените в чл. 28, ал. 1 ЗН лица, тъй като след смъртта му не остават свободни имущества, от които тези лица биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от 4 наследството.Затова съдът е приел, че изложените от ответника възражения в тази насока са неоснователни. Наследствена маса не се образува при универсално завещание, каквото безспорно е завещанието в настоящия случай, а само при завет и/или дарение, като в този случай идеята е, че наследството се възстановява такова, каквото би било в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездните разпореждания.