Решение № 5163 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5163 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Десислава Пл. И. като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20221100511197 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 8135/15.07.2022 г., постановено по гр.д. № 7042/2022 г. на Софийски районен съд, 40 състав, съдът е признал за установено по предявените от „Еос Матрикс” ЕООД срещу А. С. Р. искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, че А. С. Р. дължи на „Еос Матрикс“ ЕООД следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 53157/2021 г. на СРС, 40 състав, а именно: сумата от 4869,52 лева, представляваща сбор от непогасени вноски за главница с падежи за периода 11.10.2016 г. – 11.09.2021 г. по Договор за потребителски кредит № FL771061 от 11.05.2015 г., сключен с „Юробанк България” АД, ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 837,80 лева, представляваща вноски за договорна лихва с падежи за периода 11.10.2018 г. – 11.09.2021 г., които вземания са прехвърлени на „Еос Матрикс” ЕООД с договор за цесия.

Със същото решение съдът е отхвърлил иска за главница за горницата над уважения размер от 4869,52 лева до пълния предявен размер от 4927,86 лева и за вноската с падеж на 11.09.2016 г., както и е отхвърлил иска за договорна възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 837,80 лева до пълния предявен размер от 1211,73 лева и за вноската с падеж на 11.09.2018 г.

С горепосоченото решение съдът е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника А. С. Р. да заплати на ищеца „Еос Матрикс” ЕООД сумата от 482,88 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 821,35 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил ищеца „Еос Матрикс” ЕООД да заплати на ответника 1

А. С. Р. сумата от 7,04 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата от 28,16 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Срещу уважителната част на първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ответника А. С. Р.. Излагат се съображения, че решението на СРС в обжалваната част е неправилно. Твърди се, че по делото не е доказано, че процесното вземане е предмет на договор за цесия. Излагат се съображения, че не е ясно какъв е размерът на задължението. Твърди се, че не са обсъждани наведените възражения относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит. Твърди се, че клаузите относно уговорената възнаградителна лихва, ГПР, наказателна лихва са неравноправни, като не са били индивидуално уговорени. Твърди се, че с всички извършени до момента погасявания всъщност е погасена изцяло главницата. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната уважителна част. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения за това срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Еос Матрикс” ЕООД.

С Определение № 12982/30.10.2023 г. по в.гр.д. № 11197/2022 г. на СГС, IV-А състав, първоначалният ответник А. С. Р. е заличен като страна по делото и на негово място на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му – Д. А. Р. и С. А.

Р..

В открито съдебно заседание Д. А. Р. чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

Въззиваемият „Еос Матрикс” ЕООД прави частичен отказ от иск по отношение на С. А. Р. поради извършено извънсъдебно плащане, като моли да се обезсили първоинстанционното решение за ½ от присъдените суми, вкл. относно разноските. В останалата част моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

По частичния отказ от иск на „Еос Матрикс” ЕООД по отношение на С. А. Р.:

Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се окаже от иска си изцяло или отчасти във всяко положение на делото. Ако отказът се извършва пред въззивния съд, първоинстанционното решение се обезсилва в частта, за която е извършен отказът.

В процесния случай по отношение на конституирания на основание чл. 227 ГПК наследник С. А. Р. е направен отказ от иск от процесуалния представител на „Еос Матрикс” ЕООД – адв. Г. Х..

С молба с вх. № 66646/03.06.2025 г. е представен заверен препис от пълномощно с нотариална заверка на подписа, по силата на което адв. Х. е упълномощена да извършва отказ от искове от името на „Еос Матрикс” ЕООД.

Изявлението за отказ от иск е с обвързващ характер и води до десезирането на съда.

Съгласно чл. 60, ал. 1 ЗН всеки наследник отговаря за задълженията на наследодателя съобразно размера на наследствената си квота. По арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН децата на наследодателя наследяват при равни квоти. В процесния случай първоначалният ответник А. С. Р. е оставил двама синове като наследници по закон и при липса на други данни следва да се приеме, че всеки от тях е наследил по 1/2 от имуществото на А. С. Р..

Предвид изложеното Софийски градски съд намира, че са налице предпоставките по чл. 233 ГПК и решението на СРС следва да бъде обезсилено по отношение на С. А. Р. поради частичен отказ от иск в частта, в която е признато за установено, че наследодателят А. С. Р. дължи на „Еос Матрикс” ЕООД сумата от 2

2434,76 лева (1/2 от сумата от 4869,52 лева), представляваща сбор от непогасени вноски за главница с падежи за периода 11.10.2016 г. – 11.09.2021 г. по Договор за потребителски кредит № FL771061 от 11.05.2015 г., сключен с „Юробанк България” АД, ведно със законната лихва от 13.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 418,90 лева (1/2 от сумата от 837,80 лева), представляваща вноски за договорна лихва с падежи за периода 11.10.2018 г. – 11.09.2021 г., които вземания са прехвърлени на „Еос Матрикс” ЕООД с договор за цесия и за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 53157/2021 г. на СРС, 40 състав. Предвид изявлението на ищеца в молба с вх. № 66646/03.06.2025 г. първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и в частта, в която А. С. Р. е осъден да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД сумата от 241,44 лева (1/2 от сумата от 482,88 лева), представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата от 410,67 лева (1/2 от сумата от 821,35 лева), представляваща разноски за първоинстанционното исково производство.

Производството по отношение на С. А. Р., конституиран като страна по делото на основание чл. 227 ГПК, следва да бъде прекратено.

За да се произнесе по въззивната жалба, поддържана от Д. А. Р., съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за потребителски кредит №

FL771061/11.05.2015 г., сключен между А. С. Р. и „Юробанк България” АД. Според чл.

1, ал. 1 от същия „Юробанк България” АД отпуска на А. С. Р. сумата от 6195 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията на кредитополучателя по Договор за потребителски кредит № FL713722 от 2013 г., както и за погасяване на задълженията на кредитополучателя по Договор за кредитна карта № VC203110.

Според чл. 2, ал. 2 от договора за кредит кредитополучателят дължи да заплаща такси и комисиони за обслужване на разплащателната сметка съгласно общите условия на банката.

Видно от договора същият е сключен при плаващ (променлив) годишен лихвен процент. Според чл. 3, ал. 1 от същия през първите девет месеца от договора годишният лихвен процент е равен на сбора на референтния лихвен процент „Прайм” на „Юробанк България” АД за необезпечени кредити в лева и договорна надбавка в размер на 0,550 %. Посочено е, че към момента на сключване на договора референтният лихвен процент на банката е в размер на 4,450 %.

По арг. от чл. 3, ал. 2 от договора за кредит за периода след първите девет месеца променливият годишен лихвен процент е равен на сбора на референтния лихвен процент „Прайм” за необезпечени кредити в лева и съответния период и договорна надбавка в размер на 9,550 %.

В чл. 3, ал. 4 от договора за потребителски кредит е посочено, че годишният процент на разходите (ГПР) възлиза на 15,71 %, а общата сума, дължима от кредитополучателя, е в размер на 9771,79 лева. И двете стойности са изчислени към деня на сключване на договора. В чл. 3, ал. 5 от договора за потребителски кредит са посочени допусканията, при които е изчислен ГПР.

В чл. 17 от договора за потребителски кредит е предвидено, че потребителят кредитополучател има право да се откаже от договора в четиринадесетдневен срок от деня на сключването му, като в този случай същият дължи да заплати само усвоената главница и възнаградителна лихва, дължима за периода от усвояването на кредита до връщането на главницата. В чл. 17, ал. 3 от договора за потребителски кредит е посочено, че лихвата в този случай се изчислява, като 1/360 от размера на годишния лихвен процент по настоящия договор.

С чл. 19, ал. 1 от договора за потребителски кредит потребителят е дал 3 съгласието си банката да прехвърля вземанията си.

По делото е представен погасителен план към договора за потребителски кредит. В същия е описано, че следва да се извършат 84 погасителни вноски, като са индивидуализирани падежите им, както и е установено каква част от лихвата, респ. от главницата се погасява с всяка вноска. Видно от погасителния план крайният срок за издължаване на кредита е 11.05.2022 г. От изчисленията в погасителния план е видно, че при издължаване на кредита ще са погасени договорни лихви в общ размер от 3366,92 лева и главница в общ размер от 6195 лева или общо ще е погасена сумата от 9561,92 лева.

По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 27.03.2020 г., сключен между „Юробанк България” АД и „Свети Георги Груп” ЕАД. В приложение към същия, макар и нечетливо, е описано, че се прехвърлят вземанията на „Юробанк България” АД спрямо А. С. Р., произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL771061. Номерът на договора е описан в първата колона на приложението. А видно от чл. 2.1. от договора за цесия цедентът прехвърля на цесионера всички вземания, произтичащи от съответния договор за кредит.

Освен това е представено пълномощно от „Юробанк България” АД, с което „Колект БГ” АД, с предходно наименование „Свети Георги Груп” ЕАД, е упълномощено да изпрати уведомления до длъжниците за извършената цесия. В пълномощното са описани като цедирани и вземанията спрямо А. С. Р., произтичащи от договор за кредит № FL771067.

По делото е представен също така Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 11.12.2020 г., сключен между „Колект БГ” АД, с предишно наименование „Свети Георги Груп” ЕАД, и „Еос Матрикс” ЕООД. В чл. 2, ал. 1 от същия е посочено, че цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по описаните в приложение договори за кредит. В последното са посочени и вземанията към А. С. Р., произтичащи от Договор за кредит № FL771061.

Представено е пълномощно от „Колект БГ” АД, съгласно което „Еос Матрикс” ЕООД е упълномощено да уведоми длъжниците за сключения на 11.12.2020 г. договор за цесия.

Към исковата молба са приложени и уведомления за извършената цесия.

По делото е приета без възражения от страните счетоводна експертиза, от която е видно, че сумата по процесния Договор за кредит № FL771061 e постъпила по сметката на кредитополучателя А. С. Р. на 11.05.2015 г. Със същата е извършено погасяване на просрочени лихви и главници в общ размер от 4329,39 лева, произтичащи от предходен договор за кредит, както и е извършено погасяване на сумата от 1468,77 лева, представляваща задължения по кредитна карта. Вещото лице е посочило, че след тези погасявания е останала сумата от 1,02 лева по сметката на кредитополучателя.

От счетоводната експертиза е видно, че в изпълнение на договора за кредит от А. С. Р. са били изплатени общо 279,02 лева. Вещото лице е посочило, че с тази сума са били заплатени частично дължима главница с падеж 11.03.2016 г. в размер на 18,69 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 260,20 лева, начислена за периода 11.06.2015 г. – 11.03.2016 г., както и лихва за просрочие в размер на 0,13 лева.

Разпечатката съдържа 46 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9100a004-b86a-4927-99ab-d2c3a82d3171