Решение № 220 от 16.04.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 210/2024
- Вид
- Решение № 220
- Подписан
- 16.04.2024
- В сила
- 08.05.2024
- Състав
- Ралица Йорданова Русева
Цитирани разпоредби
- чл.60 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.143 ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 · Закон за движението по пътищата
- чл.175 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 220 гр. Русе, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ралица Й. Русева при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно наказателно дело № 20244520200210 по описа за 2024 година Производството е по чл.60 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Т. П. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 23- 1085- 002773 от 28.09.2023 г. на Началник група в ОДМВР Русе, сектор Пътна полиция, с което за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят П. чрез пълномощника си моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото нарушение.
Ответникът по жалбата не взема участие в съдебно заседание и становище по същество.
Русенска районна прокуратура не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Жалбоподателят Д. П. е правоспособен водач на МПС. На 25.01.2023 г., в 11.57 часа, П. била установена на първокласен път № 5 в района на ГКПП Дунав мост като водач на лек автомобил „Пежо“ 406 с рег. №****, собственост на дружеството „АГРО ГРУП79“ ЕООД. В хода на полицейска проверка се установило, че управляваното превозно средство е с прекратена регистрация от 12.07.2022 г., на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП- поради факта, че не било пререгистрирано в двумесечен срок, считано от датата на 1 придобиване.Относно прекратяването на регистрацията собственикътупоменатото по- горе дружество, не било надлежно уведомено.Няма данни такова уведомяване да е направени и спрямо водача П..След извършена прокурорска проверка по случая, с постановление от 25.09.2023 г. прокурор от РП- Русе отказал да образува досъдебно наказателно производство за деяние по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК.Прокурорът приел, че е налице малозначително деяние и изпратил преписката на ОДМВР Русе, за произнасяне по административен ред.
Пред съда от страна на жалбоподателя се твърди, че е налице недоказаност на нарушението, доколкото същото не е осъществено от субективна страна.
Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- постановление на прокурор от РРП за отказ да се образува досъдебно производство, договор за покупкопродажба на МПС, фиш за налагане на глоба, декларация по чл.188 от ЗДвП, докладна записка, собственоръчни обяснения от И.Тодоров, справка за собственост на МПС, справки за нарушител, оправомощителна заповед.
Анализът на доказателствата налага следните правни изводи:
Жалбата е допустима, а по същество- основателна.
Обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно поради недоказаност на вмененото административно нарушение.
Действително, разпоредбата на чл.143 ал.15 от ЗДвП сочи, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.Тази норма е една от хипотезите на служебна дерегистрация на автомобилите при настъпване на определени фактически обстоятелства.
Както е прието в ТП 2/2023 г. на ВАС, уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извъшеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.
Начинът, по който технически се извършва дерегистрацията- чрез системата на контролните органи, налага извод, че само на база на това действие на автоматизираните системи не може да се заключи, че собственикът е известен.Санкционирането на жалбоподателят П. конкретно е на база на предположение за знание, доколкото в делото няма доказателства нито тя, нито представляващият дружеството- собственик на автомобила, да е бил надлежно уведомен, че конкретното МПС е дерегистрирано. Не може да се приеме тезата, че жалбоподателят в качеството на водач на МПС е длъжен да предполага, че при неизпълнение на задълженията във връзка с придобиване на вещта, автомобилът ще бъде дерегистриран, и на база на това 2 предположение да се обоснове виновно поведение, защото същата няма задължения като купувач за регистрация.В същото време, липсват доказателства към кой точно момент системата АИС е дерегистрирала превозното средство и отново се налага извод, че всяко неправомерно бездействие е обвързано с предположения, а не с категорични констатации за обективните елементи на нарушението и субективното отношение на наказаното лице.
При така изложеното, съдът намира, че обжалваното постановление следва да се отмени като необосновано и незаконосъобразно.
В настоящото производство от страна на жалбоподателя са претендирани разноски- 700 лева за адвокатски хонорар, като спрямо тази претенция има възражение за прекомерност.Съдът като съобрази разпоредбата на чл.18 ал.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като отчита, че делото е приключило в едно съдебно заседание, съобразява фактическата му и правна сложност, намира, че разноските следва да бъдат присъдени в размер на 500 лева.Същите са дължими на основание чл.63 д от ЗАНН и следва да бъдат възложени с оглед изхода от делото.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23- 1085- 002773 от 28.09.2023 г. на Началник група ОДМВР Русе, С- р Пътна полиция Русе, с което на Д. Т.
П. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Д. Т. П. с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“****, сумата от 500 /петстотин/ лева за направени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3